Телекомите пренасят AI трафика, но как ще печелят от AI?

„Тръбата, през която минава интернет“ (dumb pipe risk) – така през последните години се описва един от най-обсъжданите рискове пред телеком индустрията: операторите да останат просто доставчици на свързаност, докато други компании печелят от услугите и съдържанието, които преминават през техните мрежи.
Логиката е проста. Телекомите инвестират милиарди в изграждането, поддръжката и модернизацията на мрежите си. Но голяма част от стойността, създадена благодарение на тази инфраструктура, се реализира от технологични компании, стрийминг платформи, социални мрежи и доставчици на дигитални услуги.
В същото време все повече потребители използват планове с неограничен трафик срещу фиксирана месечна такса. Така се получава парадокс – потреблението на данни расте многократно, но приходите на операторите далеч не се увеличават със същото темпо.

Развитието на изкуствения интелект поставя този бизнес модел пред ново изпитание. AI създава още по-голямо потребление на данни, което изисква и допълнителни инвестиции в мрежова инфраструктура. Но докато трафикът и разходите за неговото обслужване растат, приходите от свързаност далеч не се увеличават със същото темпо.

Това изправя телекомите пред стратегически въпрос – как пълноценно да участват в AI икономиката?

Къде е мястото на телекомите в AI икономиката?

Именно трансформацията на телеком бизнес модела бе сред основните теми на панела „The Great Telco Rebuild“ на форума Network X 2026 във Виена, провел се миналата седмица. В него участва главният изпълнителен директор на Yettel България Богдан Узелац.
Той цитира прогноза, според която свързаността и преносът на данни ще формират едва едноцифрен процент от общите приходи в новата AI екосистема. Ако този сценарий се реализира, операторите рискуват да получат съвсем малка част от приходите на AI икономиката, ако останат единствено доставчици на свързаност.

„Телекомите трябва да търсят възможности за растеж не просто в увеличаващия се трафик, а преди всичко в новите услуги, които могат да предложат на клиентите си благодарение на AI“, подчерта Узелац.

Според него има три основни посоки, в които операторите могат да създават допълнителна стойност.

Първата са новите AI услуги за крайните потребители. Тук възможностите са свързани както с растящия интерес към изкуствения интелект, така и с необходимостта хората да бъдат защитени от рисковете, които той създава.

„Медалът има две страни. Едната е огромният интерес към AI, който ни позволява да предлагаме нови услуги в комбинация със свързаност и устройства. А другата са притесненията на хората – от онлайн измами, злоупотреба със самоличността им и кибератаки. Телекомите имат роля и в двете – да направят новите технологии достъпни, но и да помогнат на хората да ги използват сигурно. Защото ние сме местният партньор, който е близо до клиента и към когото той ще се обърне, ако нещо се обърка“, обясни Узелац.

Втората посока е малкият и средният бизнес. Именно тук дигитализацията все още е на сравнително ниско ниво, а операторите имат важно предимство – изградени отношения с клиентите и директен контакт с тях.

„Това ни дава възможност да превърнем AI в конкретни бизнес решения, които предлагаме заедно с нашите ИКТ услуги“, посочи Узелац.

Третата възможност е участието на телекомите в по-широката AI екосистема. Тя включва не само услугите за крайните клиенти, но и инфраструктурата, която стои зад тях – от енергията и центровете за данни до изчислителната мощност и приложенията.

Според Узелац операторите трябва стратегически да преценят в кои части от тази верига имат конкурентни предимства и могат да създават стойност.
„Не можем да си позволим да пропуснем възможностите, които AI отваря пред индустрията, и да останем само доставчици на свързаност и трафик“, подчерта той.
На въпроса откъде очаква най-голям ръст на приходите през следващите три години, Узелац посочи крайните потребители, следвани от малкия и среден бизнес. Според него мащабът на тези два сегмента ги превръща в най-големите възможности за растеж.

По-голям мащаб или повече стойност от всеки клиент?

Наред с новите източници на приходи, телеком индустрията търси отговор и на друг стратегически въпрос – как операторите да постигнат мащаба, необходим за бъдещия им растеж и конкурентоспособност.

Един от широко разпространените подходи е консолидацията – обединяване на оператори, разширяване към нови пазари и интегриране на инфраструктурата с цел по-голяма ефективност и синергии.

Узелац обаче даде различна перспектива. Според него разширяването към нови пазари създава реална стойност само когато има висока степен на съвместимост между тях. „Синергиите изглеждат добре на хартия, но трудно се реализират на практика“, коментира той.

По-големият потенциал той вижда във вертикалния растеж – надграждането на свързаността с повече услуги за съществуващите клиенти и задълбочаване връзката с тях.

Този подход придобива още по-голямо значение с развитието на AI. Според Узелац технологията ще доведе до нови вълни на стандартизиране на продукти и услуги, при които компаниите все по-трудно ще се отличават една от друга и ще се конкурират основно чрез цената.

Затова телекомите трябва да изграждат по-силни конкурентни предимства, като надграждат основния си бизнес с услуги, които отговарят на повече потребности на клиентите.

В този смисъл бъдещият растеж на телекомите няма да зависи единствено от това на колко пазара присъстват, а и от това колко голяма роля имат в живота на потребителите и в бизнеса на своите корпоративни клиенти.