Миналата събота светът наблюдава как наемниците от ЧВК "Вагнер" настъпваха към Москва, отправяйки предизвикателство към ръководството на руската армия, а след това също толкова рязко се обърнаха и отказаха да влязат в руската столица.

В последния момент лидерът на "Вагнер" Евгений Пригожин, с посредничеството на Александър Лукашенко, сключи сделка с Кремъл, според която Минск ще му предостави убежище, а онези от бойците му, които не са участвали в бунта, ще могат да подпишат договори с руското министерство на отбраната.

След като в събота вечерта е направил такива уговорки, Пригожин заявява в канала си в Telegram, че "те" (най-вероятно имайки предвид Министерството на отбраната) искат да разпуснат ЧВК, но не е ясно дали това е основната и единствена причина за демарша му.

В понеделник вечерта Пригожин публикува още едно аудиосъобщение, в което твърди, че никой от бойците му не иска да подпише договор с министерството на отбраната и че компанията му официално трябва да прекрати съществуването си на 1 юли.

Но остава неясно какво ще се случи след разпускането на ЧВК "Вагнер" с тези наемници, които са извън Русия, коментира Би Би Си.

Междувременно персоналът на Центъра за управление на човешките ресурси "Вагнер" активно работи в много страни по света - в Либия, Судан, Мали, ЦАР, Мозамбик, Буркина Фасо, Мадагаскар и Венецуела.

Много от наемниците са обвинени в престъпления, извършени в Либия, Сирия, Централноафриканската република, Мали и Украйна, и то често срещу цивилни граждани.

Според дипломатически източник в ООН, който от много години следи дейността на "Вагнер", посочва, ако тази група спре да получава подкрепа от руските власти и наистина бъде разформирована, руското министерство на отбраната може да прекрати доставките на подразделенията на ЧВК "Вагнер", останали в Африка.

Той допълва, че наемниците в Африка, по-специално в ЦАР, Либия, Судан и Мали, ще останат без заплати, както и без политическа и военна подкрепа. Т.е. ще останат без работа и ще трябва да си търсят занимания в своята област на компетентност, което може да представлява сериозна заплаха за страните, измъчвани от нестабилност, граждански войни и бунтове.

По правило първите жертви на борбата за власт са цивилните граждани и може само да се надяваме, че в страните, в които сега действат "музикантите", хаосът няма да се превърне в безконтролно насилие от страна на една прочута с това групировка.

Но какви точно са задачите, изпълнявани от ЧВК "Вагнер" в Африка и Сирия, и какво може да се случи там, ако компанията бъде разформирована и престане да бъде подкрепяна от руското министерство на отбраната?

Либия

За първи път наемниците на "Вагнер" се появяват в Либия през есента на 2019 г. По това време те се присъединиха към силите на бунтовническия генерал Халифа Хафтар, който контролираше Източна Либия и организира поход към Триполи, където се намираше признатото от ООН правителство на страната.

Там те бяха използвани като щурмоваци за пробиване отбраната на столицата, след като настъплението на Хафтар спря.

Опитът им във фронтовите боеве, уменията им на снайперисти и разузнавачи изиграха важна роля и с помощта на вагнеровците силите на Хафтар успяха да окупират някои южни предградия на Триполи. Именно тогава обаче излязоха наяве и някои много неприятни неща. Разследване на Би Би Си от 2021 г. осветли доказателства, че наемниците са убивали цивилни граждани и са използвали незаконно противопехотни мини и капани в домовете в Триполи.

Разследването разкрива също, че Москва е снабдявала наемниците с модерни оръжия и оборудване.

Сред секретните документи за служебно ползване, с които Би Би Си се сдоби от източници в разузнавателните служби в Либия, са списъци на доставките на такива оръжия за някои подразделения на ЧВК "Вагнер" в Либия.

"В по-голямата си част това са най-модерните оръжия, най-съвременните, технологично напредналите, използвани от руската армия", както ги описва британският военен експерт Крис Коб Смит. - А това предполага не само достъп до значителен бюджет, но и правото да се използват най-новите, ако не и най-секретните технологии. Така че "Вагнер" изглежда е нещо повече от неофициален компонент на руската армия".

Съобщава се, че частите на "Вагнер" в Либия се снабдяват и от самолети на руските военновъздушни сили, които извършват редовни полети между контролираната от Русия военна база в сирийската Латакия и Източна Либия.

Ясно е, че подразделенията на "Вагнер" в Либия са силно зависими от подкрепата на руското министерство на отбраната и загубата на тази подкрепа може да се отрази значително както на силите на групировката в Либия, така и на самото ѝ присъствие в страната.

Засега обаче източниците на място съобщават, че след неуспешния преврат няма забележима промяна в позициите на ЧВК "Вагнер" там.

Мали и Централноафриканската република

Уверенията на руския външен министър Сергей Лавров, че руските военни инструктори ще продължат да работят в Мали и Централноафриканската република след събитията от събота, показват стратегическата роля, която тези две страни играят за Кремъл с амбициозните му планове за разширяване на присъствието му в Африка.

В краткосрочен план бунтът в Багдад едва ли ще окаже някакво влияние върху хилядите вагнеровци, които са в Мали от края на 2021 г. по покана на местната военна хунта. Дейностите на наемниците там са тясно свързани с нарастващите дипломатически и икономически интереси на Русия в Мали, откакто временното правителство на полковник Асими Гойта дойде на власт в тази африканска държава през август 2020 г.

Малийските власти отричат да ползват наемници, като вместо това предпочитат да казват, че им помагат руски военни инструктори.

Междувременно присъствието на ЧВК "Вагнер" в Мали накара френските и европейските комбинирани военни контингенти, които от 2013 г. насам подпомагат малийската армия в борбата срещу бойците на "Ислямска държава" и Ал Кайда, да напуснат страната.

Вагнеровците обаче не са допринесли за подобряване на ситуацията със сигурността.

Според проекта ACLED (платформа за събиране на данни, анализ и картографиране на информация за кризи) насилието от страна на бойците се е увеличило между 2021 и 2022 г., като основните жертви са цивилни граждани.

Военните операции на малийската армия, в които участват наемници на Пригожин, също доведоха до увеличаване броя на жертвите сред цивилното население. Една от най-известните е продължилата една седмица операция край град Мура в центъра на страната, при която са убити около 500 цивилни.

ООН свързва тези жертви с действията на малийската армия и "чуждестранните сили", а САЩ наложиха санкции на фактическия командир на групата на "Вагнер" в Мали и на двама от неговите бойци.

Дори избухването на войната в Украйна не спря наемниците в Мали, тъй като вагнеровците бързо окупираха изоставените от френските войски бази в северната част на страната.

Междувременно представители на проюнкерското гражданско общество и потребители на социалните медии водят кампания за това руските сили да заменят мироопазващата мисия на ООН MINUSMA в страната.

През май Пригожин се похвали в интервю за Afrique Media TV, камерунски канал, свързан с бизнеса му, че вагнеровци действат много по-ефективно в Мали и Централноафриканската република, отколкото мироопазващите сили на ООН.

Нарастващата зависимост на Мали от подкрепата на Москва стана пределно ясна на 16 юни, когато малийският външен министър Абдулайе Диоп призова за незабавно изтегляне на мисията MINUSMA от страната.

Напрегнатите отношения между ЧВК "Вагнер" и Кремъл и произтичащото от тях възможно отслабване на мерките за сигурност в Мали сега могат да бъдат използвани от различни джихадистки групировки.

Както и в Мали, в ЦАР също няма официална реакция на бунта на Пригожин, въпреки че наемниците действат там от 2017 г. насам.

По силата на споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Москва и Банги стотици руски "военни инструктори" пристигнаха в ЦАР, за да се борят с бунтовниците, които от десетилетия тормозят африканската страна.

С течение на времето ЧВК "Вагнер" навлезе в бизнеса там, като според някои доклади се занимава с търговия с минерали, дървен материал и, съвсем очаквано, с водка.

Наемниците са имали и военни успехи, които са им спечелили подкрепа в обществото. Те помагат за разгрома на мощната бунтовническа групировка Коалиция на патриотите за промяна (КПП), която през 2020 г. въстава срещу президента Фостен-Аркандж Туадера.

Правителството на Туадера прекалено много разчита на наемници, на които е поверена защитата на държавните институции и висшето ръководство на страната, и това създава у вагнеровците усещане за всепозволеност, което стига своята кулминация в масово насилие срещу цивилни граждани по време на войната срещу бунтовниците.

В началото на 2023 г. Министерството на финансите на САЩ повдигна обвинения срещу членове на ЧВК "Вагнер" за сериозни криминални престъпления, включително масови стрелби, изнасилвания, отвличания на деца и физическо насилие в Централноафриканската република и Мали.

Разцеплението, настъпило в структурата на ЧВК "Вагнер" в резултат на бунта на Пригожин, увеличи риска немалките и като цяло самоподдържащи се наемнически операции в Централна Африка да излязат извън контрол. Нещо повече, съществува риск наемниците да влязат в сговор с бунтовниците, особено в богатите на полезни изкопаеми вътрешни райони, което може да доведе до дестабилизация в съседни държави като Чад и Судан, които вече са засегнати от операциите на "Вагнер".

Продължаващото сътрудничество между правителството на Туадера и Москва обаче засега тушират опасенията, че обтегнатите отношения между ЧВК "Вагнер" и Кремъл могат да застрашат сигурността, както и без това крехката стабилност в ЦАР.

Сирия

Присъствието на "Вагнер" в Сирия е съвсем отделна история. Русия се намеси в гражданската война в Сирия през 2015 г., за да подкрепи силите на режима на Асад в момент, когато бунтовниците вече контролираха по-голямата част от страната. Тази намеса радикално промени баланса на силите и сега правителството на Асад контролира почти цялата страна. Цената за това обаче са огромните жертви сред цивилното население: руските въздушни удари са отнели живота на десетки хиляди сирийци.

Военната база в Латакия на сирийското средиземноморско крайбрежие вече официално е на разположение на Русия и се използва за снабдяване на частите на "Вагнер" в Африка.

Самите наемници са били разположени в Сирия през 2015 г., но са били ангажирани основно с охраната на петролни находища, където са действали бойци на ИД.

Обвиненията във военни престъпления започват да се появяват около две години след изпращането на наемниците в Сирия. През 2017 г. се появява видеоклип, на който се вижда как няколко бойци на Пригожин брутално измъчват и убиват сириец, а след това подпалват обезобразения му труп.

Този чудовищен видеоклип се появи в интернет и помогна за идентифицирането на участниците в клането, след което роднините на жертвата заведоха дело срещу шестимата вагнеровци в московски съд. Руските власти обаче не предприеха никакви действия, а един от заподозрените дори беше награден с медал лично от президента Путин.

Тъй като руското военно присъствие в Сирия е официално, малко вероятно е това, което се случва сега между ЧВК "Вагнер" и Кремъл, да повлияе на руското присъствие в Сирия или да промени подкрепата, която Москва оказва на Дамаск.

Но независимо от това как руското ръководство ще реши съдбата на ЧВК "Вагнер", присъствието и действията на наемниците в Сирия ще бъдат под внимателното наблюдение на целия свят, тъй като много от най-мощните държави са въвлечени в сирийския конфликт - на една или друга страна, под една или друга форма.