Руското правителство внесе в Държавната дума проект за изменение на закона за мироопазващите дейности. Властите искат да узаконят със задна дата присъствието в горещите точки извън границите на Русия на военнослужещи, които нямат договор с Министерството на отбраната. Експертите твърдят, че това е опит да се легализира участието на "наборници" или доброволци, "маскирани като ЧВК", в мироопазващи операции, съобщава Би Би Си.

С поправката на правителството се изменя чл. 8 от Закон 93-ФЗ, който урежда правилата за набиране на "военнослужещи" за участие в мироопазващи дейности извън Русия. Миротворците по този член се набират на доброволни начала, след специално обучение и само измежду военнослужещите на договор.

Сега правителството предлага да се разширят тези възможности - според проектозакона всеки военнослужещ, преминал през специално обучение, ще може да се присъедини доброволно към мироопазващите части.

Преди войната с Украйна руската армия се състоеше само от военнослужещи по договор и наборни войници, служещи по трудова повинност. От есента на 2022 г. обаче с указ на Владимир Путин всички мобилизирани войници (включително тези, които не са подписали договор за военна служба) са приравнени към статута на военнослужещи, а с федерален закон участниците в доброволните формирования, създадени от Министерството на отбраната, са приравнени към военните части.

Правителството не уточнява в мотивите си към коя от тези три категории е насочен проектозаконът и дали той позволява включването в мироопазващите сили не само на военнослужещи на договор и наборни войници, но и на мобилизирани и доброволци.

За сметка на това се предлага да бъде приложена със задна дата - от 15 август 2022 г. Най-вероятно датата на влизане в сила на поправката означава, че правилата, които все още не са залегнали в закона, всъщност вече се прилагат и руските наборници или доброволци вече участват в мироопазващи операции.

Кого руските власти смятат за миротворци

Директорът на правозащитната организация "Гражданин. Армия. Право" Сергей Кривенко (признат в Русия за "чуждестранен агент") отбелязва, че специалната подготовка на миротворците предполага и обучение по международно право. Но Русия тълкува концепцията за мироопазващи операции по-широко от ООН, която ги разрешава само с решение на Съвета за сигурност.

Преди войната в Украйна руските власти изпратиха миротворци в Африка по решение на ООН, като същевременно наричаха миротворци военните, изпратени в Приднестровието, Таджикистан, Абхазия и Осетия без решение на ООН, припомня Кривенко.

Законът позволява както "отделни военнослужещи", така и цели военни формирования да бъдат изпращани като миротворци извън Русия. В първия случай решението се взема от президента, а във втория - от Съвета на федерацията по предложение на президента. И в двата случая тези решения трябва да определят зоната на действие и задачите на военните, тяхната подчиненост, продължителността на престоя им и процедурата за тяхната смяна. Те трябва да определят и допълнителни гаранции и компенсации за тях и техните семейства в съответствие с федералните закони.

Тъй като законите могат да бъдат въвеждани с обратна сила само за да подобрят положението на тези, към които са насочени, може да се наложи въвеждането на поправката с обратна сила, за да се заплаща на новите категории миротворци.

Министерството на отбраната на Русия непрекъснато публикува на своя сайт информация за дейността на руския мироопазващ контингент в зоната на конфликта в Нагорни Карабах през 2022 г. Руските миротворци патрулират по няколко маршрута там, ескортират конвои с хуманитарни товари и извършват разминиране.

На 22 февруари бе съобщено, че в Нагорни Карабах има 30 руски наблюдателни поста и са регистрирани три нарушения на прекратяването на огъня. По данни на МО от 23 ноември 2020 г. досега руските военни са открили и деактивирали общо 2511,4 хектара територия, 689,5 км пътища, 1940 сгради, 2765 взривни обекта.

Могат ли руските власти да нарекат бойците на ЧВК "Вагнер" миротворци?

Според Кривенко Министерството на отбраната може би смята да пренасочи всички договорни войници към войната в Украйна и да ги замени в мироопазващите операции с наборни войници - те все още не са изпратени на война, въпреки че законът не го забранява. Според експерта обаче разликата в нивото на подготовка между договорнослужещите и наборните войници по същество е изравнена, "тя е ниска и за едните, и за другите".

"Разбира се, положителна страна остава необходимостта от доброволно съгласие за участие в мироопазващи операции. Но не е трудно да се получи такова съгласие от командването", казва експертът.

Кривенко не изключва също така, че ако бъде приета новата редакция на закона за мироопазващите сили, може да обхване и участниците в доброволните формирования, които от ноември има право да създава Министерството на отбраната - включително за изпълнение на задачи извън Русия.

Такива доброволци подписват краткосрочни договори с МО, получават оръжие, оборудване и храна във военните части, към които са прикрепени техните формирования, и имат същия статут като военнослужещите за времето на престоя си в доброволческите формирования, включително правото на плащания и социални гаранции за семействата им.

Въоръжените формирования, които не се контролират от руските власти, са забранени от законите на Русия. В същото време статутът на ЧВК "Вагнер", която собственикът Евгений Пригожин нарича "частна армия", но в същото време публично изисква боеприпаси от Министерството на отбраната, все още не е регламентиран от руското законодателство. В същото време ЧВК "Вагнер" оперира не само в Украйна, но присъства активно и в Африка и други горещи точки.

Кривенко не изключва, че поправката в закона за миротворците може да има за цел да узакони участието на "наборници" и "доброволци, маскирани като ЧВК", в мироопазващи операции.

През август германският Die Welt написа в статията "Как Путин изгони германците от Мали", че Русия изтласква Франция и Германия от приоритетните им страни на влияние в Африка. "До 18 август последните френски войници ще напуснат страната. Казармите, които те са оставили, ще бъдат заети от руснаци". "Според някои сведения освен самолети и хеликоптери в Мали от Русия са доставени радари и противовъздушни оръжия", пише вестникът.

Съдейки по предложената дата на влизане в сила на законопроекта - 15 август 2022 г., е възможно "наборници" или доброволци вече да участват в руски мироопазващи операции - например в Нагорни Карабах или Африка, твърди Кривенко.