"Терапията при инсулт в България изостава с 15 г. Апелирам инвазивната кардиология да се включи в борбата с исхемичния инсулт – това е единственият начин за осигуряване на достъпно съвременно лечение и ровнопоставеност на хората по региони“.

Това каза доц. д-р Васил Велчев от УМБАЛ „Св. Анна“, дм, председател на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC) на първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България.

Участниците във форума се обединиха около извода, че България спешно се нуждае от Национален план за сърдечносъдово здраве, който да включва и програми за профилактика, и иновации в лечението. 

Срещата се организира в отговор на призива на Eвропейското кардиологично дружество за обединени спешни действия, насочени към намаляване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и преодоляване на неравенствата в здравните грижи и показатели.

„В Източна Европа, включително и България, нивото на преждевременната смърт вследствие на ССЗ се задържа в плато, докато в западните страни намалява. Изоставаме в решението на тези проблеми, които не са наш патент“, каза чл.-кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

„България все още няма решение по отношение на автоматичните дефибрилатори, които да бъдат разположени на обществени места и да бъдат спасявани хора със синдрома на внезапна сърдечна смърт. Този въпрос трябва най-после да бъде решен и обучени хора, които не е необходимо да бъдат лекари, да могат да помагат. Другият проблем е, че хората със сърдечносъдови заболявания трябва да се лекуват предимно в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг осигурява проект на БЧК за 500 души в района на Враца, който е пред старт“, каза д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК.

„Обобщен анализ на здравната система в България – национални здравни показатели“ представи доц. д-р Михаил Околийски, експерт в СЗО. Целите за устойчиво развитие на ООН предвиждат справяне с определени проблеми до 2030 г., като акцентират върху намаляване с 25% на преждевременната смъртност от ССЗ, включително и на рисковите фактори за нея като тютюнопушене, консумацията на сол, физическа активност. Най-високата стандиртизарана смъртност е във Видин, най-ниската е в София – това е индикатор за неравномерно разпределена медицинска помощ, обясни доц. Околийски.

„Профилактичните прегледи са задължителни, но само 38% от населението ги провежда, а контролните механизми не работят добре. Превенцията е недофинансирана, само 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни заболявания“, допълни той. Недостатъчната информираност на населението относно правата и ангажиментите е сред основните слабости на сектора.

Хоспитализациите у нас са 315 на 1000 души, многократно над средното за ЕС. Липсват клинични пътеки за превенция на хипертония, остър коронарен синдром и диабет. Няма интегрирана национална лекарствена политика, високият дял на личните плащания пречат за придържането към терапия. Фармацевтичните разходи на глава от населението отрежда на България 4-о място в ЕС.

По темата „Секторна здравна стратегия – риск-базирани програми за първична и вторична превенция“ говори проф. д-р Арман Постаджиян, дм, председател на Българската лига по хипертония. „И сега е разписано задължение на личния лекар да формира група на риска сред пациентите си, но при липсата на финансиране тази мярка няма естествено продължение в повече изследвания и достъп до специализирана помощ за тези пациенти“, каза той.

Високата заболеваемост води до по-високи разходи за лекарства и повече дни нетрудоспособност, каза доц. Зорница Миткова от Центъра по компетентност и здравни анализи към МУ-София. Програмите за превенция водят дългосрочно до спестени разходи.

„Терапията за сърдечносъдови заболявания като цяло е достъпна за пациентите в работоспобна възраст, но се наблюдава повишено изписване на определени лекарства. Разходите на НЗОК нарастват, въпреки че цените на лекарствата са непроменени. Контролът на хипертонията и превенцията водят до 300 000 лв. спестявания на НЗОК годишно, а намалението на гликирания хемоглобин с 1% води до 20 000 млн. спестени разходи за 4 г.“, допълни тя.

„Ролята на пациента става все по-важна в обществото, а той самият започва все повече да се информира. Здравето е лична отговорност, но влиза и в по-голямата рамка на общественото здравеопазване. При сърдечносъдовите заболявания прескачаме границите на личната отговорност“, каза адв. Христина Николова от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, член на НС на НЗОК. Според нея превенцията на сърдечносъдовите заболявания трябва да започва на по-ниска възраст у нас и да ангажира широк кръг институции и организации, не само здравните.

„Нововъведенията трябва да помагат на пациентите, но и да събудят интереса и ентусиазма у младите, защото е налице масово прегаряне. Или ще приемем предизвикателствата на 21 век, или ще се примиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено сега“, обобщи чл.-кор. проф. Гудев.