Доц. Еленко Попов: COVID влошава репродуктивната способност на мъжа, за това тепърва ще се говори

Моника Николова Последна промяна на 05 октомври 2022 в 14:37 1036 0

доц. Еленко Попов

Снимка Скрийншот

доц. Еленко Попов, водещ хирург - уролог в Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Коронавирусът влошава репродуктивната способност при мъжете, показват наблюденията на специалистите от Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. По думите на доц. Еленко Попов това е проблем, за който тепърва ще се говори, а след 5-10 години ще е актуална темата за влиянието на COVID-19 върху онкологичните заболявания. Доклад на клиниката за последствията от вируса при мъжете беше представен на Националния конгрес по урология, който приключи неотдавна. Специалистите от ИСУЛ запознаха колегите си и с ефективността на нискодозовата брахитерапия при лечение на рак на простатата, както и с новия проект, по който работят специалистите в урологичната клиника - използването на изкуствен интелект за най-точна диагностика. 

Доц. Попов, в края на септември се проведе XVI национален конгрес по урология. Какво представи Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ на този престижен форум?

По традиция Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ има силно участие в това събитие. Тази година се включихме с три доклада, които, колкото и нескромно да е, предизвикаха голям интерес от страна на колегите. Първият беше посветен на нискодозовата брахитерапия, която се прилага вече почти от година при нас. Запознахме колегите с метода, който е все още нов за България и тепърва се популяризира широко сред българските уролози. Резултатите ни са все още много ранни, така че по-скоро говорихме как са преминали операциите. Наблюденията до момента са много обнадеждаващи. Не сме наблюдавали никакви усложнения – няма кървене, няма проблем с уринирането. Всичко преминава по план.

Едно от основните преимущества на този метод е, че съхранява органа, което позволява да се запази сексуалната функция на мъжете. Какви са първоначалните резултати в тази област?

Все още е рано да се каже със сигурност. Обикновено такава оценка се прави на около 24-ия месец. Това, което мога да кажа е, че при първите пациенти, които третирахме преди вече десет месеца, няма никакви оплаквания. Нямат промяна в ежедневието си. Само първите няколко седмици имаха, както е и нормално, проблеми с уринирането. Това много бързо се възстанови. Сега животът им се е върнал към нормалния ритъм, в това число и по отношение на сексуалната функция.

Колко мъже сте третирали досега по този метод?

До юли месец, когато подготвяхме материалите за конгреса, бяха 7. От тогава сме третирали още 3-ма мъже, което означава, че вече са 10. Вторият доклад беше посветен на използването на математически модели в нашата практика. При съвременната медицина се натрупва вече прекалено много информация, използва се термина Big Data (няма добър превод на български, затова цитирам английския термин, иначе никак не харесвам чуждиците). Този термин се използва за големи по количество информация и сложни бази данни, които не могат да се обработват със стандартизирани статистически подходи. Затова за тях се използват математически модели от по-висок порядък, които влизат в калибъра на изкуствен интелект.

Каква е целта?

Това е един проект, който спечелихме по линия на Фонд „Научни изследвания“. Стартирахме го през пролетта на 2020 г., заедно с учени от Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. Използва се една огромна база данни – параметри на пациента - изследвания, геномика, дали пуши, характеристики на околната му среда – изключително разнообразна и, на пръв път поглед, хаотична информация. На базата на нея обаче, с помощта на изкуствен интелект се извличат определени прогностични модели, които ни помагат при вземането на решения. Съвременната медицина вече е базирана на доказателствата, а не на художествена самодейност, ако позволите израза, или на опита на един експерт, дори и на група експерти. Личният опит, колкото и да си добър, а ние имаме наистина изключителни специалисти, на европейско, на световно ниво, вече не е достатъчен. Всичко се прави на базата на международни изследвания, които един-единствен човек никога не може да достигне като база данни.

Дайте пример?

Например по отношение на рака на простатата. Един средностатистически уролог, ако ще само това да работи, на година вижда по 300, максимум по 500 пациента. А базата данни, върху които се правят изводите за добра европейска или световна клинична практика, е събрана от стотици хиляди, дори милиони мъже.

Как това може да работи при българските пациенти?

Целта на проекта, който е многостъпков, (ние сме още в началото му), е създаване на прогностичен модел за преживяемост след дефинитивно лечение на рак на простатата. Иначе казано, вкарваме индивидуалните характеристики на нашия пациент и алгоритъмът ни казва кой би бил най-подходящият подход за лечение при него. Това е начинът, по който математическите модели навлизат навсякъде в медицината. Те позволяват оценка, която не е възможно сам човек, с неговата експертиза, да направи, защото първо няма такава изчислителна способност, и второ няма достъп до такава база данни.

Какви са стъпките, по които ще се развие проектът във вашата клиника?

Има няколко стъпки. Първата е набиране на база данни. Ние разполагаме с такива от 10 години назад, имаме и партньорски звена, урологични, които също ни помагат. Колегите от БАН, на базата на данните, които им подаваме, създават и валидират определени статистически формули и модели, които щe стават все по-обемни и по-обемни. Това е настоящото ниво на проекта. Имаме публикувани две статии в списания с импакт фактор, едно участие сега на конгреса. Предстои другия месец представяне от обратната страна – учените от БАН ще представят самите формули. Това е началото - снежна топка, която ще става все по-голяма и по-голяма.

Ще включите ли резултати и от други урологични структури в България?

Това е идеята. Не данните да се вземат на базата на една институция, която работи по определен модел, а възможно най-генерализирано.

На каква тема беше третият доклад?

Той беше за нещо изключително злободневно, базирано на опита на Клиниката и синтезирано от нашата колежка д-р Радостина Георгиева, която имаше призванието дълго време да работи в COVID отделение. Опитахме се да представим нашите наблюдения върху  Тук данните също са начални, тъй като това е нещо, за което тепърва ще се говори. Убеден съм в това! Досега коронавирусът беше страшен с това, което непосредствено причинява на хората по време на преболедуването, а сега ще се насочим към дългосрочните последствия.

И какви са те? Какво показват първоначалните резултати?

Първо да уточня, че много внимателно подбрахме примерите, за да ограничим група мъже, при които именно коронавирусът е бил причина. Това са хора, наши пациенти, които преди преболедуването от коронавирус имат деца, имали са нормални изследвания и спермограми и след преболедуване от вируса се появява този проблем: сериозно влошаване на репродуктивната функция. Този феномен го познаваме и покрай други вируси, особено вирусът на заушката, който има драстично въздействие върху мъжките репродуктивни способности.
Целта на този доклад не беше толкова да изнесе голям обем данни, а да подемe една тема на разговор, която ще бъде все по-актуална. Подобна тема, която ще стане актуална, само че този път след 5-10 години, ще бъде влиянието на коронавируса върху онкологичните заболявания.

На какво се базират вашите опасения, по отношение на репродуктивните способности на мъжа (за онкогения потенциал на вируса явно е рано да говорим)?

В т.нар. базисна наука има много стройни теории как COVID вирусът на молекулярно ниво нарушава репродуктивните възможности на мъжа. Доказано е, че той се наблюдава и в семенната течност като наличие. Между другото, това се отнася и за много други вируси. Доказано е, че половата система на мъжа е много лесно ранима.
Наблюденията ни са на базата на 25 човека, които открихме за този кратък период (започнахме да събираме данни от началото на годината). При тези хора наблюдавахме най-различни проблеми при спермограмата, също в половата функция, върху ерекцията, при някои тежка депресия. Прави впечатление, че тези проблеми се проявяват основно при неваксинирани мъже, но още е рано да кажем, заради малката извадка, дали това има определящо значение.

А има ли значение как са преболедували?

По-скоро не, но и за това е още малко рано за категорични изводи.

Вие сте сред тримата лекари, които бяха номинирани за престижните награди „Венец на дързост 2022“ на Фондация „МОРЕ – Дарзалас“. Разкажете ни какво представляват тези награди и за какви заслуги се присъждат?

За мен е безкрайна чест да бъда в компанията на д-р Маргарита Таушанова и д-р Димчо Георгиев за тези награди. Номинацията идва от Фондация „МОРЕ – Дарзалас - организация, която включва изключително сериозен кръг от колеги в областта на онкологията. Там ключовата дума е мултимодалност. МОРЕ е по-скоро игра на думи – Мултидисциплинарни онкологични разговори и естракти. Форматът, под който се правят тези конференции: всяка година темата е съсредоточена върху определен, специфичен вид онкологичен проблем. Например от графа „Урология“, два пъти форумът беше посветен на рак на простатата и веднъж на рак на пикочните пътища. Тази година темата е „Стомашен карцином“. За всеки вид карцином се събират водещите специалисти като идеята е да се създадат български, максимално пригодени за нашите условия, правила за добра клинична практика. Накрая всички тези експерти – патолози, лъчетерапевти, онколози, хирурзи от различни болници се събират на живо, най-често на морския бряг, тъй като визионерът на цялата тази организация е доц. Калев, който работи във Варна, и настават големи спорове. Накрая се формулира едно кратко ръководство, което да може да се използва и да е адаптирано за нашите условия, вземайки предвид спецификата на българската здравна система.

Наградите са част от тази система и те са за принос в българската онкология. Както казах, ключовата дума при тези събития е мултимодалност. Това е мястото, където ние в България губим. Не в начина, по който лекуваме пациентите, той в повечето области е на европейско ниво, но във връзката между отделните специалности. Хубавото е, че и тук през последните години много наваксваме и започваме да се равняваме на водещите центрове в Европа. Но, за съжаление, в България все още не е толкова стройна организацията, различни дейности се извършват в различни институции, между които се губи връзката, а по света се работи всичко да бъде синхронизирано.

Прословутият „път на пациента“, за който от толкова време си говорим…

Да, точно! Да се взема пациента за ръка, образно казано, разбира се, и да се води тук, после там, после към следващото звено. Ако го оставим сам да търси истината, минават месеци, с които той не разполага при такъв тип заболявания.

Доц. д-р Еленко Попов е един от водещите хирурзи - уролози в Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършва с отличие Медицина в МУ София през 2002 г. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология. Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology. Придобива научно-образователна степен „доктор по медицина“ през май 2013 г. Тема на докторантурата „Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата“. Бил е част от екипа на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“, както и от Отделението по урология в болница „Токуда“.

Има специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital. Oсновните му интереси и професионален опит са в областта на урологията – простатен аденокарцином, ендоурология, реконструктивна урология, проблеми на инконтиненцията. Има множество публикации по тези въпроси в международни списания, както и в национални специализирани медицински издания. Участвал е многократно в национални и международни симпозиуми, посветени на урологията.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови