Промените в Конституцията не гарантират независима съдебна власт

Владислава Тричкова 30 юни 2015 в 19:10 5038 9

Предложените промени в Конституцията само отчасти увеличават гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт и именно заради това търпят съдържателно и редакционно оптимизиране, заяви главният прокурор Сотир Цацаров пред парламентарната комисия за промени в конституцията. 

Министърът на правосъдието Христо Иванов, представител на администрацията на президента, председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Висшия съдебен съвет, главният прокурор, представители на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и на Инспектората към ВСС присъстваха на комисията. Всички те представиха становищата на институциите, които представляват, относно законопроекта за промени в основния закон

Преди дни ВСС и ВАС излязоха със становища, според които промените в Конституцията, които се отнасят до съдебната реформа, могат да бъдат направени само от Велико Народно събрание. Днес Сотир Цацаров представи становището на прокуратурата, като и той повдигна въпроса относно приемането на изменението и необходимостта от свикване на Велико Народно събрание. "Върху този въпрос трябва да се съсредоточи най-напред законодателният дебат. Необходими са повече аргументи, които по безспорен начин да обосноват правомощието на Обикновено Народно събрание да приеме предложените изменения."

Според Цацаров два са основните въпроса, на които трябва да се потърси отговор, преди да се вземе решение дали законопроектът да се приеме, или не. Първият въпрос е свързан именно с това дали трябва да се свика Велико Народно събрание, а вторият е: "До каква степен се гарантира равнопоставеност между магистрати, прокурори и следователи". Главният прокурор отбелязва, че акцент на измененията е само гарантирането на съдийската независимост, а не и на тази на прокурорите и следователите.

Прокуратурата подкрепя предложението за отчетност на инспектората и главния прокурор пред парламента, както и частично подкрепя разделянето на Висшия съдебен съвет. "Частично", защото не трябва да има съдийска и прокурорска колегия, а колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите, пояснява Цацаров. Според него е нарушен и балансът на представителството при формиране на състава на двете колегии. 

Прокуратурата е и "за" намаляването на мандата на ВСС от пет на четири години. "При постоянно действащ ВСС, мандатът на неговите членове не бива да бъде твърде продължителен, защото дългото откъсване от упражняваната от тях магистратска или друга професия създава опасност от загуба на квалификация и намалява мотивацията на качествени и загрижени за по-доброто управление на съдебната система професионалисти да се кандидатират за членове на съвета. В този смисъл предлаганото съкращаване на мандата на членовете на ВСС от пет на четири години би имало поначало полезен ефект." Въпреки това обаче "съкращаването на мандата на конституционноустановен орган води до промяна в заложената в Конституцията система и взаимовръзки с мандатите на други конституционноустановени органи. Поради това с този въпрос по-скоро би следвало да се занимава Велико Народно събрание", категоричен е Цацаров, излагайки становището на прокуратурата. 

Според него обаче изискването за поне 10 години стаж за главен инспектор е прекалено, тъй като има достатъчно други изисквания. 

В становището се заявява, че премахването на тайното гласуване във ВСС е обосновано неубедително. 

Представител на администрацията на президента пък представи позицията на държавния глава. Росен Плевнелиев изцяло подкрепя промените в Конституцията. "Това е важна стъпка в осъществяването на реформа в съдебната власт", пише в становището. Той призова магистратите да подкрепят волята за реформа. 

Според правосъдния министър фундаментална цел на промените е по-високата гаранция на независимостта на съда. "Въпрос на политическа отговорност е да застанем зад тази цел", коментира Иванов. От думите му стана ясно, че от ведомството ще имат предложение за усъвършенстване на отделните текстове по време на дебатите. Иванов бе категоричен, че наличието на тези промени не означава, че "нямаме нужда и от друга реформа". "Не можем да обещаем бързо и още по-малко качествено правосъдие, ако не се занимаваме с реформа в съдебната власт", допълва той. 

Членовете на ВСС представиха 3 становища. Едното бе публикувано още преди дни и според него: "Промените в Конституцията, които се отнасят до съдебната реформа и преструктурирането на съдебната власт, могат да бъдат направени само от Велико Народно събрание." Това всъщност е становището на мнозинството във Висшия съдебен съвет по проекта за промени в основния закон. Решението бе взето с 10 гласа. 

По време на комисията магистратите изслушаха и другите две становище на ВСС. Те имат и своите различия, като в по-голямата си част се припокриват. От тях става ясно, че и членовете на съвета са "за" намаляването на мандата от 5 на 4 години.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова представи становището на ВАС. Тя категорично подкрепя промените, като според нея обаче трябва да се направят такива и в Закона за съдебната власт. 

Председателят на ВКС Лозан Панов подкрепи изменението на Конституцията. 

Припомняме, че на 26 май управляващите внесоха в деловодството на парламента законопроекта за промени в Конституцията, според който Висшият съдебен съвет трябва да се раздели на две колегии - съдийска и прокурорска, а мандатът на ВСС следва да бъде намален от 5 на 4 години. Правосъдният министър пък ще може да участва в заседанията на двете колегии и ще има право на съвещателен глас, гласят още промените.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Година след катастрофалния резултат от теста за функционална грамотност PISA