Или на фронта, или в ямата. Как отказват мобилизираните руснаци от напускане на службата

Мобилизираните руснаци, изпратени на фронта в Украйна, които се оказват да воюват след тежки загуби при сраженията, подават рапорти за отказ от военна служба, дори и със съзнанието за предстоящо наказателно преследване. Въпреки това, успехът не е гарантиран и арестите могат да бъдат продължителни, съобщава Би Би Си.

Агенцията се свързва с роднините на мобилизираните, които се намират в мазето на къща в село Завитна Бажания в Донецка област.

В началото на ноември близките знаят имената на 18 задържани, а по-късно научават, че броят им е нараснал на 26. Всички са от Приморския край и са разпределени в подразделение 16871. Според изявленията на роднините молбите на войниците за отказ от участие в бойни операции не се разглеждат.

Този затвор не е единственият и далеч не е най-претъпканият. Смята се, че броят на тези задържани на различни места в Донецка и Луганска област е стотици.

За мен ти си просто месо

Ирина, съпруга на мобилизиран от малък град в Приморието (имената и точното местоположение на героите са променени), разказва, че мъжът ѝ е бил в първата вълна новобранци, изпратени в Украйна от разпределителния пункт в Ростов на Дон на 1 октомври. Игор прекарва около две седмици на фронтовата линия.

"След 1 октомври Игор не се свърза с нас до 15-и. Той не ми дава никакви подробности за службата си, за да не ме уплаши, предполагам. Той каза, че е бил изплашен от прелитащ снаряд и че върху тях е връхлетял танк, когато са били в КАМАЗ. Не ми обясни нищо, но каза, че са били ударени от нещо много страшно. Каза ми: "Вероятно ще откажа да участвам във военни действия, възможно е да ме подведат под наказателна отговорност".

Виктория, съпруга на друг мобилизиран на име Виталий, също от Приморие, казва, че и той се е сблъскал с липсата на последователна бойна подготовка и с пълното безразличие на командирите на фронтовата линия.

"Те самите не ни разказват цялата история. Но там беше толкова прецакано, че те казаха на командира: "Е, ти ни пазиш, поне има някой. И той им отговори: "Никой няма да ви покрие. Вие сте просто месо за мен. Днес някои от вас, утре други." Те, общо взето, не са военни, но разбраха заповедта на командира - да ги поведе на сигурна смърт. Ето защо те взеха това решение - ние просто няма да отидем на заколение."

В средата на октомври, в разстояние на около седмица, мъжете от Приморие, които напускат фронта, започват да подават рапорти за оттегляне от бойните действия. Повечето от тях посочват като причини лошото командване и липсата на обучение, но има и оправдания за антивоенните им убеждения, които са се формирали по време на престоя им в зоната на бойните действия.

Съдбата на тези доклади е неизвестна. Един месец няма никаква реакция, освен репресивна.

Мобилизираните, които отказват да се бият, са задържани и остават в изолация и до днес.

Адвокат Максим Гребенюк, основател на "Военния омбудсман", казва: "Мобилизираният войник има право на неприкосновеност и на свободно придвижване, така че не можеш просто да го затвориш".

В такива случаи военната прокуратура и Следственият комитет трябва да предприемат мерки за незабавното освобождаване на военнослужещите, подчертава адвокатът.

Мазето на Заветното желание

Според съпругата на един от войниците отначало офицерите казали на отказалите се, че ще бъдат отведени в Луганск - за съд и дори, както обещали, за рехабилитация. Вместо това са отведени в следствения арест в град Перевалск, на 50 км от Луганск. Оказва се, че поне от началото на лятото това съоръжение за предварително задържане е служило и като сглобяем затвор за отказващи военна служба.

В началото на ноември журналистите научиха за задържането на отказали се от участие в изборите в Перевалск. Задържаните са преместени на други места.

"На 3 ноември на съпруга ми и на другите задържани там момчета им беше казано, че за тях ще дойде представител на Далечния изток и ще бъдат уволнени от военна служба, а след това ще бъдат отведени в град Владивосток за по-нататъшни процедури", пише Ирина в изявлението си до Президентския съвет по правата на човека.

"Пристигналият след тях командир на бригада от военно подразделение 16871 обаче ги натовари в коли и им съобщил, че се връщат на фронта, на мястото на постоянната им дислокация край село Розовка. Той нямаше да вземе никакво юридическо решение по техния доклад и те имаха само две възможности: или да се върнат на фронта, или да отидат в "ямата".

Моряците били докарани в село Завитна Бажания, чието име се превежда, горчиво-иронично, като Заветное Желяние. От близо три седмици те живеят в мазето на къща в селото.

Задържаните прекарват целия ден на дъски, поставени на пода, освен когато отиват до тоалетна. Те се охраняват от други мобилизирани мъже, включително от Приморието. Позволяват им да презаредят телефоните си и от време на време да се обаждат на роднините си.

"Те спят на земята, в спални чували. Предполагам, че там е влажно, защото съпругът ми кашля много, много. Освен това е с мозъчно сътресение, има ужасно главоболие, казва, че сърцето му бие ускорено, а кръвното му налягане се променя напред-назад", разказва Ирина.

Командването каза, че няма да се бият

През последните няколко седмици съпругите се опитват да накарат представители на военно поделение 16871, базирано в село Сибирцево, Приморския край, да отговорят дали докладите са били регистрирани и какво ще предприеме командването по-нататък. Реакцията на офицерите от подразделението е уклончива: те казват, че сигналите се разглеждат от представители на прокуратурата на място - т.е. в самопровъзгласилата се Луганска народна република.

Ирина преглежда копията на докладите в папката с документи, която е натрупала през последните няколко дни. До прокурора на 32-ра военна прокуратура, до прокуратурата на един от окръзите на Приморие, до Следствения комитет на Приморския край, до заместник генералния прокурор на Руската федерация, до главния военен прокурор, до командира на поделение 16871. Казват ѝ, че жалбите са препратени "по компетентност на следствието", но няма конкретни отговори.

През цялото това време натискът върху мобилизираните не  спира

"Ами те са плашени от едно и също нещо: че уж са дезертьори там. Че всички ще отидат в затвора. Че ще бъдат преследвани, че ще им бъдат образувани дела", казва Виктория. - Но момчетата изглежда нямат нищо против. Те казват: "Написахме докладите, образувайте наказателните дела." Но никой не го прави. Те седят там вече повече от месец и никой не е дошъл да ги разпита за случая.

Виктория е сигурна, че ако наказателните дела за отказ от участие във военни действия стигнат до съда, обвиненията ще се разпаднат в справедлив процес. Основният аргумент в защита на позицията на нейния съпруг и на другите е, че новите войници не са били обучавани за служба на фронта, а след това са били подведени да се включат в бойните действия вместо обещаната работа на домашния фронт.

"Е, когато тръгваше, той беше в добро настроение, защото командирите им казаха, че няма да се бият, че ги водят да пазят (окупирания от Русия Мариупол през пролетта). Тоест никой не им е казал истината. Всички момчета бяха сигурни, че ще охраняват Мариупол, така че всички бяха позитивно настроени, всичко беше наред. И ги отведоха направо на фронта, на три-четири километра до фронтовата линия", разказва Виктория.

"Веднага разбрах, че всичко това е лъжа. Казах му, че няма какво да прави там. Е, те не са смятали, че някой ще ги измами. Разбира се, казах му: "Осъзнаваш ли, че това вероятно няма да е вярно?" И той каза: "Защо ще ни лъжат?" Е, така се случи."

На 14 ноември поне един мобилизиран е освободен от мазето в Завитна Бажания, отведен на руска територия и пуснат "на четири крака". Историята му е разказана от вестник "Астра".

Лейтенантът промени възгледите си

"Ние бяхме първите, пионерите. Тази програма за психологическа обработка не проработи добре", казва 25-годишен лейтенант на име Георгий. "Сега те са си свършили работата по грешките, системата е изработена и за тези хора сега е по-трудно, отколкото за нас", казва той за положението на тези, които се опитват да откажат да служат.

Георгий решава да го направи още през юни. След седмици на арест, побоища и дори смъртна заплаха му е позволено да се върне в Русия, в своята военна част. Той все още чака договорът му с армията да бъде прекратен.

В началото на април Георги се отправя към бойната зона и е убеден, че Русия се сражава за правилната кауза. "Той тръгна умишлено, аз го разубедих", казва Юрий, бащата на лейтенанта. - Казах му да не ходи.

Юрий никога не е живял заедно със сина си. "Обадих се на майка му и казах: ако той отиде - за мен той вече не съществува. Казвам му, че има роднини в Украйна, казвам му, че всичко това е война на един човек. Той не го харесва, казва, че всичко това е пропаганда.

По собствените му думи Георгий е отишъл на фронтовата линия, за да защити бедното население от потисничеството на украинската държава. След няколко месеца на фронта, след като се сражава и разговаря с местните жители, лейтенантът променя мнението си.

През юни, след като изчаква да не остане нито един войник под негово командване (ранените са откарани в болници, а някои са отказали да служат още преди него), лейтенантът подава рапорт, с който отказва да участва в "специална военна операция".

Натискът не започва веднага. Първоначално Георгий и няколко други войници на договор, които отказват да се бият, са извикани да говорят със специална комисия, оглавявана от висши офицери от окръга. След като не успяват да постигнат своето, командирите ги арестуват.

За месец и половина мъжете, напуснали зоната на бойните действия, сменят три места на задържане. Две от тях - затворите в Перевалний и Брянка - вече се появиха в историите за задържаните войници.

Според Георгий в Брянка отрядът на отказалите се вече наброява поне 100 души. Там Георгий осъзнава, че няма да може да се измъкне сам. И той се обажда на баща си.

Заплаха от "нулиране"

На 24 юли Юрий, бащата на Георгий, пристига в Луганск и отива във военната прокуратура. "Там ни казват - "не може да е така, те изпълняват бойна мисия". Но ние вече имахме неговата геолокация... Първия път все пак ни поговориха, втория път - неохотно, а третия път никой не искаше да говори с нас. Мобилният телефон, който донесохме за сина си, не беше приет - "условията се бяха променили".

Юрий отишъл да напише жалба и на излизане от прокуратурата видял група офицери, в която имало не по-малко от един генерал. След като привлича вниманието му, Юрий разказва историята на своя син. След 20 минути баща му е допуснат в кабинета на прокурора, където се провежда нормален разпит.

Синът му е освободен едва две седмици по-късно. В този период се случват още няколко принудителни изселвания. Този път, според Георги, обработката на отказващите се е била извършена от членове на ЧВК "Вагнер" в един от задните отряди.

"Имаше разговори в някаква гора", разказва Георгий. - Оттам на следващия ден шестима от нас бяха изпратени също във "Вагнер". Там също казах, че отказвам да служа, казаха ми "преосмислете решението си", а аз казах "не, твърдо държа на това".

С друга кола, този път сам, полицаят е отведен в централата.

"Не знам каква е била целта. Там бях **** (пребит). Те казаха: "Не ни трябваш, командването ти даде разрешение да те "занулим", вече сме ти измислили героична история. Извадиха пистолет, презаредиха го и го опряха в главата ии. Казаха: "Брой до десет, на десет стрелям." Имах чувството, че могат да стрелят, но си помислих, че може би блъфират."

Георгий отказа да брои. Войникът започна да го удря по главата с дръжката на пистолета. Сваля го на земята и отново го заплашва, че ще стреля. Отново го ударя.

Лейтенантът е спасен от по-нататъшни издевателства от друг вагнерианец, който казва, че такъв офицер би бил полезен в неговата част. Там са се отнасяли добре със задържания - давали са му добра храна и нови дрехи. Нямаше силен стимул за връщане в редиците. Условията бяха прилични в сравнение с първите седмици от задържането му.

Юрий поддържа телефонна връзка със сина си. "Имахме такава уговорка с него - ако нещата вървят на зле, той ме питаше: "Как е баба Катя? Баба вече е мъртва. Говорим си и аз го питам: "Не искаш ли дори да попиташ как е баба Катя?" "Не - казва той, - не искам."

На 13 август на лейтенанта е съобщено, че трябва да си събере багажа и да излезе в отпуск, разрешен от командването. Георгий бил отведен в базата, където се събрали родителите на някои от другите отказващи военна служба, всички заедно заминали за Ростов, а оттам той се прибрал в поделението си.

Предпочитам да седна, разбира се

Лейтенантът казва, че много от тези, които са били в затвора заедно с него, никога не са били освободени и остават в Украйна, макар и в тиловите отряди.

Георгий е сигурен, че решаващ за освобождаването му е бил натискът от страна на родителите му, които са сезирали прокуратурата, техните молби до разследващите органи и правозащитниците. "Трябва да благодарим на родителите си, които са се борили за нас. Ако родителите ни не бяха го направили, никой нямаше да разбере за нас, нямаше да се измъкнем оттам.

Георгий е във военната си част от август. Молбата му за прекратяване на договора все още се разглежда. От време на време командирите му предлагат да се върне на фронта. Лейтенантът отказва да пресече държавната граница, въпреки че се отправя на други мисии. Неотдавна той отново отива в Ростов на Дон, за да вземе "товар 200" - тялото на мобилизиран мъж, който е бил разпределен в неговата част и е загинал на фронта.

Той не е сигурен, че тази история ще завърши добре. "Те вече искат да ме върнат обратно. Казах - никъде няма да ходя. Но нашият върховен главнокомандващ е измислил някои интересни закони: ако не отидеш, отиваш в затвора. Не е добре и да отидете в затвора. Но аз предпочитам да отида, разбира се. Нямам желание да се върна.

Бащата на Георгий също разбира опасността от наказателно преследване. Но той смята, че това не е сравнимо с това, което може да донесе войната. "Контактувам с много хора", казва той. - И тези, които са там сега, и тези, които са били мобилизирани - те не разбират: "Как? Затвор!" А какво е затворът - две-три години, но съвестта ти е чиста и ще живееш с чиста съвест. Някои хора казват: "Това е петно за цял живот". Но аз казвам, че не за цял живот, а докато човек е жив. А по този начин, напротив, това ще бъде знак за качество."

Сега баща и син вече не спорят за войната. "Вече сме на едно мнение", казва Юрий.

Колкото и да е странно, историята с отказа да изпълнява бойна служба не спира командирите на части да изпращат Георгий да обучава новобранци в първите седмици след подписването на указа за мобилизация в края на септември. Лейтенантът не отказва работата, като казва, че трите месеца на фронтовата линия му дават опит, който може да предаде на други. По време на обучението той не афишира личното си противопоставяне на тази война, нито пък провежда някаква агитация сред мобилизираните - по онова време напълно неосведомени за реалностите на службата в Украйна.

Георги не може да си обясни това решение на командирите. 

Имат ли руските мобилизирани мъже право да откажат да се бият - и какви са наказанията за това?

Съгласно Дисциплинарния правилник на Въоръжените сили на Руската федерация командирите са длъжни да приемат доклади от мобилизирани войници, да ги регистрират в рамките на три дни, да ги разглеждат в рамките на един месец и да информират подчинените си за решението. Статутът забранява на командирите да възпрепятстват представянето на доклада, да го наказват и преследват, а още по-малко да го вкарват в затвора.

Известни са случаи, когато командирите са отказвали да приемат доклади или са ги унищожавали. Според адвокат Максим Гребенюк е по-добре докладът да се предаде в присъствието на други военнослужещи, които могат да удостоверят с подписите си върху копие от доклада факта и датата на предаването му. Мобилизираният войник ще трябва да държи копие "до сърцето си", казва той.

"Като минимум докладът стига до командира на подразделението - ако бъде отхвърлен, той трябва да посочи защо искането на войника се счита за неоснователно. Това решение може да бъде обжалвано."

Ако военнослужещият е бил призован с нарушения на закона, той може да поиска отмяна на решението на комисията по призоваването дори след като е изпратен в поделението. Но поради липса на оръжие или недостатъчна подготовка е много трудно да се откаже участие във военни операции. В първия случай е възможно да се позовем на невъзможността да изпълним заповедта и да поискаме необходимото съдействие, а във втория случай шансовете са още по-малки; технически резервистите имат такава подготовка, обяснява сложността на ситуацията Гребенюк.

Според закона мобилизираният може да напусне военната служба на 50-годишна възраст, в случай на влошаване на здравословното състояние до категория "D" или след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, изброява адвокатът. Съгласно Конституцията гражданите имат право на алтернативна гражданска служба (АГС) по съвест, но поради липсата на закон за процедурата за провеждане на АГС по време на мобилизация, те ще трябва да се обърнат към Конституционния съд, прогнозира той.

Според него нито подаването на рапорт, нито обжалването на отказа му ще спре изпълнението на заповедта на командира - включително изпращането на мобилизираното лице на фронта. Но съдът може да спре изпълнението на решението за мобилизация на даден човек до разглеждане на делото. Има случаи, в които съдилищата вземат такива временни обезпечителни мерки, казва адвокатът.

В Донбас не са създадени руски съдилища, така че жалбите на мобилизираните, както и исковете на командирите срещу тях, трябва да се разглеждат от съдилищата по мястото на постоянното разполагане на частите им в Русия - в този случай в Приморието.

Отказът от участие във военни операции се превръща в престъпление в Русия за първи път след 24 септември т.г. Това не беше така преди властите да внесат изменения в Наказателния кодекс на РФ. Сега за такъв отказ може да се отиде в затвора за две до три години, а в случай на сговор, групов отказ или сериозни последици от него - от три до 10 години. Според Максим Гребенюк съдилищата все още не са постановили такива присъди, но вече има няколко дела срещу военнослужещи, които са отказали да се бият.

Започват и първите наказателни дела срещу мобилизирани отказващи. В интернет се появи видеозапис на демонстративното задържане на двама войници пред редиците по новия член. Съпругата на един от тях разказва, че видеото е заснето на 17 ноември в Белгородска област, където са използвани натиск и сплашване, за да бъдат върнати мобилизираните на фронта. 

Следете новините ни в GoogleNews