Проф. Добрин Константинов: В дарителските кампании има малко по-свободно тълкуване на необходимостта от трансплантация на стволови клетки

Септември е месецът посветен на борбата с рака на кръвта. По този повод, за втора поредна година, се провежда информационната кампания „Животът със злокачествени заболявания на кръвта е възможен“. Тя се организира от Българско сдружение „Лимфом“, Национално сдружение на хората, страдащи от ХМЛ, Българско медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология, Български лекарски съюз (БЛС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Един от участниците е проф. Добрин Константинов, национален консултант по детска хематология и онкология; председател на Българско научно дружество по детска хематология и онкология; началник Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Проф. Константинов, в презентацията си казахте, че терапията, която е била създадена през 50-60-те години на миналия век е най-ефективна и в момента...

Не сте ме разбрали много точно. Става дума за това, че лекарствата са много стари, но се намери оптималният начин да бъдат използвани. Чудо не е постигнато по отношение на свръхнови лекарства. Надяваме се свръхновите лекарства, които идват, да променят дори някои от начините на лечение. Но те имат повече място при тези пациенти, на които не можем да помогнем със стандартното лечение.

Ние сме оптимизирали стандартното лечение и сега се отваря "вратата" за индивидуалните методи, за таргетна и персонализирана терапия. През годините терапията с наличните лекарства и начинът на гледане на пациента значително се подобриха и направиха възможни стабилните високи резултати. За тези пациенти, на които не можем да повлияем с тях, надеждата е в най-новите открития.

В последните месеци беше направена стъпка максимално да бъде облекчен достъпът на малките пациенти до лекарства. Това ли е всъщност решението на основните проблеми, които имахте до момента?

Ние гледаме прагматично на нещата. За нас решението на този етап е да няма пречки, да няма проблеми при снабдяването и осигуряването на всяко българско дете, което има нужда от стандартно лечение и затова работихме толкова в тази посока, включихме и родителите. Стремим се да постигнем и облекчаване на процедурите с касата. Ако успеем там, ще имаме възможно най-добрите резултати за всеки българин, защото всеки минава през този тип лечение. А ако има проблеми, тогава ще гоним и най-новите възможни методи за лечение.

Разполага ли българският специалист медикаментите, от които се нуждае, за да провежда съвременно лечение?

Всяко ново лекарство много бавно идва при децата. Дори да е ефективно. Просто защото регулацията изисква продължителна, тежка дейност по доказването му.

Проучванията обикновено започват при възрастните, трябва да излязат клиничните резултати за безопасност и ефективност и след това започва експеримент при юношите, после при децата и т. н. Това е направено неслучайно, направено е за защита на децата, защото рискът е голям.

Това означава, че регулацията ги защитава, но същевременно забавя малко въвеждането на най-новите лекарства. Говорим за деца. Трябва да намерим баланса, за да можем, за отделни случаи, поне да опитаме да дадем шанс.

Напоследък има ръст на кампании за набиране на средства за трансплантиране на стволови клетки на деца с онкохематологични заболявания. Споменахте, че това е вариант, когато всички други методи са изчерпани?

Това може да е планов вариант, но при определени медицински показания. Обикновено се следва тоя път. Ние имаме решение дали можем да трансплантираме тук или в чужбина. Това е сравнително гладък процес, защото държавата осигурява средствата, когато те са аргументирани от наши специалисти.

Ние не лишаваме пациентите, когато това се налага по медицински показания. В кампаниите, които се появяват по медиите, има малко по-свободно тълкуване на необходимостта. То е емоционално и понякога доста далеч от реалните нужди и показания. Аз не твърдя, че това трябва да се забрани, но трябва да има някакъв контрол. Свръхвнимание се обръща на ситуации, които може би въобще не трябва да бъдат обсъждани по тоя начин.

Как си обяснявате, че дете, на което тук не е предложен вариант за трансплантиране на стволови клетки, защото нашите специалисти са преценили, че това не е необходимо, отива в Германия и там извършват въпросната трансплантация. Защо се получава така?

В Германия това много рядко ще се случи. Да не говорим, че ние прилагаме принципи, които са същите в Германия, Франция и където и да е. Това е предимството да следваме професионалния път, ние се допитваме до колегите си там. Имаме много лесна директна връзка с тях. Тогава става съвсем безпроблемно прехвърлянето, ако се налага, от един център в друг.

Когато се тръгне на частна инициатива се минава на пазарен принцип. Отива се в някаква болница, задава се въпрос "можете ли да направите трансплантация на стволови клетки" например. Много често хората не контактуват с лекари, а с администрацията на болницата, която им дава ценоразпис на здравната услуга и така тръгва кампания, че са нужни еди-колко си средства. Това не значи, че непременно ще бъде извършена тази манипулация, защото когато се стигне до реализацията вече лекарите трябва да кажат. Така че има малко разминаване.

Следете новините ни в GoogleNews