България осъдена по 17 дела в Европейския съд за 2014 година

От общо 36 дела за 2014 година Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се е произнесъл срещу България в 17 от тях. 

Най-голямото обезщетение е за смъртта на Ангел Димитров-Чората, по което на роднините на убития са присъдени 50 хил. евро обезщетение. 

Това става ясно от бюлетина с каталог от решения на ЕСПЧ по дела срещу България за изминалата година, който беше публикуван от Министерството на правосъдието. 

В почти всички дела на жалбоподателите са изплатени обезщетения. Случаите са свързани с нарушаването на основни права според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като например правото на живот, и правото на справедлив съдебен процес. Разгледани са и дела, свързани със защита на собствеността и дискриминация. 

По делото "Димитров срещу България" жалбата е на роднините на починал мъж по време на полицейска операция. Съдът критикува и липсата на разследване относно начина на планиране и контрол върху полицейската операцията и стига до извода, че наказателното производство, образувано срещу полицейските служители, не е довело до изясняване на всички обстоятелства, свързани с отговорността на полицаите и до ефективно прилагане на разпоредбите на националното законодателство, които гарантират защита на правото на живот и забраната за подлагане на нечовешко и унизително отношение.

Съдът с особено притеснение отбелязва извода на националните власти, че полицейските служители не са нарушили релевантните законови разпоредби и липсата на разграничаване на действията на всеки от тях по време на инцидента.

На жалбоподателите е присъдено общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, както и по 5000 лева на втория жалбоподател, 6000 лева на третия жалбоподател и 6000 лева на четвъртия жалбоподател за направените разходи и разноски в производството пред националните съдилища. За разходи и разноски в производството пред ЕСПЧ на жалбоподателите са присъдени 5000 евро и 818 лева.

По делото „Стоев и други срещу България“ на жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди – по 3500 евро на двама от тях и по 2000 евро на други двама. Държавата трябва да заплати и 1128 евро за разходи и разноски. Делото е за отказ от правосъдие заради липсата на усърдие от компетентните органи, което довело до продължителност на производството и от таз - прекратяването му по изтекла погасителна давност. 

"Абду срещу България" - жалбоподателят твърди, че е жертва на нарушение на Конвенцията, тъй като властите не са провели ефективно разследване на нападение над него по расистки подбуди. Съдът е достигнал до извода, че властите не са изпълнили задължението си да вземат всички необходими мерки, за да установят дали осъщественото насилиe е било по расистки подбуди, поради което е налице нарушение на чл. 3 на Конвенцията.

На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 евро.

Съдът се произнася срещу страната ни и по делото на руския гражданин М.Г. Делото е свързано с искането за екстрадиция на жалбоподателя в Руската федерация, който е заподозрян в участие в терористична група. ЕСПЧ е приел, че той е изложен на сериозен и доказан риск от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение в страната по произход, поради което изпълнението на решението за екстрадиция на жалбоподателя би довело до нарушение на член 3 от Конвенцията.

Съдът е присъдил 2377 евро за разходи и разноски.

По „Радков и Събев срещу България" съдът е присъдил на всеки от жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 евро. Делото е за унизително отношение към затворници и лишаване от правото им на ефективни правни средства за защита. 

По "Анжело Георгиев и други срещу България" съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 евро за всеки от тримата жалбоподатели. Жалбата е подадена от петима български граждани. Делото е свързано с твърдение за използване на прекомерна сила от полицейски служители, в частност използването на електрошокови помощни средства от маскирани полицаи при проведена полицейска операция в помещенията на компанията, в която жалбоподателите работят. Съдът счита, че в рамките на започналата предварителна проверка не са установени точните обстоятелства около инцидента, причините за използваната от полицаите сила, степента и вида на претърпените от жалбоподателите наранявания. 

По "Манолов срещу България" съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро. Присъдени са и 500 евро за направените разходи и разноски, които да бъдат платени на процесуалните представители на жалбоподателя.  

Жалбоподателят изтърпява наказание доживотен затвор без замяна в затвора в гр. Бобов дол. Неговите оплаквания се отнасят до условията на задържане и специалния режим на изтърпяване на наказанието, включващ изолация. Съдът е открил нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради автоматичното прилагане на изолация и системното поставяне на белезници при извеждането му от килията без да е основано на конкретни съображения за сигурност. 

"Димчо Димов срещу България" 
Съдът е присъдил на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 евро, както и 4 000 евро за разходи и разноски, които да бъдат платени на Български Хелзинкски комитет. 

Жалбата се отнася до имобилизирането на Димчо Димов в продължение на девет дни (от 30 април до 7 май) на легло в Медицинския център към Варненския затвор, както и с контролирането от страна на затворническите власти на неговата кореспонденция.

С оглед обстоятелствата по делото Съдът заключава, че след 30 април разглежданата мярка вече не е била обоснована от поведението на жалбоподателя, продължителността ѝ е била прекомерна, а начинът на нейното изпълнението му е причинило силно физическо и психическо страдание, поради което представлява нечовешко отношение.

Съдът счита, че извършената предварителна проверка относно случая е имала ограничен обхват и не са засегнати основните аспекти от оплакването на жалбоподателя. Поради това намира нарушения на чл. 3 от Конвенцията в неговия материален и процесуален аспект. 

"Хаджиев срещу България" 

Съдът е приел, че мъж от Таджикистан е бил арестуван незаконно и за това му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2650 евро, както и 1000 евро за разходи и разноски. 

Съдът е установил, че българските власти не са направили преценка дали съгласно разпоредбите на приложимия в случая Договор между Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела от 1975 г. екстрадицията би била възможна. Освен това, Съдът е посочил че след като втората молба за екстрадиция е била основана на въпрос вече разгледан два пъти от българските власти – в първото производство по екстрадиция и в наказателното производство срещу жалбоподателя, второто производство за екстрадиция изглежда от самото си начало лишено от смисъл. Поради това задържането на жалбоподателя с цел предприемане на действия за неговото екстрадиране е било необосновано. Следователно е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията.

"Петков и Профиров срещу България"

На жалбоподателите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 1000 евро и 500 евро. За разходи и разноски са присъдени следните суми – общо на двамата жалбоподатели 1232 евро, 601 евро на първия жалбоподател и 339 евро на втория.

Делото е свързано със задържането на двамата жалбоподатели за 24 часа от полицейските органи. Съдът е счел, че националното законодателство не изисква, а властите не са успели да покажат, че задържането на жалбоподателите е било във връзка с обосновано предположение за извършено от тях конкретно престъпление и с цел осигуряване явяването им пред „компетентния съгласно закона орган“ (чл. 5 § 1). Въпреки формалните изисквания, предвидени в националното законодателство, на практика жалбоподателите са били лишени от основни процесуални гаранции, защитени от чл. 5 от Конвенцията – не са разполагали с информация за основанията за задържането им и достъп до защитник; не са имали възможност да инициират производство, в което да търсят незабавно освобождаване; не са могли да получат обезщетение за лишаването им от свобода. Тези обстоятелства са несъвместими със защитата от произволно лишаване от свобода, залегнала в чл. 5 от Конвенцията.

"Стоянов-Кобуладзе срещу България"

На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 евро, както и 1000 евро за разходи и разноски. Делото е за несправедливо съдебно гледане на наказателното производство срещу жалбоподателя, проведено в негово отсъствие и последвал отказ за възобновяването му.

"Дуралийски срещу България" 

На жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2300 евро общо, както и 800 евро за разходи и разноски.

Делото се отнася до гражданско производство за изплащане на застрахователна сума. Жалбоподателите твърдят, че е нарушено правото им на справедлив съдебен процес, защото не са имали възможност да докажат, че застрахователният договор е представен пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е отхвърлил иска на жалбоподателите, като в решението си се основава на липсата на договора, без да даде в хода на процеса съответни указания относно това важно доказателство. ЕСПЧ е заключил, че неприлагането на състезателното начало при разглеждането на въпрос от съществено значение за изхода на спора и това, че в окончателното решение не е взето предвид решаващо доказателство, е нарушило правото на жалбоподателите на справедлив процес. 

"Цветелин Петков срещу България"

Оплакването на жалбоподателя се отнася до невъзможността да участва лично в производството по предявен срещу него иск за установяване на бащинство, както и отхвърлянето на искането му за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съдът счита, че не е постигнат справедлив баланс между правото на жалбоподателя на личен живот, от една страна, правото на детето да бъде установен неговия произход и правото на майката да бъде присъдена издръжка за детето, от друга. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро.

"Преждарови срещу България" 

Делото е свързано с претърсването и изземването на пет компютъра от интернет клуба на жалбоподателите. Проверката е разпоредена от прокуратурата по подозрение, че на компютрите са инсталирани игри без необходимия лиценз за тях (престъпление по чл. 172а от НК). Съдът счита, че жалбоподателите не са имали достатъчно гаранции за защита на правото им на зачитане на личния живот, поради което намесата не е „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията.

На жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро, както и 175 евро за разходи и разноски.

"Микроинтелект ООД срещу България" 

Дружеството - жалбоподател твърди, че невъзможността да бъде конституирано като трето заинтересовано лице в производството по обжалване на наказателните постановления срещу двама еднолични търговци, с които то било в договорни отношения, и да бъдат разгледани твърденията му, че е собственик на отнетите в полза на държавата на основание чл. 17а, ал. 11 от Закона за акцизите от 1994 г. алкохолни напитки, нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Макар че разглежданата намеса в правата на жалбоподателя е преследвала легитимна цел, невъзможността дружеството да я оспори и липсата на каквито и да били гаранции срещу произвол, не са били необходими в едно демократично общество за постигане на преследваната цел. Поради това Съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

Съдът е отхвърлил претенциите на дружеството жалбоподател за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. На жалбоподателя са присъдени 2000 евро за разходи и разноски

"Караиванова и Милева срещу България"

Жалбоподателките твърдят, че е нарушен принципът на правна сигурност поради това, че в производството по предявен от тях ревандикационен иск не са зачетени окончателни решения на поземлената комисия и на районния съд. Посочвайки, че решението на районния съд няма обвързващо действие erga omnes, както и че предметът на двете съдебни производства е различен, Съдът е счел, че подходът на националните власти не нарушава принципа на правна сигурност и не е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията.

Съдът е заключил обаче, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 поради продължителността на производствата, свързани с възстановяването на правото на собственост на жалбоподателките, която е засегнала легитимните им очаквания.
На жалбоподателките е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 2500 евро за всяка от тях, както и 1000 евро за разходи и разноски.

"Вельо Велев срещу България" 

Делото е свързано с достъпа до образование на лице, на което е била наложена мярка за отклонение „задържане под стража“. Жалбоподателят се оплаква, че не му е било позволено да продължи средното си образование докато е бил задържан под стража за 29 месеца в Старозагорския затвор. В разглеждания случай не са представени фактически причини, например основани на липсата на ресурси в училището, нито ясно обяснение относно правните основания за отказа жалбоподателят да бъде записан в училището. В действителност тази неяснота е отразена в самата нормативна уредба. Поради това Съдът е постановил, че отказът не е бил достатъчно предвидим, не е преследвал легитимна цел и не е бил пропорционален на тази цел, подчертавайки по-специално ценността на предоставянето на възможност за образование в затворите, както за самото лице и средата в затвора, така и за обществото като цяло.

В заключение, не са представени фактически причини, например основани на липсата на ресурси в училището, нито ясно обяснение относно правните основания за отказът жалбоподателят да бъде записан в училището. При тези обстоятелства и доказателствата пред Съда, той е постановил, че отказът не е бил достатъчно предвидим, не е преследвал легитимна цел и не е бил пропорционален на тази цел, поради което е налице нарушение на чл. 2 от Протокол № 1 към Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, както и 1406 евро за разходи и разноски.

Още по темата

24/02/2015 Темида

България осъдена заради изстъпленията на "Атака" пред Баня Башъ

04/02/2015 Общество

Държавата плаща 50 хил. евро кръвнина на близките на Чората

02/02/2015 Политика

България осъдена за втори път заради Цветан Цветанов

Следете новините ни в GoogleNews