Животът на вирусите е непредсказуем, но има малко тайни за проф. Радка Аргирова. Едва ли има човек, който по-детайлно познава историята на разпространението на ХИВ или COVID-19 у нас. Тя е специалист, чиито прогнози се сбъдват, а това я прави търсен събеседник. Разговорът с нея се проведе по време на 22-та среща на здравни експерти и журналисти, организирана от фондация МОСТ.
Проф. Аргирова, преди време излезе българско проучване, в което взехте участие, „Национален анализ на въздействието на COVID-19 при пациенти със сърдечносъдови, онкологични или хронични белодробни заболявания в контекста на източноевропейска страна с нисък процент на ваксинация. България, март 2020 – април 2022“. Анализът доказа, че България се е провалила с ваксинацията срещу COVID-19.
Да, резултатите бяха ужасни.
Какъв е крайният Ви извод - пандемията направи ли ни по-предпазливи, по-разумни?
Хората да, но българите не.
Идва новият есенно-зимен сезон и пак говорим за превенция. Какви вируси ни чакат, кой е най-опасният?
Грип, COVID-19 и респираторен синцитиален вирус са вирусите, които ще ни атакуват през този сезон. Всички са опасни, всички са дихателни, по един и същи път се разпространяват, но има ваксини срещу тях. Имаме и нова ваксина срещу COVID-19. Контингентът над 55-60 години трябва да се ваксинира. Това е вирус с нови качества, с нови антигени. Антителата от предишно боледуване и ваксинации вече не са активни срещу този вариант или активността им е много ниска – 10-15% не повече, не 100% както беше преди. Вирусът се измени, той се приспособи, към него трябва да има адекватна ваксина. Ето, има я.
Заговорихме за вируси, а напоследък много се коментира какво могат да ни причинят глобалните климатични промени. Появата на заболявания, които не са типични за нашия регион, става все по-близка опасност. Колко сериозна всъщност е тя?
Това е глобален въпрос. Ние нямаме такива природни условия и дадености, които да не познаваме, да нямаме достъп до тях. Например ние нямаме заледените обширни територии на Сибир, не сме в Антарктика. Не може да се предвиди какво ще се случи при климатични промени в тези местности. Предполага се, че е възможно да бъдат размразени много стари архивируси, които просто не познаваме. Може би е възможно това да се случи. Но за България, специално в нашите ширини, тъй като нямаме такива области, не може нищо предварително да се каже. Това обаче не значи, че няма опасност, защото ако такива вируси се появят и имат капацитет за разпространение, те ще се разпространят навсякъде и тогава вече няма значение дали сме в България, или в друга страна.
Защото и хората са мобилни?
Хората са мобилни, вирусите още повече. Те, освен че се размразяват, могат да се пренасят и чрез хора, животни, растения, храна, въздух.
Пандемията от COVID например припомни колко опасни могат да бъдат прилепите.
Прилепите са същества, които живеят в изключително в капсулирани условия, където хората рядко имат достъп. Много малко са пещерите, в които хората са успели да влязат, да ги изследват, да видят какви видове прилепи съществуват. Когато започна COVID пандемията, писах доклад за прилепите и си спомням, че тогава бяха известни около 40-45 вида. Само месец след това стана ясно, че вече са идентифицирани 185 вида. А това не е окончателно. Така или иначе, прилепите предоставят прекрасни условия за разпространение на вирусите.
Защо е така?
В един прилеп могат да съжителстват няколко вируса, а това съжителство предполага обмяна на генетична информация и възникване на нови вируси. Така те спомагат хем за разпространението на даден вирус - като нападнат човек могат да го принесат директно - хем за еволюцията на самия вирус, защото тези вируси могат да взаимодействат помежду си и да се оформят нови мутации. Това се изследва непрекъснато.
Факт е, че големите епидемии се причиняват от РНК-съдържащи вируси. ХИВ е такъв вирус и пандемията, която причини, все още не е отменена. Ебола, грип, Зика също се причиняват от РНК-съдържащи вируси. Има едно-единствено изключение и това е маймунската вариола, която се предизвиква от ДНК-съдържащ вирус. РНК вирусите имат изключителната способност да се изменят много бързо и да се приспособяват. Това е техният начин на живот.
Това прави ли РНК вирусите по-опасни от другите?
Не мога да кажа, че са по-опасни, по-скоро по-лесно се разпространяват и са по-приспособими. Една ДНК много по-трудно се приспособява и променя от една РНК. Това са генетични феномени.
С наблюденията, които имате върху живота на вирусите, можете ли да предположите колко близо сме до следваща пандемия?
Не мога да кажа, но това, което трябва да правим, е да следим дивия свят, който досега не се следеше. Ние, хората, си бяхме въобразили, че сме господари на света и не ни е интересувало къде какви прилепи има например. Сега вече започва проследяване на целия див живот на планетата. Следващото, което трябва да се следи, е движението на дивите животни към домашните, защото човек няма да отиде в пещера, за да се зарази или ако се случи, ще е единичен феномен. Но трябва да се следи движението на дивите животни към домашните, как може да се предаде зараза - директно, чрез храна или по друг начин.
Щом казвате, че едва сега хората обръщат внимание на дивите животни, значи преди може би не е съществувала толкова непосредствена опасност? Или съжителството с дивия свят е било по-безопасно?
Сега подвижността на населението е изключително голяма. Понятието "локално разпространение" вече не съществува. Ние искаме например да ядем далечни екзотични храни от Югоизточен Китай – внасят се, но няма международен регламент, който да казва какви трябва да бъдат проследимостта, транспорта, контрола на нехарактерни стоки, които се внасят от една страна в друга.
Това е едно от нещата, които ООН трябва да свърши. Така, както има служба ФАО по прехрана на населението и всяка страна има национални агенции, трябва да има и такава международна служба и като внасяме скакалци от Китай, понеже тук някой ресторант е решил да предлага, да се знае на какви точно критерии трябва да отговаря този внос, да я има и съответната проверка. В момента такъв контрол не съществува.
Споменахте, че ХИВ все още е пандемия. Защо е така? Има терапия, която създава продължителна ремисия.
Терапията лекува, без да излекува тотално, защото продължават да се откриват нови заразени, особено сред младите хора. Техният брой не е по-малък, особено в Африка вирусът продължава да се разпространява. Има обаче огромна разлика между това как се разпространява в Европа, САЩ и в Южна Америка и Африка. Не сме се справили с разпространението. С лечението до голяма степен да.
Ние сме на прага на ваксина срещу ХИВ. Разбира се, тук възниква големият въпрос, който ще бъде спорен за цял свят - кой трябва да бъде ваксиниран с нея. Отначало идеята беше да бъде нещо като имунизациите за хепатит Б при раждане. После се заговори за това, че тази ваксина ще се прилага в случаи, когато хората навършат определена възраст и може да имат рисково сексуално поведение. Този въпрос още не е решен и ако трябва да бъда честна, бих казала, че решението на кого да се прилага тази ваксина ще отнеме повече време от създаването ѝ.
Възниква и много голям морален въпрос – човек би си казал "щом съм ваксиниран, мога да ходя където искам и да правя каквото искам". Да, човекът, който е ваксиниран, няма да се разболее, но ще предава вируса. Този аспект също още няма решение. Хората все пак мислят, когато се ваксинират – "защо го правя, какво поведение имам". При COVID-19 можеш да се заразиш при вдишване на въздух, но тук имаш отговорност – можеш да контролираш контактите си все пак, да обмислиш поведението си.
Това може би бави и производството на ваксината?
Не, тя ще бъде пак иРНК ваксина. Първите изпитвания вече преминаха. Това е много интересна ваксина, по-различна е като технология на създаване от COVID ваксината. Съвсем друг вид антитела ще се получават в резултат на ваксинацията.
С ХИВ, за разлика от COVID-19, нещата са обърнати – първо беше създадена терапия, след това започна да се разработва ваксина. Защо?
Има научно обяснение. Коронавирусът има в състава си няколко ензима. Винаги, когато има собствен ензим в състава на един вирус, първото, което правим като терапия, е да създадем аналози. Тоест почти същите аминокиселени с малки различия, за да "излъжем" ензима да вземе като градивен елемент това, което ние му даваме, и да не може да си построи истинско поколение – "грешна тухличка", както обяснявам на моите студенти.
Тоест ние объркваме вируса. Колкото повече ензими има в един вирус, толкова повече препарати можем да подготвим. Разбира се, това е съпроводено с резистентност, привикване на организма, но е някакво лечение. Когато обаче искаме да се направи ваксина нещата са съвсем различни. Ние трябва да отчетем всички механизми на имунитета.
Вие следите разпространението на ХИВ у нас от самото начало. Как стоят нещата с обхвата на заразените и всички ли имат достъп лечение?
С ХИВ нещата стоят много добре. Терапията е децентрализирана. Към медицинските университети има центрове за лечение на ХИВ/СПИН. Вече няма нужда лицата да идват в София. Имат право на избор къде да отидат, за да получат лекарството си. Освен това снабдяването с медикаменти и проследяването на ефекта от терапията са изцяло платени директно от националния бюджет, не от НЗОК. Всяка година, на базата на статистика на новооткритите заразени и на това каква е терапията, се залага необходимата сума за закупуването на реактиви за мониторириране и лекарства. Обявява се търг и така е години наред.
А преодолява ли се стигмата над хората с тази болест?
Не се е преодоляла и най-страшното е, че най-тежката стигма е сред медицинските работници. Това е най-тежкото. Непрекъснато има случаи на отказана медицинска помощ. Един от последните беше с млада жена, която трябваше да роди, но от болницата, където се беше насочила, отказаха да я приемат, когато им каза, че е с ХИВ.
Преодоляването на стигмата не става с бюджет, нито със закон. Това е резултат от лошото ни медицинско образование. Не може да учиш медицина и... В крайна сметка ти няма да се сблъскваш с дизайнери и модни линии, ще виждаш страдащи хора – едни повече, други по-малко. Не можеш да неглижираш страданията им.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)