Доц. Калев: У нас няма скринингови програми за рак. Има самодейност

Янка Петкова 14 април 2024 в 09:30 2054 1

Димитър Калев

Снимка Фейсбук/СОНМ

доц. д-р Димитър Калев

"Социалното мислене, което създава модерната, ефективна онкология, не съществува в България. Нашите институции и лекари инстинктивно или съзнателно се съпротивляват на това мислене. Онкологията у нас не може да бъде реформирана отвътре, защото не съществува такова социално мислене, такъв морален субстрат", казва председателят на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) доц. Димитър Калев. СОНМ е партньор на "Индекс на болниците" в проекта "Достъп до онкологична грижа". Изходът за българската онкология е във взаимодействието с европейските антиракови центрове твърди събеседникът ми. И крачката може да бъде направена с изграждането на Национален хъб на Мисията на рака.

Доц. Калев, неотдавна по време на кръгла маса беше представен проектът за изграждане на Национален хъб на Мисията за рака у нас. Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), чийто председател сте, е бенефициент по този проект. Какви ще са ангажиментите ви?

Засега това е само амбиция и намерение. Реконструкцията на българската онкология, чрез участието ѝ в синергични европейски мрежи в контекста на Европейския антираков план, изисква задължително националните антиракови планове да бъдат контролирани и изпълнявани от т. нар. национални хъбове на Мисията на рака. Тяхната философия е гениална. Те не са политически институции, те са неправителствени инициативи от експерти, които привличат за свои партньори много заинтересовани страни – лечебни заведения, университети, стартъпи, дигиталисти и две министерства - Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. Всички те започват да работят във взаимодействие с експертите в Европа. Такъв център е Консорциумът на европейските хъбове с визията, че това е истинското бъдеще на европейската онкология. СОНМ кандидатства, вече е одобрена и буквално след няколко дни официално ще бъде обявена за член на този консорциум и официален представител в България. Тя би могла да бъде бъдещото ядро на този хъб, който трябва да изпълни Националния антираков план.

Да разбирам ли, че европейският модел ще бъде внесен у нас чрез тази синергия, за която говорите? Ще успеем ли и до каква степен?

Бих цитирал това, което знам за другите държави. Обикновено техните национални хъбове на Мисията на рака определят картата на активностите, които са актуални за държавата им. За България не всички инициативи на Европа са актуални. България се нуждае според мен от скринингови програми за рак на гърда, рак на шийката на матката, рак на дебело и право черво, рак на белия дроб и простата. Препоръчват се от 3 до 5 скринингови програми. Освен това са нужни всеобхватни ракови центрове, които се сертифицират по строги показания и параметри от друга общоевропейска организация – на Европейските ракови институти, на която СОНМ също е член. В момента, като неправителствена организация от експерти, СОНМ притежава реалния потенциал да бъде хъб за изпълнение на антираковия план и да осъществи тези два приоритета – скринингови програми и поне един всеобхватен раков център.

Вече има вътрешна съпротива, защо точно тези са бенефициентите за Националния хъб, Българският лекарски съюз също реагира

Сега ще бъда краен. Изказването на Лекарския съюз искри от некомпетентност, защото както споменах, националните хъбове работят предимно чрез експерти – не клиницисти и лекари, а експерти по обществено здраве и здравни политики. Лекарският съюз, като съсловна организация, няма абсолютно никакво място в изпълнение на антираковия план. Неговата намеса е израз на необоснована претенция.

Мислите ли, че ще може да се наложи тази линия – онкоболните да бъдат лекувани само в центрове, които предлагат комплексна грижа? Все пак това са скъпи клинични пътеки, заинтересованите са много?

Какво говорите?! Всеобхватните ракови центрове са регламентирани не само в своя състав и структури, не само в обема и качеството на процедурите, но и в експертизата на тези, които ги извършват. С други думи - за да сертифицираш един всеобхватен раков център трябва да изведеш от правото да извършват онкологични грижи много лечебни заведения. Затова казах, че се съпротивляваме на социалното мислене на Европа. Съпротивата е инстинктивна, защото на някои просто не им се учи и не им се изпълняват стандартите. Ако се сертифицира един антираков център с определени изисквания, много от другите болници, които осигуряват единични онкологични грижи, няма да отговарят на тези изисквания.

Трудно ми е да си представя как ще се случи, но все пак какви ще са първите стъпки?

Моята визия, и на СОНМ, е че ако се създаде такъв национален хъб, той трябва да влезе в колаборация с тези два консорциума на европейските хъбове и на раковите институти и да поиска от тях започването на конкретни проекти с техни експерти и с наше участие за създаването на 3-5 скринингови програми и на всеобхватен раков център. Но не ме попитахте за финансирането.

Напротив, питам Ви.

Европейският антираков план предвижда финансиране, но това финансиране в никакъв случай не е отпускане на едни пари на държавата България, а за конкретни и то международни проекти в този аспект.

Българска организация не би могла сама да кандидатства по проект?

Точно така. Вече имаме участие в няколко проекта на Румъния например. Никоя държава не може да изгради собствен проект и търси партньор отвън, защото това е основното изискване на Европа. Ние нямаме потенциала, интелектуалния и финансовия капацитет да правим местни проекти.

Значи този хъб няма да разпределя средства.

Не. Някои си мислеха, че ще разпределя.

А как оценявате антираковия ни план?

Това е един хартиен документ, който в 99% е превод на европейския, така че в това отношение е много хубав. Но мисията на този хъб е да избере от него актуалните акценти в контекста на нашата онкология и да започне работа в тяхна насока. Иначе т. нар. четири стълба на Европейския антираков план са мираж за държава като нашата.

Споменахте скрининговите програми, все пак има пробив за профилактиката в последния Национален рамков договор.

Никакъв пробив няма.

Е, няма кой знае какъв обществен интерес... Защо според вас е така?

Това е много хубав въпрос. На общопрактикуващите лекари се вменява извършването на профилактични прегледи. Заплатени от Касата са няколко изследвания - мамография, PSA (туморен маркер за рак на простатата), цитонамазка (за рак на шийката на матката), тест за рак на дебелото черво. И какво от това? Това не е организация на скринингова програма. Скрининговата програма, според европейския консенсус, изисква 16 критерия за качество – точно дигитално определяне на рисковата популация, нейното осигуряване и викане по телефон или чрез доброволци медиатори и др. за изследване. Второ, нито едно от тези изследвания не се прави от експерти, които прилагат изискването за качество. Вие, ако четете мамографиите на България, ще се хванете за главата! След това пациентът с определена степен на риск от мамографията трябва да бъде насочен към специалист по хирургия на гърда, който да направи биопсия. Това къде е описано? Тук се къса веригата, това трябва да е организирано. Материалът от биопсията трябва да отиде при патолог, който да го разчете по строго определен протокол, стандарт на Европа и целия свят - и т. н., и т. н. до дигиталното обобщаване на резултатите, които трябва да покажат дали този скрининг води до намаляване на заболеваемостта и смъртността, или не. Затова казвам, че в България скринингова програма не съществува. Това е самодейност.

Наша интерпретация?

Абсолютно. В САЩ например се отказаха от PSA, защото след десетки години изследвания обобщиха данните и доказаха, че правенето на PSA не води до намаляване на смъртността от рак на простатата. Други държави също се отказаха, защото е нерентабилно. Джипито може да го назначава на определени пациенти, но като организирана държавна стратегия, в която се влагат финансови ресурси, се отказаха. Ето как се организира една програма, тя е наука, статистика. 

Доц. д-р Димитър Калев е завършил Медицинския университет във Варна през 1979 г. Има придобити специалности по "Медицинска онкология", "Пулмология и фтизиатрия", "Вътрешни болести". Седем години работи като специалист "Вътрешни болести" в Омуртаг. От 1986 г. е в Клиниката по белодробни болести в МБАЛ "Св. Марина" във Варна и асистент по белодробни болести в Медицинския университет, Варна. През 1994 г. защитава дисертационен труд с тема "Диагностична и прогностична стойност на цитологичните показатели в доброкачествени и злокачесвени плеврални изливи". През 2006 г. придобива научна степен "доцент".
Член е на Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO), Американската асоциация по клинична онкология (ASCO), Българското онкологично дружество (БОД) и е заместник-председател на Българското онкологично дружество. Основател и председател е на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти). Председател на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ). 

От 2008 до 2016 г. е ръководител на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. От 2016 г. е ръководител на направление "Медицинска онкология и лъчелечение" в СБАЛОЗ "Марко А. Марков" - Варна и консултант в Аджибадем Сити Клиник Варна.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

145

1

Far Rider

14.04 2024 в 11:35

Горкият доц. Калев! Напълно го разбирам и подкрепям. И в моето семейство имаше болен от рак. Да, имаше, но вече е в минало свършено време. Така си отиде - без адекватно лечение и грижи. Обслужван от стара ти си майка с нейната пенсия. Но, това е ситуацията в Задунайская губерния и никога нищо друго няма да бъде!
 
X

Предизборно със Светльо Витков