Quantcast

Щабът: Нови мерки не са нужни. Най-сериозният проблем е недостигът на медици

Янка Петкова Последна промяна на 01 октомври 2020 в 11:52 3778 0

Снимка БГНЕС

Най-сериозен остава проблемът с недостига на медицински специалисти, съобщи здравният министър Костадин Ангелов на брифинг на Националния оперативен щаб.

Заразените медици са 5-6%, каквато е тенденцията и в обществото. Към момента позитивни са 1152, 409 от тях са лекари, 387 - медицински сестри, останалите са немедицински персонал.

Проф. Ангелов изнесе данни за готовността на болниците да лекуват коронавирус: 8 415 са леглата за пациенти с COVID-19, 730 от тях са незаети. В интензивните структури има 1108 легла за пациенти с коронавирус, които се нуждаят от апаратна вентилация.

Всички болнични заведения са осигурени с предпазни средства за три месеца напред. Разполагаме и необходимите количества от препарата ремдесивир, посочи здравният министър.

След старта на учебната година

Процентът на заболеваемост от COVID-19 в детските градини и училищата е по-нисък от средния за страната, което потвърждава тезата, че те не са основен фактор за увеличаване на заболеваемостта до момента.

От началото на учебната година към 30 септември детските градини, в които има регистрирани положителни проби в страната са 12, а училищата 117. Поставени под карантина има в 20 детски заведения и 443 училища. Изолирани са 4043 ученици, 116 учители. 

Ситуацията в страната

България е на 25 място по заболеваемост от COVID-19 и на 8 място по смъртност в ЕС. Ситуацията у нас е под контрол, здравната система е обезпечена за предстоящия есенно-зимен сезон, отчетоха от щаба.

Данните за разпространението на инфекцията от 24 до 30 септември показват, че новите случаи на коронавирус у нас са се увеличили с 1550, излекуваните са 767, в болници се лекуват 111 пациенти повече, има слабо увеличение и на хоспитализираните в интензивни отделения - 15 души. Тенденцията до момента показва, че не е необходимо да се предприемат нови мерки, увери министър Ангелов.

Къде сме по показатели

23 показатели се проследяват ежедневно, съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, данните до момента показват, че 20% от заразените имат изразена клиника.

„Отчитаме редица фактори като възрастова структура на населението, обща заболеваемост от други заболявания, които допринасят за високата смъртност, и стигнем до това колко бързо стигат до болницата. Отчитаме, че всички тези фактори имат значение. Имам среща с общопрактикуващи лекари, за да подчертаем тяхната роля, защото заразените трябва да достигат до болниците достатъчно рано, за да бъдат лекувани“, каза главният държавен здравен инспектор.

„За щастие, постепенно смъртността спада и постепенно сме изместени от второ място от една голяма група страни. С най-голяма заболеваемост е Малта, следвана от Испания, Румъния, Чехия, Франция, Унгария, а ние делим осмо място с Хърватска с еднакви показатели“, допълни Кунчев, който отбеляза, че „след един спокоен септември е започнало едно повишаване на заболеваемостта. В някои страни като Испания, Франция и в Южна Германия започна доста по-рано, но и ние бележим ръст“.

Огромната разлика между броят на заразените и смъртните случаи все още не може да бъде обяснена в дълбочина, защото „за да имаме правилните изводи, трябва да анализираме голям брой данни, с които не разполагаме“, заяви доц. Кунчев.

Военните поделения

Въоръжените сили могат да бъдат модел за спазване на противоепидемичните мерки, съобщи ген.-майор Венцислав Мутафчийски. 96 са далите положителни проби медицински лица, 46 от тях са от ВМА, каза още професорът. Три огнища на коронавирус е имало във военни поделения в Централна България - 30 души, в Източна България - 16 и във военна структура около София - 20 души. Позитивни за ковид са и 10 курсанти.

Лечението с кръвна плазма

Кръвна плазма за лечение на COVID-19 е прелята на общо 19 пациенти в България, каза ген. Мутафчийски, от ВМА е била предоставена плазма и на други пет лечебни заведения за лечение на коронавируса.

Твърде малък е броят на пациентите, на които е била прелята плазма, за да се правят заключения, подчерта шефът на Военномедицинска академия. В света се залагат големи надежди и това продължава, защото все още няма съвсем сигурни медикаменти, които да повлияват развитието на болестта.