Блогърите в Казахстан да се регистрират като юридически лица, а инфлуенсърите, които печелят от влиянието си в интернет, да плащат данъци от получените приходи. Такива законодателни промени въвежда бившата съветска република Казахстан, управлявана от бившия заместник-генерален секретар на ООН Касим-Жомарт Токаев.

Според агенция КАЗТАГ, Токаев е подписал Закон за регулиране на блогосферата, задължаващ инфлуенсърите да си отворят фирма, юридическо лице и да носят административна отговорност за разпространение на "фейкове", съобщава пресслужбата на държавния глава .

Съгласно закона, който ще влезе в сила през септември 2023 г., потребителите на популярни социални медии ще бъдат задължени да плащат данъци върху приходите, получени от реклама в своите ресурси, блогове и социални мрежи, както и да обозначават съответно тази реклама. Освен това инфлуенсърите ще трябва да поддържат и официално счетоводство.

Законът също така предвижда задължителна интеграция на казахския език в интерфейсите на онлайн платформите и тяхното модериране, което ще позволи на алгоритмите на социалните мрежи да проследяват незаконно съдържание в онлайн платформи и модериране на съдържание на казахски език.

За разпространение на невярна информация, казахстанските блогъри сега ще бъдат изправени пред административни глоби от 69 000 тенге (155 щатски долара) за физически лица и 138 000 тенге (311 долара) за юридически лица инфлуенсъри. За да станат санкциите възможни, Токаев вкара нов член 456-2 („Публикуване и разпространение на невярна информация“) в Кодекса за административните нарушения на Казахстан.

Административните глоби за блогъри за "фейкове", както обясни Генералната прокуратура на страната, ще станат превенция на по-тежки престъпления, за които, съгласно член 274 от Наказателния кодекс на Република Казахстан, се наказват с глоба от 3,4 милиона тенге ( 7785 долара) или до една година затвор .

Депутатите от долната камара на парламента на Казахстан мотивираха измененията с това, че ще се увеличат прифходите в бюджета на Казахстан чрез облагане на интернет рекламага и с борбата с финансовите пирамиди, активно рекламирани в Казахстан от интернет блогъри.

На свой ред казахстанските правозащитници отбелязаха, че законът за онлайн платформите, в допълнение към икономическите ползи за бюджета на страната, е изпълнен с редица подводни камъни. Всъщност говорим за „закон за фейковете“ в руски стил: с приемането му всеки блогър може да бъде подведен под административна отговорност за разпространение на невярна информация. И не е задължително да е умишлено от негова страна.