Конституционните промени отнесоха много критики в ресорната парламентарна комисия. Днес беше най-същественото обществено обсъждане на промените в структурата на Висшия съдебен съвет, а нямаше кой да представи официалната му позиция. Дойдоха само опозиционно настроените Атанаска Дишева и Олга Керелска от Съдийската колегия на ВСС и изразиха становища, обратни на това на Пленума на ВСС.

_{БГНЕС/Надежда Пеева}

Пленумът на ВСС изрази несъгласие по един от най-съществените въпроси - разделянето на ВСС на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Дишева и Керелска подкрепят разделянето на ВСС на две части.

Също така Дишева е против това главният прокурор и председателите на върховните съдилища да имат втори мандат. "Най-същественият аргумент е, че никой от председателите на съдилища не е член по право на ВСС", каза тя.

Председателят на парламентарната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) заяви, че скоро дългоочакваните промени в Конституцията ще бъдат приети. На миналото си заседание комисията обсъди статута на главния прокурор и правомощията му. Днес бяха обсъдени "най-важните" - по думите на Чолаков - промени в структурата на ВСС.

Вчера Народното събрание е получило две становища относно предложението ВСС да се раздели на две части. Върховният касационен съд (ВКС) одобрява предложението, докато според Висшия адвокатски съвет (ВАдС) това би било противоконституционно.

Бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев заяви, че промените на Конституцията сякаш целят прокуратурата да се извади от съдебната власт, без да има свързващо звено. Той попита къде ще е връзката на прокуратурата със съдебната власт. Проф. Пенев се съмнява, че вместо да се подобри, в съдебната власт ще се създадат нови проблеми заради планираните промени в Конституцията.

"Прокуратурата така е формирана в това предложение, че ръководният ѝ орган да е силно политически облъчен - трима души професионалисти, а останалите от т.нар. "обществена квота" - тоест партийно-политическа. На практика се получава възможност за силно влияние върху прокуратурата от изпълнителната и законодателната власт", заяви проф. Пенчо Пенев.

Освен това, според него само Велико Народно събрание може да раздели Висшия съдебен съвет на две самостоятелни части.

Най-критичен към промените в Конституцията беше председателят на "Съюза на юристите" Владислав Славов. Според него създаването на нов Висш прокурорски съвет е стъпка в грешната посока. Той призова да не се бърза с промените на Конституцията. 

_{Владислав Славов. Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева}

Славов каза, че конституционните промени се предлагат без анализ на причините, довели до тяхната наложителност и че нуждата от конституционни промени не е достатъчно мотивирана.

Владислав Славов отбеляза още, че не са известни авторите на конкретните предложения за промени в Конституцията, което - според него - противоречи на принципа за прозрачност:

"Не им знаем имената, доколкото се догаждаме кои са те, няма нито един магистрат между тях и в крайна сметка не виждаме какви цели имаме. Венецианската комисия ни заяде много по отношение на мотивите - ние наистина не знаем какви са целите ни. Хванали сме се основно за ВСС и за ликвидирането на Пленума на ВСС."

По думите му това прилича на римския принцип "разделяй и владей". Славов е на мнение, че разделянето на ВСС на две части ще направи работата на органа по-неефективна. Според него няма нужда да се бърза с тези промени до Нова година и още повече не е ясно защо се извършват точно сега.

"С новия прокурорски съвет нещо ще се промени ли, няма да се промени - даже точно обратното ще стане. В края на краищата нещата се въртят основно около закриването на Пленума", заяви Владислав Славов.

Според него обикновено Народно събрание не може да приема подобни промени, а само Велико Народно събрание. 

След изказването му от парламентарната група на "Възраждане" го поздравиха за позицията. Председателят на комисията Радомир Чолаков реагира като каза, че според него промените трябва да се извършат в 3 посоки: прозрачна прокуратура, независима съдебна власт и регламентирането на индивидуална конституционна жалба. Екатерина Захариева от ГЕРБ подчерта, че политическото решение в крайна сметка ще го вземе НС.

ВКС и ВАС подкрепят разделянето на ВСС, Висшият адвокатски съвет - не

Председателят на ВКС Галина Захарова представи становището на съда. Тя посочи, че от учредяването на ВСС през 1991 г. до 2015 г. целта на законовите изменения е била насочена предимно към гарантиране на независимостта на съдебната власт в контекста на опазването на нейната политическа независимост. От ВКС предлагат в Конституцията да залегне изрично вече признатото положение от Конституционния съд (КС), а именно, че съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. ВКС подкрепя предложението за разделяне на ВСС на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Захарова предлага в Конституцията да се добави текст за това, че за председател на ВАС и ВКС могат да бъдат назначени само съдии от съответния съд.

_{Георги Чолаков. Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева}

Председателят на ВАС Георги Чолаков заяви, че подкрепя идеята за цялостно разделяне на ВСС на съдийска и прокуроска колегия. ВАС категорично не подкрепя забраната да няма магистрати от квотата на НС. Чолаков предлага избора на магистрати от квотата на парламента да остане както до момента, като НС да прецизира изискванията, на които да отговорят номинираните за членове на ВСС. 

"Категорично "за" сме да се запази ролята на съдиите и конкретните съдилища ВАС и ВКС в процедурата за предлагане и избор на председатели. В тази насока нашата практика трябва да бъде съобразена с тази в огромен брой европейски държави", каза Чолаков. 

Председателят на ВАдС Ивайло Дерменджиев каза, че адвокатурата по принцип подкрепя промените във ВСС, който е ключов съдебен орган, но че разделянето на ВСС на две части е противоконституционно.

Според прокуратурата не може да има "специален прокурор"

Зам.-главният прокурор Мария Павлова каза, че магистратите имат равен статут. Според нея формулировката "специален прокурор" няма място в Конституцията, защото е в "колизия" с други части от основния закон.

Павлова акцентира върху нуждата от баланс между избраните от НС и от магистратите членове на ВСС.

"Имало едно време един калпав главен прокурор..."

Теодора Точкова от Инспектората към ВСС заяви, че разделянето на ВСС поставя много въпроси, на които липсва отговор в мотивите на законопроекта. Тя се съгласи с предложението на Пленума на ВКС да се предвидят общи събирания и срещи между органите, на които да се решават стратегически въпроси. От Инспектората към ВСС приветстват увеличаването на професионалната квота в съвета. Да се запази сегашното положение за 7-годишен мандат на "тримата големи" - главния прокурор и председателите на ВАС и ВКС, предлагат още от Инспектората към ВСС.

Доц. Наталия Киселова посочи, че отдавна не се е случило адвокатурата, следствието и прокуратурата да се обединяват по толкова много въпроси. "Това, че имало калпави главни прокурори, не би трябвало да значи, че и следващите ще са така калпави", каза още тя. 

Министърът на правосъдието Атанас Славов каза, че министерството търси консенсусния подход при предлагането на редакции по текста. По отношение на разпределението на квотите във ВСС законопроектът следва препоръките на Венецианската комисия и това е текста, по който тя няма критики, изтъкна министърът. Нека бъде "Висш прокурорски съвет", за да няма "ревност между съдии и прокурори", предложи Славов.