Лидерът, на когото не му вървеше. 39-ият президент на САЩ Джими Картър почина на 100 г.

39-ият президент на САЩ и носител на Нобелова награда за мир Джими Картър почина, съобщават американските медии. През октомври той навърши 100 г., като през последните години Картър беше сериозно болен.

Джеймс Ърл Картър влезе в историята и като първия високопоставен държавник, който пожела да бъде наричан с краткото име Джими. „Аз съм обикновен фермер, повече съм свикнал с това“, обясни той пред журналисти.

Модата се наложи в англосаксонския свят: Тони (а не Антъни) Блеър, Бил (а не Уилям) Клинтън. Днес, напротив, не е необичайно политиците, които изискват да се обръщат към тях „както трябва“, да се налага да се обясняват.

Провинциалистът

Средностатистическият американски гласоподавател не харесва всичко, свързано с колективното име „Вашингтон“. След скандала „Уотъргейт“ тези чувства само се засилиха.

Картър използва пълноценно образа на идеализирания провинциалист, който не познава и не иска да познава столичните нрави и реалната политика. Основният лозунг на кампанията му беше: „Никога няма да ви излъжа!“.

Всъщност той не беше толкова обикновен - имаше две престижни дипломи, от Технологичния институт в Джорджия и Военноморската академия в Анаполис, служеше на първите подводници с ядрен двигател в началото на 50-те години на миналия век и се зае със земеделие, защото наследи семейния бизнес.

А това, което политическите технолози на Картър наричаха „ферма“, всъщност беше голямо индустриално предприятие за производство на фъстъци (фъстъченото масло е много популярно в САЩ).

Картър е избиран в Сената на Джорджия два пъти - през 1962 и 1964 г., а през 1970 г. става губернатор на този южен щат.

По време на Гражданската война Джорджия е част от робовладелската Конфедерация. Картър си създава имидж на представител на „новия Юг“, който решително скъсва с миналото. Той кани либералния северняк Уолтър Мондейл за свой кандидат за вицепрезидент и си осигурява подкрепата на видни фигури от движението за правата на чернокожите в САЩ.

Лош късмет

След като печели изборите, Картър дава амнистия на отклонилите се от военна служба във Виетнам, въвежда в администрацията си жени и малцинства, пътува в провинцията повече от всеки свой предшественик и редовно отговаря на въпросите на американците в радиопредаването „Питайте президента Картър“.

Основното външнополитическо постижение е споразумението от Кемп Дейвид между Израел и Египет, постигнато с негово посредничество в края на 70-те години на ХХ век, което и до днес определя до голяма степен геополитическата архитектура на Близкия изток.

Като цяло обаче управлението на Картър остава в историята като провал. Трудно е да се посочи друг американски президент, който да е бил толкова преследван от злощастна съдба.

През втората половина на 70-те години цените на петрола достигат исторически връх. В резултат на това обещанията му от предизборната кампания за намаляване на безработицата до 4,5 % и на инфлацията до 4% годишно остават неизпълнени. Нещо повече, ситуацията се влошава драматично.

По време на президентската кампания през 1980 г. републиканският кандидат Роналд Рейгън нарича състоянието на американската икономика депресия. Картър влезе в задочен спор със своя съперник за терминологията, като твърдеше, че страната не е в депресия, а само в рецесия. Рейгън отговори с убийствена шега: „Рецесия е, когато съседът ви загуби работата си, депресия е, когато вие загубите работата си, а възстановяване е, когато Джими Картър загуби работата си!“

Нечувано унижение

Вторият непоправим удар върху престижа на президента в навечерието на изборите беше епичната ситуация с американските заложници в Иран след ислямската революция.

На 4 ноември 1979 г. - седем месеца след обявяването на Иран за ислямска република - група лица, наричащи себе си „ученици от курса на имама“, щурмуват посолството на САЩ в Техеран. Те взимат за заложници 66 служители на посолството (предимно дипломати) и настояват бившият шах Реза Пахлави, който се лекува от рак в клиника в Ню Йорк, да бъде върнат на новите власти в страната.

14 души - жени, афроамериканци и един тежко болен служител - бяха освободени, а 52 заложници останаха в плен 444 дни. Брадати младежи с автомати „Калашников“ позираха пред телевизионните камери и се подиграваха на безсилието на Америка.

Такова унижение САЩ не са преживявали от Пърл Харбър. Администрацията на Картър демонстрира объркване и безпомощност.

Операцията по спасяването на заложници под кодовото име „Орлов нокът“ на 24 април 1980 г. се проваля още преди да е започнала. Един от хеликоптерите, от които командосите трябваше да се приземят в сградата на посолството, се сблъска със самолет за зареждане с гориво на импровизирано летище в иранската пустиня. Загиват осем военнослужещи.

Заложниците са освободени едва на 20 януари 1981 г., след подписването на Алжирското споразумение. По ирония на съдбата това се случва в деня на встъпването в длъжност на Роналд Рейгън.

Целувката на Брежнев

Отношенията на Картър с Москва също не се развиват добре, въпреки че по време на кампанията си и в началото на президентския си мандат той декларира своята привързаност към разведряването и контрола над въоръженията.

Картър провъзгласява защитата на човешките права по света за основна цел на американската външна политика, което разбираемо не се харесва на съветското ръководство.

Почти едновременно с пристигането на Картър в Белия дом здравето на Леонид Брежнев рязко се влошава и международните въпроси попадат в ръцете на консервативната тройка Андропов-Устинов-Громико.

СССР и Куба се намесват с военна сила в Ангола, Мозамбик и Етиопия, а през юли 1979 г. сандинистите, съюзени с Москва и Хавана, завземат властта в Никарагуа.

В средата на 1979 г. - след седемгодишни преговори - е договорен Договорът INF-2. На 18 юни Брежнев и Картър се срещат за първи и последен път във Виена, за да го подпишат тържествено. Следващата подобна среща на върха се състоя едва през октомври 1986 г. - в Рейкявик, между Рейгън и Горбачов.

Според протокола беше ред на Брежнев да посети Съединените щати, но съветските дипломати поверително обясниха на колегите си, че от медицинска гледна точка не е препоръчително съветският лидер да лети през океана.

На заключителната пресконференция във Виена съветският представител Леонид Замятин е попитан за здравословното състояние на Брежнев. Той отговори, че съветският лидер няма никакви оплаквания и че всички съобщения за предполагаемото му лошо здраве не са нищо повече от спекулации. Тогава известният съветски интернационалист Малор Стуруа стана и попита прессекретаря на Белия дом Джоди Пауъл за политическото здраве на г-н Картър. Проучванията на общественото мнение показаха рязък спад в рейтинга на президента, който година и половина след началото на мандата си вече почти навсякъде беше смятан за „куца патица“.

„[Политическото здраве на Картър] е приблизително същото [като това на Брежнев]“, отговаря Пауъл.

Много американци смятат условията на договора за унизителни за страната. В навечерието на срещата синоптиците обещаха лошо време във Виена, но Картър каза на помощниците си, че предпочита да е мокър до кости, отколкото да слезе от самолета с чадър. Както знаете, Невил Чембърлейн, който летеше от Мюнхенската конференция, слезе по трапа с огромен черен чадър в ръце.

Няколко минути преди началото на церемонията по подписването Устинов и Громико спориха дали Брежнев ще целуне Картър, както е прието.

„Няма да го направи, няма какво да го целува“, каза министърът на отбраната.

„Не съм сигурен“, възрази Громико.

Целувката се състоя. Но по-малко от шест месеца по-късно Съветският съюз разположи войски в Афганистан; две седмици по-късно по инициатива на Картър западните държави обявиха санкции и бойкот на Олимпийските игри в Москва - и отношенията окончателно се влошиха.

Есента на патриарха

Отначало, след като напуска поста си, бившият президент води спокоен личен живот, преподавайки в университета в Атланта, столицата на Джорджия, но през осмото си десетилетие се включва активно в миротворческата и благотворителната дейност, присъединявайки се към „групата на старейшините“ - клуб на бившите държавни глави - създаден по инициатива на Нелсън Мандела. През 2002 г. е удостоен с Нобелова награда за мир заради заслугите му.

През август 2010 г. лети на частно посещение в Пхенян и връща в родината си американския гражданин Айхалон Гомес, който е арестуван от властите на КНДР.

Последната международна мисия на Картър беше през ноември 2013 г. като наблюдател на първите парламентарни избори в Непал.

След началото на руската кампания в Сирия той изпрати на президента Владимир Путин като подарък публикувана в САЩ карта на позициите на групировката „Ислямска държава“, която е забранена в Русия и редица други държави. След това руските самолети многократно бяха обвинявани в нанасяне на удари срещу сирийските опозиционни сили. Руското външно министерство предпочете да пренебрегне сарказма и го нарече „обединени усилия в борбата срещу тероризма и загриженост за съдбата на сирийския народ“.

През август 2015 г. Картър претърпява операция за отстраняване на тумор на черния дроб. През декември бившият президент обяви победата си над рака на събрание на баптистката общност, на която е член.

През февруари 2023 г. Центърът „Картър“ съобщава, че бившият президент е решил да прекара оставащото му време у дома и да получи хосписни грижи.

Преди това Картър на няколко пъти се озовава в болница заради меланом (злокачествен тумор на кожата), който се разпространява в черния му дроб и мозъка.

Картър е шестият президент в историята на САЩ, който преминава границата от 90 години.

Той държи и рекорда по дълголетие на бивш президент - след неговото напускане Белият дом сменя седем стопани: Роналд Рейгън (1981-1989 г.), Джордж Буш-старши (1989-1993 г.), Бил Клинтън (1993-2001 г.), Джордж Буш-младши (2001-2009 г.), Барак Обама (2009-2017 г.), Доналд Тръмп (2017-2021 г.) и Джо Байдън.

----------

Текста на Иво Иванов за Джими Картър можете да прочетете тук: ''Безкраен мандат''

Още по темата

01/10/2021 Нашите автори

Безкраен мандат

Следете новините ни в GoogleNews