Дори леки случаи на COVID-19 могат да ускорят стареенето на мозъка и загубата на сиво вещество, установи изследване на Оксфордския университет, публикувано в списание Nature, съобщи Си Ен Ен.

Проучването, което е най-голямото по рода си до момента, показва, че в мозъка на пациенти, прекарали COVID инфекцията има загуба на сиво вещество и аномалии в мозъчната тъкан. Много от тези промени са установени в зоната, свързана с обонянието.

„Бяхме много изненадани да видим категорични разлики в мозъка дори при лека инфекция“, каза пред Си Ен Ен водещият автор Гуенаел Дуо, доцент по невронауки в Оксфордския университет.

Тя и нейните колеги са анализирали мозъчни изображения от 401 души с COVID-19 между март 2020 г. и април 2021 г., както преди инфекцията, така и средно 4½ месеца след заразяването. Техните резултати са били сравнени с мозъчни изображения на 384 незаразени хора, сходни по възраст, социално-икономически и рискови фактори като кръвно налягане и затлъстяване.

От 401 заразени, 15 са били хоспитализирани. 785 участници са на възраст между 51 и 81 години.

Дуо обяснява, че е нормално хората да губят от 0,2% до 0,3% сиво вещество всяка година, в свързаните с паметта области на мозъка, с напредване на възрастта. Но в оценката на проучването хората, които са били заразени с коронавирус, са загубили допълнително 0,2% до 2% от тъканта в сравнение с тези, които не са били заразени.

Освен анализът на снимки от скенер изображенията, участниците са били тествани със стандартен тест за откриване на когнитивни увреждания, свързани с деменцията. Друг тест е оценявал скоростта и функциите на мозъка.

Въпреки че най-засегнатите области на мозъка изглежда са свързани с обонятелната система, Дуо казва, че все още нямат отговор защо е така:

„Тъй като необичайните промени, които виждаме в мозъка на заразените участници, може да са отчасти свързани със загубата на обоняние, възможно е възстановяването му да доведе до това тези мозъчни аномалии да станат по-малко изразени с течение на времето. По същия начин е вероятно вредните ефекти на вируса (независимо дали пряко, или непряко чрез възпалителни или имунни реакции) да намаляват с течение на времето. Най-добрият начин да разберем колко трайни са тези промени, е като отново подложим на скенер участниците след една или две години", казва тя.

Авторите предупреждават, че констатациите са само за определен период от време, но отбелязват, че те „повдигат въпроса за дългосрочните последици от инфекцията със SARS-CoV-2 и вероятността те да допринесат с времето за болестта на Алцхаймер или други форми на деменция“.

Според д-р Ричард Айзъксън, невролог и директор на Центъра за мозъчно здраве на Атлантическия университет във Флорида, който не е участвал в проучването, констатациите са забележими от клиницистите, но дългосрочното въздействие на инфекцията върху мозъчните функции трудно може да бъде определена към момента:

„Наистина е трудно да се определи дългосрочното клинично въздействие и ефекта му върху качеството на живот в ситуация като тази“, казва той.

"Мозъкът може да бъде засегнат от други механизми като имунна, възпалителна, съдова или психологическа/поведенческа промяна, но не и от директна инфекция", категоричен е д-р Алън Карсън, професор по невропсихиатрия в Центъра за клинични мозъчни науки към Университета в Единбург, който също не е участвал в изследването.

„Това, което това проучване почти сигурно показва, е въздействието по отношение на невронните промени“, смята той. „Но не мисля, че това ни помага да разберем механизмите, които са в основата на когнитивната промяна след инфекцията с COVID-19.“