Линейките достигат трудно до 152 780 души

OFFNews Последна промяна на 28 септември 2015 в 13:19 1721 0

Спешната помощ в България е неефективна, има липса на кадри, липсва и добра координация между екипите на Спешна помощ и лечебните заведения. 

Това показва доклад на Сметната палата за състоянието на спешната помощ в България. 

Одитът на Сметната палата е за периода 1 януари 2010 г. - 30 юни 2014 г. 

През последните години близо една трета от населението постоянно използва спешна помощ, като причината за засиленото търсене е в затруднения достъп до извънболнична и болнична медицинска помощ, става ясно от доклада.

Достъпът до спешна помощ не е еднакъв във всички области в страната, което е свързано с различни причини, сред които географско положение и инфраструктура. По данни на Министерството на здравеопазването около 58% от населените места в страната са с време за достъп до филиал за СМП до 20 минути, а около 15 на сто от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути. В трудностъпни райони има около 211 000 души - 3% от българските граждани. В тези райони има най-голям проблем с достигането на екипи на спешна помощ до пациентите, се посочва в доклада.

Общо 152 780 души в 523 населени места са с труднен достъп до спешна медицинска помощ, като те съставляват средно 8 на сто от жителите на тези населени места. Най-малко хора имат трудности при достъпа си до спешна помощ във Варна, Пловдив и Кюстендил – 3 на сто, докато в ЦСМП Софийска област този дял възлиза на 8 на сто. Най-голяма част от населението със затруднен достъп се намира в обхвата на ЦСМП-Благоевград – 15 на сто, и на ЦСМП-Добрич – 25 на сто.

Сметната палата отбелязва още, че сред лекарите без специалност е нисък интересът за специализация в Спешна помощ. Освен това заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение. 

В системата за спешна помощ работят 7111 души, формирани са 357 мобилни екипа - 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи, става ясно от одитния доклад. 

Разходите за спешна помощ са се увеличили с 60% през одитирания период, отбелязва още Сметната палата. През 2010 г. за спешна помощ са изразходвани близо 77 млн. лева, а за 2014 г. разходите възлизат на над 122,6 млн. лв. 

Размерът на публичните средства, изразходвани за спешна медицинска помощ, непрекъснато нараства и съставляват най-голям относителен дял в бюджета на Министерството на здравеопазването. Този дял се увеличава от 13 на сто през 2010 г. на 25,6 на сто към 30.06.2014 г. и на 30,7 на сто към 31.12.2014 г., се отбелязва още в доклада, като се допълва, че разходите не са били добре разпределени. 

В резултат на действия на Министерството на здравеопазването са увеличени работните заплати на специалистите в системата, но те остават неадекватни спрямо тези в останалите лечебни заведения. 

Линейките в страната са намалели с 60 за одитираните четири години. 

През 2010 г. ЦСМП са разполагали общо с 399 автомобила, от които 326 санитарни и 73 други автомобила. В края на одитирания период автомобилите са 296, в т.ч. 266 санитарни и 30 други. Специализираният медицински транспорт и апаратурата, необходими за оказване на спешна медицинска помощ, са морално и физически остарели, което създава рискове за оказване на адекватна медицинска помощ. Няма разработени програма и единни критерии за тяхното обновяване. Не са разчетени и достатъчно средства за обновяване на линейките и апаратурата, се отбелязва в одитния доклад. 

В доклада се отбелязва, че в края на 2014 г. са отпуснати допълнително 3 628 800 лв. по програма „Спешна медицинска помощ”, с които са купени 56 линейки и медицинска апаратура.

Сметната палата подчертава още, че не е решен проблемът със собствеността на сградния фонд на Центровете за спешна помощ, което създава сериозни пречки при тяхното поддържане и обновяване.

Относно системата за спешни повиквания 112, Сметната палата подчертава, че тя действа, но трябва да бъде доразвита и да се осигури обмен на информация в реално време. В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Затова независимо от предприетите действия за решаване на този проблем, се допускат грешки при предаването на информация за необходимост от спешна помощ. 

Липсва връзка и  между информационните системи на ЦСМП и болниците, което прави невъзможна връзката между спешните медици и лекарите в болниците. Няма възможност и за използване на телемедицината в процеса на оказване на спешна медицинска помощ, въпреки че са предприети действия, става ясно още от доклада.

Като друг проблем Сметната палата посочва и липсата на единна система за контрол на качеството на предоставената спешна помощ. В близо половината от случаите, при които е извършена проверка от Агенция "Медицински одит", са установени нарушения, свързани основно с неспазване на правото на пациента да получи своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ. Нарастват случаите на неудовлетвореност на пациентите от оказаната им помощ. 

Няма ясна визия и стратегия за развитието на спешната помощ в страната в дългосрочен план, допълват от Сметната палата. Оттам обаче подчертават, че в рамките на периода на одита е приета Концепция за развитите на системата за спешна медицинска помощ за периода 2014-2020 г., която предвижда мерки и дейности, свързани с преодоляването на редица проблеми в системата. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови