През 2004 г. 24-годишният футболист Миклош Ферер загина на терена след внезапен сърдечен арест и тази трагедия се предаваше на живо по телевизията, а целият свят си задаваше въпроса: "Можеше ли той да бъде спасен?".

Тогава единственият отговор беше, че никога няма да разберем, защото не е имало шанс това да се случи. На терена не е имало дефибрилатор, а това е единственият начин да бъде възстановен сърдечният ритъм, когато сърцето изпадне във фибрилации.

Този случай е последван от много други такива, не само във футбола, а и при други спортове, макар и невинаги видени от милиони свидетели. По-късно УЕФА прие задължително правило всички професионални футболни клубове и стадиони, домакини на официални мачове, да бъдат оборудвани с автоматични дефибрилатори.

Преди броени дни, на Европейското първенство по футбол, десетки милиони зрители, съотборниците, съпругата и собствените деца на датския футболист Кристиян Ериксен видяха с очите си отговора на въпроса, може ли да бъде спасен човек със спряло сърце?

Краката на футболиста се подкосяват, той пада на земята и не реагира. Капитанът на отбора отива при него и установява, че не диша. Съдията моментално прекъсва срещата и вика екип, който започва сърдечен масаж и използва автоматичен дефибрилатор. 29-годишният футболист напуска стадиона в съзнание и сега се лекува в болница, като вероятно ще се възстанови напълно.

Така изглеждат първите няколко минути след инцидента. Прилича на филм, но сценарият на този филм има име – нарича се Спасителна верига. И за да бъде спасен човек, условието е никое звено на тази спасителна верига да не се скъса – незабавно разпознаване на инцидента, проверка за нормално дишане, повикване на спешна помощ, започване на първа помощ с притискане на сърцето и обдишване в ритъм 30:2 и дефибрилация с автоматичен дефибрилатор в първите три минути.

Това е начинът да бъде върнат човек към живота, независимо дали е спортист на терена, човек в офиса или дете на спортната площадка. Друг начин няма и забавянето на което и да е от тези действия е фатално. Винаги!

„Беше мъртъв и веднага направихме сърдечна ресусцитация… Колко близо беше? Не знам. Върнахме го с едно дефибрилиране. Това е доста бързо…“ Това са думите на д-р Мортен Боесен, лекар на датския отбор.

Всъщност професионалните спортисти не са по-застрашени от всички други хора. Годишно в света милиони хора губят живота си без предупреждение от внезапен сърдечен арест. Всяка минута в Европа умира човек вследствие на това.

В България жертвите са над 10 хиляди на година – 10 пъти повече, отколкото загиналите в автомобилни катастрофи, природни бедствия и пожари взети заедно.

Но ние можем и трябва да променим тази статистика. В автомобилите разполагаме с въздушни възглавници, в сградите имаме пожарогасители… За да бъде спасен човек със сърдечен арест е необходимо да се направи дефибрилация в първите три минути след инцидента. В повечето случаи това е непостижимо за линейка, дори в най-добре развитите служби за Спешна помощ в света. Затова от десетки години, на всички публични места, се поставят автоматични дефибрилатори, с които всеки свидетел на инцидент може да окаже незабавна помощ. За да не се скъса последното звено на спасителната верига.

През последните години в България се работи активно в тази посока – големите производители на апарати създадоха устройства на български език, редица организации като Дружество на кардиолозите в България, Българският червен кръст, Фондация „Първите три минути“ работят за популяризирането и разпространението на автоматичните дефибрилатори и обучението на хората да оказват първа помощ. Дори световни организации като Европейския съвет по ресусцитация, чрез своите представители провеждат обучения в България на учители, медици, общински служители и др.

Ние сме далеч от нивото на държавите в ЕС, където кутията с дефибрилатора е първото нещо, което виждаме, когато слезем от метрото, влезем в хотел, офис или всяка административна сграда, дори в такситата, но е важно и да знаем, че в България също се върви в тази посока.

Само през последните години по информация на фондация „Първите три минути“ са инсталирани няколко стотин такива устройства предимно в корпоративния сектор, но също и по общински програми, които стартират в Пловдив и София, както и чрез благотворителни кампании. Дори българската база на Антарктида вече е снабдена с такъв дефибрилатор.

Още по важно е, че хиляди хора вече са обучени да работят с тях и да бъдат способни да върнат към живот човек със спряло сърце.