"Над 60% от пациентите с рак на белия дроб в България биват диагностицирани в напреднал стадий (III или IV). Един от утвърдените вече начини за поставяне на диагнозата е нискодозовата компютърна томография, но това изследване не се поема от Здравната каса.

Това каза доц. Веселка Стойнова, началник на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник Младост по време на дискусия на тема „Съвременни методи за скрининг и лечение на рак на белия дроб“, по повод 4 февруари – Световен ден за борба с онкологичните заболявания.

За разлика от стандартното изследване, облъчването при това изследване е много по-малко – буквално, колкото едно пътуване със самолет до САЩ. Този подход се прилага при хора над 50 години, които в продължение на 30 години са пушили по една кутия цигари на ден или тези, които в продължение на 15 години са пушили по две кутии, поясни доц. Стойкова.

Само допреди няколко години ракът на белия дроб беше средно по честота заболяване, а днес е сред водещите локализации. Но медицината непрекъснато се развива и се откриха „невидими ключалки“, наречени биомаркери, които колегите патолози и генетици ежедневно търсят при всеки индивидуален тумор, за да можем ние – онколозите да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лечение. Уточниха се така наречените „драйвърни мутации“, чрез които прицелно лекуваме с биологични лекарства тези форми на рак на белия дроб, които ги имат, каза проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество медицински директор и началник на Клиника по Медицинска онкология, Аджибадем Сити Клиник Младост.

Той подчерта, че вече се прилагат различни комбинации между имунотерапия и химиотерапия или различна последователност на методите, съобразени с индивидуалните характеристики на болния.

"Една от важните стъпки, които трябва да направим в България е въвеждането на „Изчерпателното геномно секвениране или т.н. широкоспектърно генетично изследване“. По най-точен начин то ще ни покаже наличието или не на тези „невидими ключалки“ и ще даде информация и за други генетични характеристики на тумора при всеки един пациент. Трябва да изискваме от държавата поеме тази отговорност", обясни онкологът.

Всички знаем, че онкологичните заболявания са глобален проблем, факт е, че този проблем започва от нещо съвсем дребно и невидимо – една малка ракова клетка. Защо една обикновена клетка се превръща в ракова занимава от години генетиката. След поставянето на диагнозата на пациент с рак на белия дроб, има възможност да се направят биологични проби от туморната тъкан в генетична лаборатория. Профилирането на тази туморна тъкан дава възможност да разберем дали тя отговаря на определени критерии, за да бъде приложено едно или друго лечение, обясни генетикът проф. Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория.

„Държавата трябва да се ангажира по-сериозно с превенцията на рака на белия дроб. Има три прости стъпки, за да стане това – да се ограничи тютюнопушенето, да се ограничи вдишването на мръсен въздух и да се определят канцерогенните фактори в производството и да се ограничат“, обясни проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение, УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.

Всяка година близо 10 млн. души по света умират в резултат на онкологичните заболяване, като най-често срещаните видове рак са рак на гърдата, белия дроб и дебелото черво. По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в световен мащаб, а починалите от заболяването са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050 г. новооткритите случаи ще нараснат до 3.8 млн.₂ По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая.