Путин не се е замислял за указ за отмяна на мобилизацията. Може ли тя да бъде продължена?

Руският президент Владимир Путин подкрепи Министерството на отбраната, което обяви, че мобилизацията е приключила. Но обяви, че "не е мислил" дали това налага отмяна на указа за мобилизация или издаване на нов. Междувременно депутатите са изготвили законопроект, който криминализира избягването на мобилизация.

"Да, това (обявяването на мобилизация) беше направено с мой указ. Но това беше направено по предложение на Министерството на отбраната, а сега то предложи мобилизационните мерки да бъдат прекратени. Честно казано, дори не съм се замислял за това. Ще разговарям с юристите дали трябва да се обяви с указ, че е завършена. Но тя е завършена, точката е поставена", каза Путин на пресконференция в Сочи след среща с лидерите на Армения и Азербайджан, цитиран от Би Би Си. 

Министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви края на т. нар. частична мобилизация още в петък, 28 октомври. Той докладва на Путин, че планът му за призоваване на 300 000 души е изпълнен и че не се планират нови мобилизационни мерки.

В понеделник говорителят на МО Игор Конашенков повтори, че всички дейности, свързани с мобилизацията, са "прекратени", а "подготовката и раздаването на призовки са спрени". От 1 ноември, когато започва наборната военна служба, службите за военна регистрация и зачисляване ще започнат да изпълняват задълженията си "в редовен режим".

От правна гледна точка обаче гражданите могат да бъдат мобилизирани, докато указът за мобилизация е в сила. Адвокати и активисти за правата на човека смятат, че е необходим президентски указ, коментира Би Би Си.

Павел Чиков, ръководител на правозащитната организация "Агора", обясни по-рано, че "въпросът за прекратяването на мобилизацията не е регламентиран по никакъв начин в нормативните актове" и затова тя продължава, докато "не бъде приключена от длъжностното лице, което я е обявило.

"Така че трябва да изчакаме президентски указ", пише Чиков в канала си в Телеграм и добавя, че регионалните власти нямат правомощия да приключат мобилизацията.

Адвокат Константин Ерохин също смята, че за край на мобилизацията може да се говори едва когато Путин подпише съответния указ.

"Властите обявиха частична мобилизация, която всъщност не беше частична. Сега служителите казват, че тази процедура е приключила. Трябва да се разбере, че утре нищо няма да им попречи да обявят втора частична мобилизация или първа пълна мобилизация", заяви Валерия Ветошкина, адвокат от правозащитния проект First Division.

Фактът, че е необходим указ беше заявен и от самите военни - по-специално от пресслужбата на Западния военен окръг (ЗВО), след като администрацията на губернатора Александър Беглов в Санкт Петербург обяви края на мобилизацията на 28 октомври.

"Частичната мобилизация продължава както преди. Губернаторът няма правомощия да я спре. Тя е обявена с президентски указ и може да бъде спряна само с президентски указ", формулира тогава необходимостта от указа ЗВО.

Путин подписа указа за мобилизация на 21 септември, а още на 11 октомври някои регионални власти започнаха да докладват за изпълнението на плана за призоваване. Според изчисленията на медиите до средата на месеца около 40 региона (т.е. около половината) са докладвали за изпълнението на плана за мобилизация. Ръководителите на два руски региона дори успяха да съобщят за нови мобилизационни цели, преди да бъдат смъмрени от Кремъл, че "няма нова вълна".

На 14 октомври Путин заяви, че всички дейности по мобилизацията ще приключат в рамките на около две седмици. Така Шойгу обяви приключването на мобилизацията точно навреме.

Военни експерти, включително Американският институт за изследване на войната (ISW), вече са обяснявали изявленията на руските власти за плановете за спиране на мобилизацията с факта, че есенната военна повинност в Русия започва на 1 ноември и военните комитети просто няма да могат да се справят едновременно с мобилизацията и военната повинност.

Министерството на отбраната обещава да не изпраща наборни войници на фронта в Украйна. Експертите на ISW смятат, че военните заблуждават гражданите, за да предотвратят масовото избягване на военна повинност. "Почти сигурно е, че наборните войници ще бъдат изпратени в Украйна през март или април 2023 г., след като преминат обучение, а при необходимост може да бъдат изпратени и по-рано, за да реагират на промените на бойното поле", прогнозира ISW.

Докато Путин и Шойгу твърдят, че мобилизацията е спряна, медиите съобщават, че се подготвят изменения в руския Наказателен кодекс за наказателната отговорност за избягване на мобилизация. Сега тези, които не са се явили в службата за военна регистрация и набор и са избегнали възможността да бъдат пратени в Украйна, се наказват само с глоба.

Според вестник "Известия" скоро в Държавната дума ще бъде внесен проектозакон за изменение на Наказателния кодекс. Сред авторите му е Андрей Картаполов, бивш зам.-министър на отбраната на Русия и ръководител на Комитета по отбрана в Думата.

Именно с неговия подпис през последните месеци в Думата минават законопроекти, свързани с изясняването на законите заради инвазията в Украйна. Например да се отмени възрастовата граница за подписване на първия договор за служба (вече подписан от президента) или да се отмени забраната за мобилизация на граждани с неизтърпяно или невлязло в сила съдебно решение за тежки престъпления.

Сега Картаполов и други автори на законопроекта предлагат отказът от мобилизация да води до 5 г. затвор или глоба до 500 000 рубли.

Друг автор, Ернест Валеев ("Единна Русия") от комисията по сигурността в Думата, потвърждава, че законопроектът е готов за внасяне в парламента.

"Не става въпрос за днешната частична мобилизация като такава, а за това, че в страната не е имало мобилизация от 1941 г. насам. Ето защо много закони просто не работят. А сега се оказва, че член 328 от Наказателния кодекс за укриване от наборна служба се прилага само за онези, които се призовават за първи път. Това е принципно погрешно", казва той. 

По време на мобилизацията е известен само един случай на опит за съдебно преследване на мъж, който е отказал да се яви след призовка. Делото е прекратено от прокуратурата на основанието, което споменава депутатът Валеев: действащият член 328 от Наказателния кодекс се отнася само за наборна военна служба, а не за мобилизационна.

Следете новините ни в GoogleNews