Италиански вариант на епидемията с COVID-19 не се очаква, освен ако не се намесят външни фактори. Затова казвам дръжте тази криза далеч от всякаква политическа намеса, защото пандемията е силен котлон и теджерата много бързо може да заври. Това каза по Нова телевизия математикът проф. Николай Витанов от БАН.

В краткосрочен план се оправяме добре, епидемията тъпче на място, това се вижда от броя на активните случаи, които в последните дни нарастват бавно. По-притеснително е развитието й в дългосрочен план, коментира математикът от Националния оперативен щаб.

"Когато прогнозирах развитието на пандемията у нас бях залян с кал, но зад моите прогнози стои мощната теория "Синергетика". Затова казвам, че дългосрочно нещата не стоят добре – ако това число на активни случаи се запази, прогнозите ще се сбъднат – най-малко 16 000 заразени в края на август и най-малко 25 000 в края на септември. В края на тази седмица очаквам да прехвърлим 14 000", обясни проф. Витанов.

По думите му, за да разберем действителният брой на инфектирани с вируса у нас, трябва да умножим броя на регистрираните с коронавирус до момента по 8. Това означава, че около 105 хиляди души са се срещнали с вируса, каза математикът.

Той беше категоричен, че в момента няма риск за здравната система.

Ако тя беше "изгърмяла", трябваше да имаме около 25 000 заразени още този месец. Благодарение на медиците на първа линия и на всички, които се борят за ограничаването на епидемията, случаите към края на август ще бъдат с около 7500-8000 по-малко.

"След септември нещата няма да изглеждат така добре. Всички знаете фирмите за бързи кредити, които ви дават малка сума назаем с 5% лихва на ден. С тези 5% на ден, след два-три месеца, сумата, която трябва да връщате, става голяма. Пандемията също расте с няколко процента на ден. Засега все още се търпи, но лятото си върви и като дойде есента, ако продължи да расте със същите проценти, ще стане непирятно. Здравната система ще оцелее през септември и октомври, а нататък ще се справи, само ако е добре подготвена", каза професорът от БАН.