Венецианската комисия даде положителна оценка за пакета от законодателни промени на предишния екип на Министерството на правосъдието, които засягат отговорността на главния прокурор. Но с уточнението, че е необходим по-цялостен подход, който да включва не само разследването на обвинител №1.

Становищата на Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право, която е консултативен орган към Съвета на Европа) са препоръчителни. Измененията бяха изпратени от бившия правосъден министър Надежда Йорданова в края на мандата на редовното правителство. Става дума за поправки в НПК, Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс, с които се предлага наказателен съдия с ранг на върховен, който може да е от всички нива без районно, да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му.

Въпросния съдия временно ще бъде назначаван за обвинител във Върховната касационна прокуратура. С измененията се регламентират и процедура по временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, нови правила за разгласяване на данни от разследването, съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления, както и нови изисквания към членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от парламента.

Венецианската комисия намира подхода за правилен, но не и за достатъчен, защото целта да се подобри отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само с промени на правилата за неговото разследване.

"За постигането на тази цел е необходим цялостен, по-холистичен подход, включващ преразглеждане на структурата на Висшия съдебен съвет и на неговата Прокурорска колегия, както и ограничаване на функциите на прокуратурата, извън сферата на наказателното право", се казва в становището.

Освен това според Венецианската комисия, за да се гарантира, че ВСС ще проверява ефективно и независимо твърденията за неправомерно поведение на главния прокурор, членовете на Прокурорската колегия не трябва да имат блокираща власт при вземане на решението за отстраняването му от длъжност.

При формирането състава на ВСС се указва, че парламентарната квота не бива да излъчва прокурори, а други юристи за членове на прокурорската колегия. Има и предупреждение за евентуални проблеми, свързани с процедурата, предвидена в сегашните поправки. Според тях изборът на разследващия главния прокурор съдия е на случаен принцип ад хок.

"(Прокурорската) колегия изглежда не разполага с никаква свобода на преценка при вземането на решение относно назначаването. Въпреки това, предвид значителното влияние на главния прокурор върху членовете на ВСС, не може да се изключи, че дори с тази ограничена роля колегията може да е склонна да забави процедурата или напълно да блокира съответното решение", смятат от Венецианската комисия. 

По думите й изискванията за избираемост на ад хок прокурор трябва да бъдат регламентирани по-подробно. Кандидатите трябва да дадат съгласие за включването им в списъка на желаещите да заемат тази длъжност и съгласие да бъдат назначени за такива. Трябва да се уредят случаите, при които въпросният обвинител е временно и трайно отстранен от длъжност и процесуалните последици от това и пр.

Комисията подчертава и значението на последователността на реформите, като обръща внимание и на Инспектората на ВСС. Преди да му се дадат нови правомощия, е необходимо да се преразгледа неговият институционален модел и да се определи по-ясно обхватът на мандата му, пише в становището.

Трябва да има разграничение на правомощията на Инспектората и на самия ВСС, за да се гарантира, че Инспекторатът не нарушава конституционно определения мандат на Висшия съдебен съвет по въпросите за дисциплинарните производства и съдебните назначения.