Продължителността на живот на българите все още е най-ниската в ЕС. Недостатъчно развитата профилактика и извънболнична (или амбулаторна) помощ допринасят за слабите резултати в областта на здравеопазването. Това са част от констатациите в здравния профил на страната за 2019 г. изготвен от Европейската комисия.

Какви са останалите изводи в доклада:

Здравен статус

Макар че средната продължителност на живота в България се е увеличила от 71.6 години през 2000 г. на 74.8 години през 2017 г., тя е най-ниската в ЕС. Повишението на средната продължителност на живота е по-голямо сред жените, отколкото сред мъжете, като по този начин съществуващата разлика между половете е нараснала на седем години. Въпреки това жените в България са с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС (78.4 години), докато мъжете са с третата най-ниска (71.4 години).

Сърдечно-съдовите заболявания - водеща причина за смърт с над 1100 на 100 000 души за 2016 г. (около три пъти повече от средната стойност за ЕС, която е 360 на 100 000).

На инсулти се дължат 300 от тях (в сравнение с 80 средно за ЕС). Всъщност инсултът е бил причина за около една пета от всички смъртни случаи. 

Ракът на белите дробове е най-честата причина за смърт от онкологични заболявания, като смъртността се е увеличила с близо 12% от 2000 г. насам, което отчасти е отражение на последиците от тютюнопушенето. През последните години е нараснала и смъртността от други видове онкологични заболявания, по-специално от рак на
дебелото черво и на гърдата.

Пред България все още стоят важни предизвикателства при справянето с инфекциозните болести. Въпреки че броят на новите случаи на туберкулоза е намалял през последното десетилетие, разпространението все още не е овладяно. През 2017 г. честотата на регистриране е почти двукратно по-голяма от средната за ЕС/ЕИП — 21 нови случая на 100 000 души население в сравнение с 11 на 100 000 души население в ЕС/ЕИП.

Освен това заболяемостта от морбили се увеличава рязко от 0.1 на милион души население през 2016 г. на 23.2 през 2017 г. Тъй като през 2017 г. съседна Румъния е отчела заболяемост от 462 на милион души население, се налага особено внимание при мониторинга на заболяемостта и ваксинациите.

Рискови фактори

Равнището на тютюнопушенето сред възрастните е най-високото в ЕС, като през 2014 г. достига 28% (36.4% сред мъжете). Тютюнопушенето сред подрастващите също е разпространено. Консумацията на големи количества алкохол през 2014 г. е малко под средното равнище за ЕС при възрастните, но се увеличава сред подрастващите момчета. Макар че процентът на затлъстяване сред възрастните е малко под средния за ЕС, проблемът сред децата нараства, като едно на всеки пет деца страда от наднормено тегло или затлъстяване.

Здравна система

Разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8.1% от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9.8%, но е по-високо от равнището в съседните държави. Директните плащания (ДП) от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46.6% в сравнение с 15.8% като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване.

Ефикасност

Както предотвратимата с превенция смъртност, така и предотвратимата с добро лечение, са сред най-високите в ЕС, което свидетелства за големи възможности за подобряване на профилактиката и ефикасността на медицинската помощ. Липсата на данни по ключови показатели възпрепятства мониторинга на качеството на здравеопазването.

Първичната профилактика и промоция на здравето са слабозастъпени, което обяснява високия коефициент на предотвратима смъртност. Приблизително една пета от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките на извънболничната помощ, докато една десета от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ.

Достъпност

Въпреки че заявените неудовлетворени потребности са на най-ниското равнище от 2008 г. насам, групите с ниски доходи са по-силно засегнати. Високите директни плащания и липсата на здравно осигуряване при значителен дял от населението са основните пречки пред достъпа.

Увеличаването на разходите за здравеопазване се осигурява главно за сметка на директните плащания от потребителите. Понастоящем системата на здравеопазването реално разчита в почти еднаква степен на частните разходи и публичните средства като източници на приходи, като делът на публичното финансиране (52%) през последните години намалява. В неравнопоставено положение са хората с по-ниски доходи.

На лекарствените продукти се пада преобладаващата част от частните разходи за здравеопазване, следвани от разходите за извънболнична помощ. Неофициалните плащания под формата на „парични дарения“ за лекарите представляват значителен дял от директните плащания от пациентите. 

Най-голямото предизвикателство пред достъпността на здравната помощ е значителната част от населението (около 14%), което не е обхванато от социалното здравно осигуряване. Разликата в обхвата на населението засяга в различна степен дългосрочно безработните, ромското население и хората, живеещи в неблагоприятните райони. Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.

Устойчивост

Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание поради прекомерното разчитане на частните разходи и намаляващото население в трудоспособна възраст, което плаща здравни осигуровки. Усилията да се подобри ефективността чрез преориентиране на предоставянето на услуги и на ресурсите от болниците към извънболничната помощ се оказаха трудно осъществими. 

Недостигът на медицински специалисти, особено на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, възпрепятства развитието на първичната помощ и предоставянето на услуги в неблагоприятните райони.