Да преживееш атомна бомбардировка

OFFNews Последна промяна на 04 август 2015 в 13:26 6356 3

Снимка Алами

Сунао Цубой на моста Миюки, където е сниман 3 часа след бомбардировките над Хирошима.

На Сунао Цубой не му трябват допълнителни неща, които да му напомнят за болезнения му сблъсък с "живия ад на Земята", когато е 20-годишен студент. Белезите по лицето, които той носи от 70 години насам, са достатъчни. Но сякаш като да си припомни деня, в който става свидетел на ужасите на ядрената война, той сваля от стената черно-бяла снимка и посочва гологлав младеж, извърнал лице от обектива, пише Джъстин Маккъри в материала си за британския в. "Гардиън".  

"Това съм аз - казва той - Надявахме се, че ще намерим някаква медицинска помощ, но нямаше кой да се погрижи за нас, нямаше и вода и храна. Помислих, че това е краят".

Мястото е мостът Миюки, Хирошима, 3 часа след като "Енола Гей", стратегическият бомбардировач B-29 на САЩ, пуска 15-килотонна ядрена бомба над града в сутринта на 6 август 1945 г. Между 60 000 и 80 000 души умират мигновено, в следващите месеци бройката на умрелите се покачва на 140 000.

Снимката е едно от малкото неща, документирали случилото се в Хирошима онзи ден. На нея Цубой седи на пътя с няколко други хора, насочили поглед към унищожените сгради. До тях полицаи мажат раните на ученици с олио за готвене, за да облекчат болките от изгарянията. 

Докато Япония се приготвя да отбележи 70-тата годишнина от първата атомна атака в историята, Цубой и десетки хиляди други хибакуша (оцелели от атомната бомба) отново припомнят съдбата си.

"Хората като мен губят силата да говорят за преживяното от тях и да продължат кампанията срещу ядрените оръжия", казва Цубой, който е пенсиониран училищен директор, пропътувал света, за да предупреди другите за ужасите на ядрените оръжия.

Средната възраст на 183-те хиляди регистрирани оцелели от Хирошима и Нагасаки скочи над 80 г. за пръв път миналия месец. Цубой си спомня, че сутринта на 6 август е чул силен взрив, след който е изблъскан от ударната вълна на 10 метра от мястото, на което е стоял. Той се съвзема, за да разбере, че почти цялото му тяло е понесло изгарянията, а дрехите му са разкъсани от силата на взрива.


Цубой посочва на карта къде е бил, когато градът е нападнат сутринта на 6 август 1945 г. Снимка: Джъстин Маккъри / Гардиън.

"Ръцете ми бяха тежко обгорели, а от връхчетата на пръстите ми капеше нещо", казва оцелелият, който в момента е съпредседател на Нихон Ниданкьо - международна организация на пострадалите от атомни и хидрогенни оръжия.

"Гърбът ме болеше невероятно, но нямах идея какво се бе случило току-що. Реших, че съм попаднал близо до много голяма стандартна бомба. Нямах представа, че е била ядрена и че съм съм бил изложен на радиация. Във въздуха имаше толкова много дим, че аз едва виждах 100 метра пред себе си, но това, което виждах, ме увери, че съм попаднал в жив ад на Земята.

Имаше хора, които викаха за помощ, които търсеха членове на семействата си. Видях ученичка, чието око висеше от кухината на главата ѝ. Хората приличаха на призраци, кървяха и се опитваха да вървят, преди да се стоварят на земята. Някои бяха изгубили крайници.

Навсякъде беше пълно с обгорени тела, включително и в реката. Видях човек, който се опитваше да запуши дупка в корема си в опит да спре органите си да се разпилеят. Вонята на изгоряла плът беше навсякъде", разказва Цубой.

Той бива откаран в болница, където остава в безсъзнание за близо месец. Когато най-сетне се свестява, победената Япония е под американска окупация. "Нямах представа, че войната е приключила. Беше ми трудно да го приема", допълва японецът. От тогава до сега Цубой е настаняван в болница 11 пъти, включително 3 пъти, в които лекарите са му казали, че ще умре. Вземал е лекарства за няколко заболявания, 2 от които били ракови, които според него са свързани с радиацията, на която е бил изложен.

И докато свидетелствата на оцелелите от атомната бомба сега се разглеждат като исторически записки, хибакуша се опитват да направят така, че тяхното преживяване да не умре с тях. По-рано тази година един от най-активните клонове на Хиданкьо обяви, че ще се разпадне, след като членовете му - повечето от които са над 80 и 90 г. - решат, че са твърде стари, за да продължат дейностите си.

"Ще съм изненадан, ако след 10 г. има още много от нас. Ако хибукаша продължат да говорят срещу ядрените оръжия, хората ще ни послушат и последват. Затова трябва да продължим кампанията си, докато имаме физическата възможност за това", казва Хироши Шимизу, представител на Хиданкьо, който е бил на 3 г., когато бомбата избухва на 1,6 км от дома му.

Хирошима и Кунитачи, малък град западно от Токио с малък брой оцелели от атомната бомба, се опитаха да съхранят наследството на хибукаша, като създадоха курсове по "разказвачество" за хора, които не са имали пряк допир до атаките и нямат оцелели роднини от онзи ден. В същото време Хиданкьо е започнал да се свърза с децата и внуците на хибакуша.

Миналият месец Йошико Каджимото, 84-годишна оцеляла, разказа преживяното от нея по Скайп на десетки членове на британския парламент, а делегация от хибакуша наскоро взе участие в "пътешествие на мира" с лодка сред 24 държави.

Сунао Цубой на моста Миюки. Снимка: Алами.

От август 2014 г. официално признатият брой на хората, починали в следствие на двата ядрени удара срещу Япония, бе повече от 450 000 души - 292 325 в Хирошима и 165 409 в Нагасаки, който е бомбардиран 3 дни по-късно. На 15 август император Хирохито обявява капитулацията на страната.

"Аз няма да бъде тук след 10-15 г., затова въпросът, който всички си задаваме, е как да продължим да разпространяваме посланието си. Едвам намирам сили да обикалям в последно време, а вече дори не ме е страх от смъртта. Но в същото време осъзнавам, че е наш дълг като оцелели да продължим колкото се може повече, да почетем паметта на тези, които не са вече сред нас", казва Хироко Хатакеяма, който е бил на 6 г. през 1945 г.

Цубой, който има 3 деца и 7 внука, ще направи своето годишно поклонение до Парка на мира в Хирошима на 6 август. Същата вечер той ще пусне фенер по река Мотоясу - където хиляди са избягали в опит да се спасят от горещината на ядрения взрив, - за да "опъти" духовете на мъртвите.

В ролята си на един от най-активните оцелели от атомната бомба Цубой ще проведе кратък разговор с японския премиер Шиндзо Абе, когото той критикува, че се опитва да ревизира следвоенната мирна политика на страната.

"От името на всички оцелели от атомните бомби ще го помоля да направи всичко по силите си, за да отърве света от ядрените оръжия. Ще продължа да повтарям това искане до последния си дъх", казва Сунао Цубой.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.08 2015 в 16:55

xxx: имало е и други поне толкова лоши моменти, например когато американците пускат запалителни бомби над Токио, който тогава е пълен с жени и деца (мъжете са на фронта) и направен предимно от дърво и слама. Загиналите са дори повече от тези в деня на първата атомна бомба (после радиацията променя това). Клането в Нанджинг, извършено от японците е подобен ужас.

04.08 2015 в 14:07

Мда, това е един от най-педерастките моменти в историята - дори изверги като Сталин, Мао, Пол Пот и Ким Ир Сен бледнеят пред педерасткото действие да пуснеш атомна бомба над главите над граждани, дето нямат нищо общо нито с конфликта, който така или иначе е вървял към приключване, нито са били стратегическа цел. Затова, някой ден, когато над САЩ завали горещия дъжд, нямат право да се оплакват. Лично аз не се сещам за по-голям акт на тероризъм и геноцид.

04.08 2015 в 13:36

Живите оцелели в момента от атомните бомбардировки японци са около 200,000. Общото население на двата града е било към 600,000. Оцелелите до днес българи от родените преди и през 1945 дали са 33%?