Каквo очаква от бъдещето поколението Nova, показва изследване на Huawei

Две години на пандемия и избухналата война само на стотина километра от границите на страната могат да окажат доста влияние върху представата за света на младото поколение. Несигурност и известна доза песимизъм са част от основните настроения на българите на възраст между 16 и 25 години. Парите не са най-важното нещо в живота, но са ключово за постигане на повечето цели, а семейството продължава да се издига на пиедестал от младежите в страната.

Това са част от заключенията, до които стига проучване на изследователската фирма IPSOS, поръчано от компанията за потребителска електроника Huawei. То е осъществено в България в периода 23-28 март и обхваща 300 младежи между 16 и 25 години, които живеят в столицата и населени места разпределени в три категории – над 100 хил. жители, над и под 50 хил.

Демографията е подбрана специално да пасне на профила на поколение “Nova”, както е формулирано от Huawei. Това според компанията ще са основните потребители на смартфоните Huawei Nova 9 SE, които навлязоха на пазара в страната през последните дни.

Песимизъм и финансова несигурност

Светът върви към по-лошо е отговорът, който са дали повече от половината анкетирани или 55%. Само една четвърт или 26% са оптимистите за глобалното развитие. Жените са по-негативно настроени от мъжете, като близо две трети от тях споделят опасения за посоката, по която върви света. При мъжете има сравнителен паритет – 44% срещу 39% в полза на негативното развитие.

Парите и богатството са повече средство за постигане на целите, отколкото фикс идея, около която младите да се стремят. Семейното щастие е основният приоритет на 26% от българските младежи, а след него е спокойният и сигурен живот (22% от анкетираните). Кариерното развитие и личното удовлетворение са след това с по 15%.

Богатството заема едва пето място със 7%, но реално подпомага постигането на предходните приоритети. Парите заемат централно място, но според младите те са най-вече начин за защита на бъдещето на себе си и семейството си (44% от запитаните) и след това като средство за забавление (41%) или справедливо възнаграждение за труда (37%).

Предвид тези резултати и несигурните времена в които живеем, не е изненада, че за 43% от младите в България най-големият мотиватор на работното място е… високата заплата. Около една трета от анкетираните посочват също така добрият баланс между работа и лично време, а условията на труд са третият най-важен фактор. Изненадващо, въпреки пандемията популярността на дистанционната работа и гъвкавото работно време е сравнително ниска – предпочитан мотиватор за едва 28%.

Личният успех и воля за самоусъвършенстване

Младежите в страната са раздвоени по темата дали успехът на един човек се измерва с богатството – 37% смятат, че да, докато 33% не са съгласни. Половината от анкетираните обаче са на мнение, че по-богатите хора са по-щастливи. Младите българи имат сравнително силен предприемачески дух, като 43% от тях са готови да започнат собствен бизнес, ако им се отдаде такава възможност. Следващият приоритет в инвестициите са собствено жилище (35%), а за 31% са пътешественици по душа и биха предпочели да тръгнат нанякъде.

Над 55% от младежите в страната имат стремеж да развиват личностните си качества. Следва реализацията в любим спорт или изкуство. Като първото е предпочитано повече от мъжете, докато второто е любим избор на жените.

Най-вдъхновяващите неща за поколението “Nova” се оказва природата. Според IPSOS обаче, младите имат доста „консуматорска“ нагласа. Те обичат да се наслаждават на природата, но не и да предприемат активни действия за нейното опазване. Доброволчеството, екологичната нагласа и работата по каузи са изключително ниски приоритети и в изследването обикновено са на последните позиции.

Настроения към технологиите

За поколение почти буквално отгледано от дигиталните технологии е нормално те да заемат важна част от ежедневието. Младите българи са категорични - над 60% от тях смятат, че използването на иновации им помага да се грижат за себе си. Например с поддържането на добра форма чрез комбинация от спорт и следене с технологии или за воденето на здравословен начин на живот. И при двата варианта, различни продукти, като приложения, умни гривни и часовници могат да помогнат за следенето на резултатите и да настроят по-позитивно потребителите.

Младите българи прекарват средно по 3,7 часа в социални мрежи. Между 3 и 4 часа прекарват 36% от тях, а между 5 и 6 часа – 21%. Една четвърт се ограничават между час и два. Повече от 8 часа на ден прекарват от около 6%. Въпреки тези данни, повече от половината младежи в страната все още предпочитат да общуват „лице в лице“. Едва 12% настояват основно за онлайн комуникация, а 31% са еднакво отворени и за двата метода.

Следете новините ни в GoogleNews