Основното очакване на Киев от срещата на върха на НАТО във Вилнюс е, че тя ще сложи точка на отношенията между Украйна и алианса. Мнозина в НАТО обаче не са готови за такава плашеща откровеност, коментира Би Би Си.

Колкото и странно да звучи, Вилнюс е емблематично място за украинската политика. Преди десет години, през 2013 г., градът беше домакин на срещата на върха на Източното партньорство, интригата на която се запази до последния ден: дали тогавашният украински президент Виктор Янукович ще подпише споразумение за асоцииране в Европейския съюз или не.

Тази стъпка, както твърдяха тогава наблюдателите, щеше да бъде моментът на цивилизационен избор за Украйна, откъсвайки я от "руския свят" и отваряйки й пътя към Запада.

Но това не се случи.

Янукович не подписа споразумението. А в нощта след закриването на срещата на върха бойци на "Беркут" брутално разпръснаха демонстрация на привърженици на европейската интеграция на централния площад в Киев. В Украйна започнаха събитията, които днес познаваме като "Революция на достойнството". След това последваха разстрелът на протестиращите на Майдана, бягството на Янукович, анексирането на Крим, началото на конфликта в Донбас и накрая руската инвазия.

И сега, десет години по-късно, съдбата на Украйна отново ще се решава в столицата на Литва.

Още през юни министърът на външните работи на Литва Габилиус Ландсбергис формулира основната идея за срещата на върха на НАТО във Вилнюс, която се открива във вторник: тази среща на върха при всички случаи ще бъде историческа - или заради постиженията си, или заради пропуснатите възможности.

Двете срещи на върха, разделени от период от 10 г., имат още една обща черта: в часовете преди откриването им е абсолютно невъзможно да се предвиди какви резултати ще донесат те за Украйна.

Отворени врати не са достатъчни

Позицията на Киев е проста: срещата на върха на НАТО във Вилнюс трябва да постави всички точки в отношенията между Украйна и Алианса.

На този етап ситуацията е следната: през 2008 г., по време на Виктор Юшченко, на срещата на върха на НАТО в Букурещ беше приета декларация, в която се заявяваше готовност за приемане на Украйна (заедно с Грузия) в алианса в неопределено бъдеще, но без да се представят конкретен план, условия и срокове. Оттогава реториката на НАТО по темата за това бъдещо членство се превърна в обект на горчиви шеги в Украйна. Висшите представители на пакта ритуално повтаряха при всяка възможност: "Вратите на НАТО са отворени за Украйна", но не уточняваха къде се намират тези врати и как да се мине през тях.

Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. промени ситуацията. Една фраза за отворените врати към Украйна явно вече не беше достатъчна.

Има основания да се смята, че в началото на пълномащабното нахлуване в коридорите на киевската власт е имало достатъчно скептици, които искрено са вярвали, че НАТО никога няма да приеме Украйна. Може би затова по време на украинско-руските преговори, проведени през февруари и март миналата година, киевската делегация толкова лесно се съгласи с неутралния, необвързан статут на Украйна в замяна на гаранции за сигурност, които да бъдат предоставени от големите държави.

Но тези преговори се провалиха и Киев най-накрая осъзна, че единственият ефективен начин да се защити от руската агресия е членството в НАТО - известният пети член на Вашингтонския договор постановява, че нападение срещу един член на алианса се счита за нападение срещу всички тях.

Първо, украинските власти преминаха към реторика за необратимостта на пътя на Киев към НАТО. След това, на 30 септември миналата година, след като Русия заяви, че е анексирала четири украински региона, Киев подаде официално заявление за ускорено присъединяване към алианса.

Във Вилнюс ще се проведе първата среща на върха на НАТО след тази стъпка на Украйна и от нея Киев ще очаква конкретни отговори за това как точно ще получи членство в алианса.

Какво иска Киев?

Нека започнем отзад напред: Киев със сигурност не иска от алианса да го приеме в редиците си незабавно. Това, както казват украинските официални лица, е невъзможно желание в разгара на горещата фаза на войната, по време на тежката и кървава контраофанзива на украинските войски.

Това, което би удовлетворило Киев в този момент, беше формулирано онзи ден от заместник-министъра на външните работи на Украйна Евгений Перебийнис.

"Срещата на върха във Вилнюс може да се счита за успешна, ако съюзниците направят решителна крачка от неясни формулировки за това, че Украйна ще стане член на НАТО, към ясен алгоритъм, който показва как и кога ще стане това", каза той.

Източниците на Би Би Си в украинското правителство казват, че, строго погледнато, Киев би бил доволен от три резултата от срещата на върха във Вилнюс.

1. Твърди ангажименти

Първо, НАТО ще трябва недвусмислено да заяви, че ще приеме Украйна за свой член след края на войната. И тук започва играта на думи - в крайна сметка формално и преди това "вратите на алианса за Украйна бяха отворени".

Сега Киев очаква по-конкретни формулировки. Украинските средства за масова информация цитират участници в разговорите, според които Киев би искал в заключителните документи от срещата на върха да се посочи, че членството на Украйна ще бъде възможно, когато "условията за сигурност" го позволят.

Нещо повече, вестник "Европейска правда" цитира свои източници, според които изразът "условия за сигурност" може да бъде заменен със "съображения за сигурност": според тях дори ако Русия спорадично обстрелва украинска територия след края на горещата фаза на войната, това не трябва да бъде формална причина Киев да откаже да се присъедини към алианса.

От доста време насам западната преса пише за "хибридни модели" на евентуално членство на Украйна в НАТО.

Например, те казват, че гаранциите за сигурност, предвидени в член пети на Вашингтонския договор, ще се прилагат само за териториите под контрола на Киев. Различни вариации на тази тема бяха наречени "корейски сценарий" - по аналогия с модела на съвместно съществуване между Северна и Южна Корея. Досега Киев публично отхвърляше възможността за прилагане на такъв модел като формат за следвоенно съвместно съществуване с Русия.

Не е ясно дали в момента се водят преговори по тази тема: официално позицията на Украйна е, че цялата ѝ международно призната територия трябва да бъде освободена, преди да започнат каквито и да било мирни преговори.

2. За НАТО чрез Съвета

Вторият резултат, който Киев очаква, е ускоряването на официалния процес на членство на Украйна в алианса след края на горещата фаза на войната. В нашия случай това означава отхвърляне от страна на ръководството на НАТО на инструмента План за действие за членство в НАТО (ПДЧ), който беше приложен например към централноевропейските държави, присъединили се към организацията в началото на 2000-те години.

Киев твърди, че във военно отношение Украйна отдавна е доказала, че е готова да се присъедини към пакта, а днес по отношение на сигурността може да даде на алианса като цяло и на източния му фланг в частност повече, отколкото иска в замяна. Достатъчно е да си затворим очите за условностите и просто да вземем политическо решение за приемането на Украйна без излишни забавяния - както показва опитът от бързото преодоляване на бюрократичните формалности в случая с Финландия и Швеция.

Смята се, че администрацията на САЩ и лично президентът Джо Байдън се противопоставят на ускорения модел на бъдещото присъединяване на Украйна към НАТО. Още в средата на юни той заяви, че няма да прави никакви отстъпки за Киев, защото "Украйна трябва да отговаря на същите стандарти".

В интервю за CNN миналия петък Байдън заяви, че според него Украйна все още не е готова за членство в НАТО, и то не само заради продължаващата война.

"Мисля, че е преждевременно да се провежда гласуване (за членството на Украйна в НАТО) сега, защото трябва да се имат предвид други критерии, включително демократизацията и някои други въпроси", каза Байдън.

На другия полюс е неформална коалиция от съюзници от Централна и Източна Европа, към която украинските медии добавят Франция и Обединеното кралство: твърди се, че те лобират за максимално опростяване на процедурата за присъединяване на Украйна към НАТО.

Подробностите на тези преговори остават неизвестни, но има много признаци, че Киев е успял да обърне ситуацията в своя полза. В понеделник украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба заяви, че "след интензивни дискусии държавите членки на НАТО, са постигнали консенсус за ПМД за Украйна".

Очевидно какво се крие зад тези думи ще стане ясно във Вилнюс.

Но вече е ясно, че следващата стъпка по пътя на Украйна към НАТО ще бъде създаването на Съвет Украйна-НАТО, който ще замени действащата в момента комисия. Съветът ще се различава от комисията по това, че ще може да бъде свикван в кризисна ситуация по искане на Украйна и че Киев ще има същите права на глас като членовете на алианса.

Според оптимистите именно Съветът Украйна-НАТО ще трябва да изработи конкретен, поетапен план за присъединяването на Украйна към алианса.

Скептиците обаче твърдят, че създаването на съвета не трябва да се разглежда като безпрецедентен етап в историята на отношенията на Украйна с НАТО: в края на краищата Русия също поддържаше отношения с НАТО на ниво съвет, който доста дълго време беше оглавяван от Дмитрий Рогозин. А къде е този съвет сега?

3. Израелски гаранции

И накрая, третият резултат, заради който делегацията на Киев пътува до Вилнюс, е засилена подкрепа за Украйна от страна на страните от НАТО тук и сега.

Формално НАТО като алианс не предоставя на Киев подкрепа с оръжие и боеприпаси: това е прерогатив на отделните държави членки.

Въпреки това - и западните медии вече цитират източници за това - заключителните документи от срещата на върха във Вилнюс няма да съдържат само обещанието на НАТО да подкрепя Украйна "толкова дълго, колкото е необходимо" - тази фраза вече се е превърнала в обичайно явление в комуникацията между алианса и Киев. Очаква се срещата на върха във Вилнюс да доведе до ангажимента на НАТО да предоставя на Украйна военна помощ в размер на около 500 млн. евро годишно, като, както посочва Радио Свобода, тази сума може да се увеличи след срещата на върха.

Възможно е също така - както се споменава в западната и украинската преса - на срещата на върха да бъдат подписани някакви двустранни споразумения между Киев и някои западни държави за подкрепата, която те ще предоставят на Украйна, за да й помогнат да отблъсне руската агресия.

Заслужава да се спомене и "израелският модел на гаранции за сигурност" за Киев, който в момента се насърчава от Съединените щати - самият Джо Байдън също говори за него в споменатото интервю.

Според съветника на президента на САЩ Джейк Съливан в рамките на този модел Съединените щати и техните съюзници "ще бъдат готови да предоставят на (Украйна) различни форми на военна помощ, обмен на разузнавателна информация, киберподкрепа и други форми на материална помощ, така че Украйна да може да се защитава и да предотврати бъдеща агресия".

По думите на някои западни средства за масова информация гаранциите за сигурност са своеобразен заместител на членството в НАТО, което Западът може да предложи на Украйна, без да я приема в организацията.

Киев обаче многократно е заявявал, че възприема всеки формат на гаранции за сигурност, който се различава от пълноправното членство в НАТО, като половинчата мярка, която има смисъл само на преходен етап, преди да придобие това членство. Така че играта на думи - каква формулировка да се избере, така че срещата на върха във Вилнюс да не се окаже голямо разочарование за всички участници - продължава.

Ами ако не го направи?

Основната причина, поради която НАТО не бърза да изпълни всички искания на Киев - дори и те да не включват незабавно членство на Украйна в алианса - е съвсем ясна. Най-големият страх на европейските официални лица на този етап е да бъдат въвлечени в пряка конфронтация с Русия не днес, а вдругиден. И както смятат доста скептици, приемането на Украйна в НАТО прави този сблъсък много по-вероятен.

В неотдавнашно интервю за "Европейска правда" вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина заяви, че някои западни партньори предупреждават Киев да не се сближава прекалено с НАТО с друга цел.

Според нея, ако в някакъв момент започнат мирни преговори с Русия, отхвърлянето на членството на Украйна в НАТО може да стане част от нейната преговорна позиция. Самата Стефанишина нарича подобна позиция наивна и разочароваща.

Украинският истаблишмънт, включително лично Владимир Зеленски, е убеден, че милитаристичните амбиции на Владимир Путин се простират далеч отвъд западните граници на Украйна. По тази логика отказът на Украйна от членство в НАТО означава да се изпрати ясен сигнал на руския лидер: неговите методи работят.

Да не говорим, че за Украйна въпросът за отношенията с НАТО съвсем не е философски. Може би затова в публични и непублични разговори представители на Киев твърдят, че в преговорите, предшестващи срещата на върха във Вилнюс, Украйна демонстрира изключително ниска готовност за компромис.

Стигна се дотам, че президентът Володимир Зеленски открито заяви, че може дори да не дойде на срещата на върха на НАТО, ако на нея не бъдат взети решения, които отговарят на настоящите стремежи на Украйна.

Официалното потвърждение за посещението на украинския президент във Вилнюс дойде едва късно вечерта в понеделник, само няколко часа преди откриването на срещата на върха. Изглежда обаче, че окончателната формулировка на документите ще бъде договорена след началото на работата на срещата на върха.

В неотдавнашно интервю за Би Би Си обаче Володимир Зеленски даде да се разбере, че дори отказът на НАТО да приеме Украйна в редиците си няма да бъде краят на света за Киев.

"Ако вие (членовете на алианса) не ни виждате в НАТО, тогава ще трябва да го кажете и да го признаете. Тогава и Украйна, и народът на Украйна ще разберат, че ще трябва да живеем по различен начин. Че дори когато спечелим и дори когато тази война приключи, ще имаме високи рискове от повторение на войната, което означава, че ще трябва да изградим икономиката си по различен начин. Различен бизнес, различно образование, различни деца, различно възпитание. Всичко е различно, като се има предвид, че Русия може да се върне", каза той.

Но ако НАТО затръшне гръмко вратата пред Украйна, посявайки разделение сред членовете си и изпращайки на Русия сигнал, че все още се страхува от нея, има ли самият алианс план за по-нататъшни действия?