Статия в Newsweek от 1995-та: Интернет? Пха!

Какъв би бил светът днес без интернет никой не може да каже. Мрежата е толкова внедрена в нашето ежедневие, че много от злободневните ни действия са свързани с модерните технологии - плащане на сметки, пазаруване, четене, гледане на сериали и филми. През 1995-та година обаче нещата са изглеждали по съвсем различен начин и да си го кажем направо - мрежата преди 23 години е била разграден двор. 

Статия на популярното издание Newsweek от 95-та година описва бъдещия (и неслучилия се) крах на интернет пространството. Статията е написана от астрономa и известен научен автор Клифърд Стол и е озаглавена "Интернет? Пха!". 

Стол описва, че хаосът тогава в мрежата ще доведе до логичното падение на интернета. Ученият поставя под съмнение неща, които днес приемаме за даденост - пазаруването и ученето онлайн, работата и електронното управление. 

Ето и пълен превод на статията в Newsweek "Интернет? Пха!": 

Внимание: Защо киберпространството не е и никога няма да бъде нирвана

След две десетилетия прекарани онлайн, съм доста озадачен. Не е като да не си прекарвам чудесно в интернет. Срещнах се със страхотни хора и дори хванах някой друг хакер. Но днес тази модерна и прехвалена общност ме кара да се чувствам неспокоен. Визионерите рисуват бъдеще изпълнено с хора, които работят онлайн от домовете си, интерактивни библиотеки и класни стаи, изцяло с мултимедия. Говори се за електронни градски срещи и виртуални общности. Търговията и бизнеса щели да се преместят от офиси и молове в мрежи и модеми. И свободата на дигиталните мрежи щяла направи правителството по-демократично. Откачена история.

Нямат ли здрав разум компютърните ни специалисти? Истината е, че никоя онлайн база данни няма да замени ежедневния ви вестник, CD-ROM не може да заеме мястото на компетентен учител и няма компютърна мрежа, която да промени начина, по който правителството работи.

Замислете се за онлайн света днес. Usenet, световен бюлетин, позволява на всеки да публикува съобщения в цялата страна. Съобщението ви се публикува, като прескача редактори и издатели. Гласът на всеки може да бъде чут, бързо и евтино. Резултатът?! Гласът на всеки бива чут. Какафонията прилича на тази от местна радио станция, включително с обръщения, обиди и анонимни заплахи. Ами електронното книгоиздаване? Опитайте се да четете книга от диск. В най-добрият случай ще се окаже неприятно занимание – синята светлина от обемистия монитор замества комфортът, който книжните страници носят. А и не можеш да си вземеш лаптопа на плажа. Но Никълъс Негропонте, директор на MIT Медия Лаб, предрича, че скоро ще купуваме книги и вестници директно през Интернет. Да бе, сигурно.

Това, което промотиращите Интернет няма да ви кажат е, че говорим за един гигантски океан от нередактирани данни, който няма претенции за пълнота. Без редактори, рецензенти или критици, Интернет се превърна в сметище за нефилтрирани данни. Трудно е да се разбере кое трябва да се игнорира и кое си струва да се прочете. Влизам в мрежата и търся информация за битката при Трафалгар. Изскачат хиляди файлове и отнема 15 минути да се ориентирам – един е биография, писана от осмокласник, друг е компютърна игра, която не тръгва, а третият е снимка на паметник в Лондон. Нито едно не ми върши работа, пък и търсенето ми периодично се прекъсва от съобщения като: „Твърде много абонати, опитайте пак по-късно.“

Няма ли интернет да е полезен в управлението? Пристрастените към мрежата призовават за правителствени доклади. Но когато Анди Спано се кандидатира за окръжен управител на окръг Уестчестър, Ню Йорк, той сложи всяко прессъобщение и изборните си обещания онлайн. В този заможен окръг, с много компютърни компании, колко избиратели влязоха в мрежата, за да видят това? По-малко от 30. Лоша поличба. 

Посочваш и кликваш: наред са тези, които се опитват да вкарат компютрите в училищата. Казват ни, че мултимедията ще направи учебната работа лесна и забавна. Учениците щастливо ще се учат от анимирани герои и ще им преподава експертно пригоден софтуер. Кой има нужда от учители, когато имате технологично подпомогнато обучение? Боже. Тези скъпи играчки трудно ще се използват в класните стаи, а и изискват задълбочено подготовка на учителите. Разбира се, децата обичат видеоигрите, но се замислете за собствения си опит - можете ли да си спомняте дори една образователна филмова лента през последното десетилетие? Обзалагам се обаче, че можете да се сетите за двама или трима велики учители, променили живота ви.

Нека поговорим и за кибербизнеса. Обещава ни се незабавно пазаруване от каталози – просто посочваш и кликваш и получаваш страхотни оферти. Ще си поръчваме самолетни билети, ще резервираме маси в ресторанти и ще преговаряме за договори за продажба онлайн. Магазините ще останат в миналото. Но тогава как така кварталният ми мол изкарва повече пари за един следобед, отколкото Интернет за месец? Дори да имаше надежден метод да се пращат пари през Интернет – а то няма – на мрежата ѝ липсва най-съществената съставка на капитализма: търговците.

Какво липсва в тази електронна страна на чудесата? Човешкият контакт. Не вярвайте на възхитения технократ за виртуалните общности. Компютрите и мрежите ни изолират един от друг. Онлайн чатът е тъжен заместител на срещата с приятели за кафе. Никой интерактивен мултимедиен дисплей не може да донесе дори близко усещане до онова вълнение, което носи концерт на живо. А и кой би предпочел киберсекс пред истинското нещо? Докато Интернет ни привиква с ярката, съблазнително мигаща икона на знанието като сила, това фиктивно място ни примамва да му предоставим времето си на земята. А тази виртуална реалност, в която неудовлетвореността е легион и където - в светите имена на Образованието и Прогреса - важните аспекти на човешките взаимоотношения са безмилостно недооценени, не е достоен заместител.

Превод: Теодора Добрилова/ 1 изречение

Следете новините ни в GoogleNews