Quantcast

Защо Горбачов защитава Путин

Дойче веле Последна промяна на 11 ноември 2014 в 20:31 8649 9

Михаил Горбачов.
Михаил Горбачов.

Какво са си казали Меркел и Горбачов при вчерашния им разговор на четири очи, си остава тайна. Не е тайна обаче, че напоследък Горбачов все по-настойчиво защитава Путин и напада Запада. На какво се дължи този завой? Прочетете мнението по въпроса на "Дойче веле".

За германската канцлерка Ангела Меркел се знае, че остро критикува политиката на Владимир Путин към Украйна, докато Михаил Горбачов - изненадващо за мнозина, напоследък все по-настойчиво защитава курса на руския президент. Горбачов изобщо не крие, че смята Крим за част от Русия. Отделянето на Украйна и Беларус от тогавашния Съветски съюз е според него историческа грешка, вината за която той приписва на своя наследник Борис Елцин. Такава е и позицията на Путин.

Михаил Горбачов критикува Запада с удивителна интензивност. Той настоява за нов старт на отношенията между Берлин и Москва, но всъщност иска да каже, че курса си трябва да промени не Путин, а Западът. Преди посещението си в Берлин той заяви в прав текст: „Категорично съм убеден, че днес Путин защитава интересите на Русия по-добре от всички останали”. При това Горбачов често е отправял остри критики към Путин. Например през 2013 година, когато руският президент нареди да се обискират офисите на неправителствени организации. "Който иска диктатура, да върви там, където вече има диктатура", заяви тогава Горбачов.

Почитан в Германия, мразен в Русия

На какво се дължи сегашният му завой? Този въпрос става още по-важен, като имаме предвид, че Путин смята Горбачов за "гробокопач на СССР", за "недоразумение на историята". Да не говорим, че същото мнение споделят и мнозинството руснаци, които обвиняват тъкмо Горбачов за краха на Съветския съюз и за последвалата го фаза на икономически несгоди и политически хаос. В случая всички очевидно забравят, че когато Горбачов го пое, съветският кораб вече имаше многобройни пробойни.

Често съдят Горбачов и за грешките на Елцин. А мнозина го смятат за политик, който не гледа сериозно на неволите на обикновения руснак. Непосредствено след като беше избран за Генерален секретар на КПСС, Горбачов подхвана прословутата си антиалкохолна кампания. Тя обаче повлия не толкова на любовта на руснаците към алкохола, колкото на собствения му имидж - на президентските избори през 1996 година Горбачов получи "цели" 0,51% от гласовете. Това е трагичната ирония на Горбачовата съдба: в чужбина го тачат, у дома го мразят. Ето откъде извира голямото му огорчение.

Първоначално Михаил Сергеевич Горбачов запретна ръкави да реформира СССР - а не да го закрива. Той искаше да преустрои страната, да изгради прозрачни структури и да въведе нещо като върховенство на закона. Постепенно обаче огромната империя се изплъзна от ръцете му - изцяло против неговата воля. Явно Горбачов беше подценил взривоопасния потенциал, който ще се натрупа, след като Комунистическата партия се откаже от абсолютната си, централизирана власт. Вътрешнополитическите проблеми го притискаха все по-безжалостно и не му оставяха никакви сили да разработва сериозни външнополитически концепции. Така в крайна сметка Горбачов беше принуден да приеме западните предложения за обединението на Германия и бъдещото ѝ членство в НАТО. В Русия и до ден-днешен го съдят заради това.

Горбачов и Путин - прилики и разлики

Горбачов и Путин са единомишленици по един въпрос: и двамата съжаляват за разпадането на Съветския съюз. Но помежду им съществува едно сериозно различие: в отношението им към държавите от някогашния Източен блок и към бившите съветски републики. През 1988 година Горбачов се отказа от „доктрината Брежнев” и с това разреши на страните от Варшавския договор сами да определят съдбините си. Тази новопридобита свобода даде тласък на поредица от мирни революции в Източна Европа. В самия край на този процес Студената война се оказа приключена, а Германия - обединена. Тъкмо благодарение на тези събития Горбачов беше и си остава извънредно популярен в Германия - това се видя и по време на празненствата по повод 25-годишнината от падането на Стената.

И все пак: като застава на страната на Путин и напада Запада, Горбачов изневерява на собствените си принципи. Разбира се, в Германия никой няма да го обвини заради този завой, защото страната му дължи много. Но фактът си е факт.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

06.10 2015 в 14:22

Да, немец, така е. Но....възрастта си казва своето. Стар е, болен и едва ли яснотата на преценките му е както преди. Вярно е, че възрастните са мъдри и много неща може да се научи от тях, но трябва да има някой с трезв ум, който да отсява житото от плявата.

12.11 2014 в 10:26

Ако не беше този човек сега нямаше да можете да пишете всякакви глупости по форумите.Този човек промени света,и го направи без капка кръв за разлика от сегашните кретени.Хората го обичат защото им даде надежда.

12.11 2014 в 08:01

Разкаянието на един предател оплюван от род и родина. Купен от запада.

12.11 2014 в 07:17

Отговорът е елементарен – германците хванаха Горбачов да краде вино в супермаркет през юни 2012 година в град Билефелд и вместо да му се извинят, и да го изпратят по живо по здраво с още една бутилка, те го дадоха на прокурор. Е, как няма да се обърне против Запада, в Русия такова нещо не може да му се случи.
Горби обаче не трябва да се чувства толкова обиден на германците – все пак няма информация да е осъден, вероятно му се е разминало. Ако това се беше случило в Щатите, щеше да бъде съден веднага и пратен в затвора още същия ден! Бутилката е била на стойност 5000 евро. Там и за 5 долара нямаше да му се размине опит за кражба.

11.11 2014 в 23:02

Яковлев е бил моторът и инициаторът на промените,а Шеварнадзе-гарантът.Горби е объркан и страхлив и тогава и до ден днешен.Осрал нещата тогава (според съветското малоумно ,алкохолизирано и патриотар-имперско общество ),днес от стах и завист при путя е решил да остава в историята с измито дупе,ама -не!А колко разбира от пазар разказва Берлускони: След един няколко часов "семинар",даден му в Италия Горби клател разбиращо глава и накрая помолил учтиво да му напишат на листче италианските експерти все пак цените от "малката кошница",които биха били добре приети от руския пазар..Изумително!. В 20 и 21 век Господ назначава в Русия уникални простаци на власт.Грешната от комунистическия си период империя ще получи жестоко възмездие,види се...

11.11 2014 в 22:33

Свободата, Санчо!

11.11 2014 в 22:14

Красноречивото признание на един ренегат
Реч на Горбачов в американския университет в Анкара
Истинският Горбачов

Някои сили в Русия и в други страни, особено на Запад, се стремят да представят Михаил Горбачов, неговата дейност в положителна светлина. Същността на тая дейност пределно ясно разкрива самият Горбачов в една своя лекция в американския универси­тет в столицата на Турция гр. Анкара. Лекцията е публикувана в Чехия във в. “Dialog”, бр. 146, 1999 г.

Предлагаме на читателите тази публикация.

“Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма – непоносимата диктатура над народа. В това ме убеждаваше моята съпруга, която имаше това убеждение по-рано от мен. Най-много за постигане на това можех да направя на най-висшите постове. Затова жена ми препоръчваше да се стремя постоянно към по-високи постове.

Когато лично опознах Запада, моето решение стана необратимо. Трябваше да пре­мах­на цялостно ръководството на КПСС и на СССР. Трябваше да отстраня ръковод­ствата на всички социалистически страни. Моят идеал е пътят на социалдемократи­чес­ките партии. Плановото стопанство сковаваше способността на народа. Само пазарът води до развитие. Намерих сътрудници за същата цел. Преди всичко, Яковлев и Шевeр­надзе имат голяма заслуга за поражението на комунизма.

Светът без комунизма ще бъде по-добър. След 2000 година ще дойде времето на мира и разцвета на света. Обаче ще възникне голямо затруднение по пътя към мира и благоденствието. Това е комунизмът в Китай. Бях в Пекин по времето на големите сту­дентски вълнения и ми се струваше, че комунизмът в Китай ще падне. Исках да говоря пред демонстрантите на големия площад и да им кажа да издържат, че им симпатизи­раме и че и в Китай трябва да дойде преустройството. Китайското ръководство не иска­ше това. Това е много голяма загуба. Ако бе паднал комунизмът и в Китай, светът щеше да бъде по-напред по пътя на мира и справедливостта.

Исках да запазя СССР в същите граници, обаче с друго наименование, като демокра­тична държава. Това не ми се удаде. Елцин патологично мечтаеше за власт, но нямаше никаква представа за демократична държава. Той разложи СССР и така възникна бърко­тия с всички тежки последици. Русия не е световна сила без Украйна, Казахстан, кавказ­ките държави. Там ще възникне конституционен хаос. Това са държави без идея. Тази идея трябва да бъде идеята на западните държави – пазар, демокрация, човешки права.

Когато Елцин разпусна СССР и аз си отивах от Кремъл, стотици журналисти предполагаха, че ще плача. Аз не плаках, понеже главната цел на своя живот изпълних: унищожих комунизма в СССР и във всички европейски социалистически страни. Не плаках, защото постигнах главното – унищожението на комунизма в Европа. Обаче комунизмът трябва да се унищожи и в Азия, за да се открие пътят на човечеството към идеала на свободата в целия свят.

Разпадането на СССР е неизгодно и за САЩ. Те нямат в света партньор, който да бъде единствено демократичен СССР (мислех над наименованието СССР като Съюз на самостоятелни суверенни републики, за да се запази съкращението СССР). Но не ми се удаде. САЩ, без такъв партньор могат да бъдат единствена световна велика сила.

Малките държави в Европа и в света се стремят колкото може по-много да се отбла­годаряват на САЩ. Това е погрешно. Само партньорството с демократичния СССР, без комунисти, може да ги спаси от влиянието на единствения световен владетел. Пътят на човечеството ще бъде дълъг, но ще бъде успешен. Целият свят трябва да се отърве от комунизма.”
Пояснение:

Независимо от разбираемите реакции, които предизвиква последният текст, решихме все пак да включим и него поради самоизобличителното му съдържание.

Жалките оправдания на автора на материала, че уж той бил за запазването на някакъв СССР, основан на “западните ценности”, всъщност, само потвърждават истината, че той, Яковлев, Шеварнадзе, Елцин и неизвестно още колко техни съветници и помагачи от чужбина и вътре в страната са главните виновници за разрушаването на социализма в Съветския съюз и Източна Европа.