Последният бастион между войната и ЕС. Ще спаси ли Западът Молдова от студа и от Москва?

Молдова е на прага на най-тежката енергийна криза в историята си след обявяването на независимостта. Прекъсвания на електрозахранването, високи цени на отоплението, нарастваща безработица поради затварянето на предприятия - всичко това продължава от месеци. Но засега все още има надежда за обещаната помощ от Запада. В противен случай тази малка страна може отново да се окаже в ръцете на Москва, съобщава Би Би Си.

Липсата на каквито и да било ресурси поставя Молдова в положение на зависимост от по-силни партньори. Въпросът е кой ще бъде той.

Това, което се случва в страната в момента, е не само последица от световната криза, но и отплата за избора в полза на Запада, който сега има морален дълг към Молдова.

Какво правят Европа и САЩ, за да спасят тази малка страна? И какво я очаква, ако усилията на Запада се окажат безрезултатни?

Ситуацията до момента

От началото на октомври доставките на руски газ, от които Молдова зависи от десетилетия, са намалели поне наполовина. Засегната е и приднестровската компания MoldGRES, която доскоро доставяше 70% от електроенергията в Молдова. Останалите 30% страната получава от Украйна, чиято инфраструктура е почти напълно разрушена от руските ракетни удари.

Пълното прекъсване на електрозахранването в Кишинев и други райони съвпадна с последния обстрел на Украйна и спирането на тока в украинските градове.

От началото на ноември Молдова почти изцяло премина на електроенергия от Румъния, месечните сметки на жителите отново се увеличиха и сега са почти два и половина пъти по-високи, отколкото през юни.

Молдовският икономист Сергей Унгуряну изчислява, че при инфлация от 32% по-малко от 1% от населението на Молдова може да плаща безпроблемно сметките си.

"Не можем да си позволим европейски амбиции"

Енергийната криза бързо се превръща в политическа. От средата на септември всяка неделя в Кишинев се провеждат протести, организирани от партията на местния олигарх Илан Шор. Самият Шор се укрива от наказателно преследване в Израел, но според Държавния департамент на САЩ и молдовските власти работи в тясно сътрудничество с корумпирани руски структури с цел да предизвика политически вълнения в Молдова.

Въпреки че руските знамена почти не се виждат на протестите в столицата, а самите организатори ги наричат не проруски, а антиправителствени, същността им е ясна.

"Европа не може да се издържа сама, откъде имат излишък за нас? Спрете да се заигравате. Ние сме бивша съветска държава, научихме се да се разбираме с руснаците. И ние ще продължим да се придвижваме", казва протестиращият 72-годишен Григорий.

Младите хора като цяло не искат страната им да се върне към зависимостта си от Москва, но в навечерието на зимата те призоваха за връщане към здравия разум.

"Европа може и да е добра, но ние не можем да си позволим да плащаме за европейските амбиции. Твърде скъпо е. Това се случва често - гледаш нещо красиво, но не можеш да си го позволиш", казва 49-годишният Вадим.

Антиправителствените протестиращи обвиняват диаспората - стотици хиляди молдовци, живеещи извън страната - за избирането на прозападно правителство.

Мнозина смятат, че диаспората, която се завръща у дома само по време на големи празници, е гласувала за прозападните лозунги, с които вече е свикнала, без да се съобразява с това какво ще означава за Молдова разривът с Русия.

Последното проучване на общественото мнение, поръчано от Института за развитие и социални инициативи "Вииторул", показва, че бившият лидер на социалистите и бивш президент Игор Додон, с когото молдовското общество сякаш вече се е сбогувало завинаги, е на първо място по доверие сред молдовците.

Мая Санду е на трето място след безпартийния кмет на Кишинев Йон Чебан. Към ноември на Санду не се доверяват 49,4% от анкетираните.

Същото проучване обаче показва, че около 60% от запитаните разбират, че страните от ЕС и САЩ интензивно помагат на Молдова и са готови да подкрепят прозападния курс на страната.

Какво прави Западът?

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, която посети Кишинев в средата на ноември, увери президента и парламента, че европейските партньори гледат на Молдова като на член на Европейския съюз и ще помогнат на страната по пътя ѝ към присъединяване към блока.

Според нея Европа много добре разбира уязвимото положение, в което се намира Молдова, тъй като тя трябва да се справя с войната в близост до границите си, дезинформацията и пропагандата, както и с енергийния шантаж от страна на Русия.

"Онзи ден Европейската комисия обеща да увеличи финансирането за (Молдова). Знам колко важно е това, но също така знам, че ще са необходими повече инвестиции и можете да разчитате на нас", каза Роберта Мецола.

"Вие сте последният бастион между войната и ЕС. И ние трябва да сме наясно с това", подчерта евродепутатът.

Европейската тройка Франция, Германия и Румъния правят много за Молдова в рамките на европейските структури, каза Мецола. Сега към тях се присъедини и Словакия, която започна да изнася природен газ за Молдова.

Други спешни стъпки от страна на Запада:

- На срещата на върха в Букурещ миналата сряда НАТО се споразумя за мерки за подпомагане на Молдова, Грузия и Босна и Херцеговина като страни, уязвими от руското влияние. Все още не е ясно в какво точно ще се състои помощта;

- На 21 ноември на международна конференция в Париж, посветена на ситуацията в Молдова, Франция обяви, че ще предостави на Кишинев 100 милиона евро, а Германия - 32 милиона евро за борба с енергийната криза. Тези средства ще бъдат в допълнение към 200-те милиона евро, обещани по-рано от двете страни;

- Европа отмени количествените ограничения върху редица молдовски селскостопански продукти;

- Приет е закон за улесняване на превоза на товари с камиони в ЕС за молдовските компании и шофьори;

- През пролетта ЕП одобрява пакет от помощи за Молдова на стойност 150 милиона евро, а група международни донори се съгласява да предостави 659,5 милиона долара;

- В Кишинев е създаден център за подкрепа на вътрешната сигурност и управлението на границите под егидата на ЕС;

- 40 млн. евро са отпуснати за укрепване на молдовските въоръжени сили по линия на Европейския фонд за мир;

- Съединените щати обещаха 75 милиона долара хуманитарна помощ и 124 милиона долара за укрепване на икономиката и сигурността.

Какво още

На пръв поглед се прави много. Поне според изчисленията на икономистите отпуснатите средства трябва да са достатъчни, за да компенсират населението за непосилните сметки. Но дори молдовският министър на икономиката Думитру Алайба призна тази седмица, че Молдова остава една от най-корумпираните страни в Европа.

Според статистическите данни на Transparency International за 2021 г. индексът на корупцията в Молдова се е увеличил с няколко пункта през този период, като се е изравнил с показателите от 2012 г., когато е регистриран историческият максимум. Сега страната е на 105-о място от 180 държави, в които се наблюдава корупция.

Евродепутатът Роберта Мецола даде да се разбере на молдовските власти, че асоциирането с Европа е двупосочно и западните партньори очакват от Кишинев да гарантира демокрацията, върховенството на закона и равенството.

"Искам всички да знаят, че Молдова избира свободата и ще продължи да върви по европейския път, независимо от обстоятелствата. Готови сме да платим цената за нашата свобода", заяви във вторник молдовският президент Майа Санду.

"Всички ние сме в опасност, защото за Русия няма правила и ограничения", добави тя.

Но за 2,6 милиона молдовци, които не смеят да сложат на котлона чайника за втори път, този аргумент може да се окаже недостатъчен.

Предстоящата зима може да се окаже ключова за определянето на бъдещето на Молдова, която, ако прозападното правителство се провали, отново ще тръгне в друга посока - на изток.

Следете новините ни в GoogleNews