Преди десетина години общинари и здравни инспектори обединяват усилията си за създаване на модерна система за здравословно хранене. Идеята се ражда след един от ежегодните анализи на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Ловеч за здравния статус на малките деца и учениците. Едва ли съмишлениците тогава са предполагали, че ще им се наложи да се регистрират като земеделски производител и пчелар, а още по-малко им е хрумвало, че могат дори да променят модела на хранене в семействата.

Направихме програма за здравословно детско хранене, въпреки че анализът на РЗИ беше, че троянските деца се хранят относително здравословно. Първо решихме, че вместо храната да се приготвя във всяка отделна детска градина, трябва да направим обединено детско хранене за цялата община. В началото бяха включени детските заведения в града, а след това бяха обхванати и няколко села, разказва кметът на Троян Донка Михайлова, един от лекторите на 22-та среща на здравни експерти и журналисти, организирана от фондация МОСТ. За трите мандата начело на града тя вижда ефекта от въвеждането на програмата.

Как започнахте г-жо Михайлова?

Първо назначихме специалист по детско хранене, който да се грижи то да е здравословно, и в голяма степен беше променено менюто. Белият хляб беше заменен в част от храненията с пълнозърнест. Бяха ограничени пържените храни. Беше намалено количеството захар, което се слага в храната. Чувствително бяха увеличени салатите, които в самото начало децата не предпочитаха особено.

Когато извървяхме част от този път, преценихме, че не можем да бъдем сигурни в качеството на плодовете и зеленчуците, които получаваме от доставчици. Био храните от доставчици са изключително скъпи и стигнахме до извода, че бихме могли да ги произвеждаме сами. Имаме общинска земя, включително и в най-плодородните части на общината. Не е проблем да заделим двама души, които да назначим на щат и да работят. Не е проблем да включим общинската администрация и децата в пикови моменти, когато се прибира реколтата.

Разбирам, че първите стъпки са били в овощарството?

Първо засадихме две овощни градини. Имахме една сливова, направихме и с ябълки. Специалисти от Института по планинско животновъдство и земеделие ни помогнаха в избора на сорта ябълки, който не изисква значително третиране с химически препарати. С нетърпение всяка година чакахме да видим какво се случва с ябълковата ни градина. Миналата година произведените ябълки стигнаха почти до края на годината в детските заведения. Тази година ще задоволим изцяло потребностите на детските заведения от ябълки.

След това създадохме оранжерии на площ от 2 декара. Първо започнахме да произвеждаме листни зеленчуци, лук, репички, после засадихме домати, краставици, чушки и тиквички. Роди се идеята да започнем производство на тикви. След това направихме картофена нива. В интерес на истината, миналата година имахме проблем с картофите, които поради това че не се обработват с химикали, пострадаха от някои насекоми, но това не ни притеснява.

Подариха ни пчелни кошери, започнахме да произвеждаме и мед. Тъй като сливите зреят в един момент и децата не могат да ги изконсумират сурови, направихме мармалад без захар. Така все по-голяма част от храните, които използваме в детското хранене, произвеждаме сами.

Вероятно сте създали прецедент, аз поне не съм чувала за подобен опит. Какво се случи, след като научиха за инициативата ви?

Интересно е, че няма утвърдена система в държавата, в която да се вместим. Първо към нас се появи изискването да станем регистриран земеделски производител. Вече сме единствената българска община - земеделски производител. Държавата има изисквания към нас, но нямаме право на субсидии, което не ни тревожи толкова много.

Регистрирахме и пчелина, сега сме и регистрирани пчелари. Мислим да продължаваме по този път, за да вървим към задоволяване във все по-голяма степен на детските заведения и детската млечна кухня с екологично чисти плодове и зеленчуци.

В моментите, в които произвеждаме повече продукция, зеленчуците стигат и до възрастните хора от домашния социален патронаж. Много често възрастните ми казват, че искат и те да хапват от краставиците, които са произведени в нашата градина, защото са много вкусни.

Ставате опасни, вие сте самодостатъчни. Казвате, че държавата не помага, а пречи ли?

Непрекъснато имаме забележки от Министерството на земеделието и храните, че не произвеждаме био храни понеже не сме регистрирани производители на био храни. Не сме регистрирани, защото нашата цел не е да получаваме някакви преференции. Нашата цел е да се хранят екологично децата на общината. Наистина очаквам от Министерството на земеделието да проучи нашия модел и да го облече в нормативна уредба, така че да не дразним тези, които наричат себе си "био производители". Истината е, че на нас не ни е нужна такава регистрация, не е нужно да плащаме такива такси.

Планирате ли да разширите този модел на хранене и към училищата?

Да, вече имаме изготвен проект за обединено хранене в училищата. Всички троянски училища (без едно) имат ученически стол. Намерението да приложим същия модел и в училищата предполага инвестиции и кадрови ресурси. Стъпка по стъпка продължаваме прилагането на този модел и към по-високите възрастови групи. Предстои изграждането на специално помещение, в което да организираме обединено хранене за училищата и да приложим модела.

Акцент в презентацията Ви беше и програмата за масов детски спорт. Нея как създадохте?

Нашето разбиране е, че усилията ни трябва да бъдат насочени към детско-юношеския спорт, а държавата да финансира елитния. В началото на моя мандат в общината имаше 18 линцензирани спортни клуба, а сега са 27. За един неголям град като Троян това е добра възможност всяко дете да открие спорта, който го привлича. В момента всяко трето дете спортува. В последните години, заедно с Българската федерация по ски, реализирахме проекта "Научи се да караш ски". Федерацията финансира безплатното обучение на 200 деца от началния курс, а ние дофинансираме обучението на всички желаещи деца. Приложихме този модел и към спорта. Всяко троянско дете от началния курс преминава, ако желае, безплатно обучение по ски и плуване. Резултатът е, че днес всяко трето дете в общината тренира в лицензиран спортен клуб под ръководството на професионален треньор.

Какъв е здравният ефект от програмите за хранене и спорт при децата? Можете ли вече да направите равносметка как работи моделът, който сами сте създали?

Началото на този модел беше поставен преди близо 10 години. Всяка година надграждаме. Резултатите показват, че за последните години затлъстяването на децата в училищна възраст на територията на общината значително намалява. Огромна радост е, че намаляват децата с диабет и все повече ръстът и теглото на нашите ученици се доближават до оптималните норми.

Този модел има и друг ефект - той заразява. Все повече семейства се съобразяват с нормите на хранене на децата в детските заведения. Децата изграждат навици за здравословно хранене и ги пренасят вкъщи. Освен това има известна промяна във вкусовите им навици. Знаем, че обичат сладкото и пърженото, но когато ежедневно се хранят здравословно започват да проявяват вкус и към здравословните храни. Много типичен пример са салатите, които в началото никак не обичаха, а вече хапват с удоволствие.

Споменахте, че работите върху проект за мобилна медицинска грижа. Какво представлява той?

Това е проект, иницииран от проф. Димитър Димитров, ректорът на Медицинския университет в Плевен. Ние много активно съдействаме да бъдат мотивирани общини от Северозападния район за участие в него. Този проект предвижда създаването на подвижни кабинети, предназначени най-вече за профилактична дейност и диагностика в труднодостъпните райони на общините ни. Планира се и прилагането на телемедицина в практиката на лечебните заведения от района. 

Ще търсим финансиране от регионалната програма в рамките на настоящия програмен период. Ще внесем концепция за интегрирани териториални инвестиции. Силно се надяваме, че концепцията ще получи подкрепа, след което всеки от партньорите ще разработи своите проекти. Считаме, че има шанс да получим европейско финансиране. В проекта се включват десетина общини. Надяваме се да създадем устойчива здравна грижа, да покажем работещ модел, който държава да финансира впоследствие.