Японският пацифизъм умира, но повечето японци не са доволни

Последна промяна на 21 юли 2015 в 17:33 8961 4

Японски военни.

Дни преди годишнината от първия успешен тест на ядрена бомба през 1945 г. и само няколко седмици от отбелязването на 70-та годишнина от края на ВСВ, премиерът на Япония Шинцо Абе прокара поправка, която да позволи на страната му за пръв път от ВСВ да изгради наново военна сила, способна да напада, пише в свой коментар за "Ройтерс" Питър ван Бюрен

Трудно е да се подцени потенциалът на подобно развитие.

Погледнато вътрешнополитически, Абе рискува собствения си пост. Гласоподавателите, които са против предложението му, превъзхождат грубо с 2 към 1 тези, които го подкрепят. Опозицията напусна гласуването в знак на протест, а подкрепата на правителството падна до 40%. Решението на долната камара на парламента да одобри промените предизвика най-големите демонстрации в Япония от ядрения инцидент с Фукушима насам. Тълпа от 100 000 души се събра с плакати, на които пишеше "Абе, напусни".

Абе предприе тези действия, знаейки че преди 55 г. подобни протести накараха дядо му Нобусуке Киши да подаде оставка от поста на премиер на страната, след като се опита да ревизира договора за сигурност между САЩ и Япония, предлагайки твърди милитаристични промени, отбелязва авторът.

Ходът на Абе е носи твърде мрачна символика както за Япония, така и извън нея.

Повечето японци остават горди от Параграф 9 в следвоенната си конституция, чрез който те станаха единствената нация в съвременния свят, която отрече използването на нападателна сила. Опитът на Абе да отнеме на страната си това постижение представлява края на последния велик идеал на страната след ВСВ, както и надменно пренебрегване на мнението на гражданите.

В допълнение, докато Китай оспорва острови в моретата южно от Япония, Северна Корея дрънка с ядрените си оръжия, а югоизточните азиатски съседи на Токио все още помнят преживяванията си от ВСВ, новият проектозакон налива още масло в огъня на търканията в Източна Азия. Китайското външно министерство заяви, че ходът поставя под въпрос следвоенната отдаденост на Япония към „пътя на мирното развитие“ и призова Абе да се поучи от уроците на историята.

Водещо сред практичните притеснения на Токио е, че премиерската игра на ръба на конституцията ще блокира дебатите около всяко едно използване на армията на страната.

Например, единственият случай на разполагане на японски войски извън страната след ВСВ – батальонът в Ирак през 2004 г. в подкрепа на САЩ- срещна толкова голям отзвук и внимателно вглеждане във всяка една негова стъпка, че правителството публикува снимки на оръжията на войниците, за да се види колко са малки и че с тях те не може да се напада, а само да се отбранява. И всичкото това, за да е сигурно обществото, че батальонът няма да участва във военни операции. Отделен, еднократен закон, приет в разгара на мерките след 11 септември 2001 г., позволи на Япония да зарежда с гориво американски кораби в Индийския океан, ограничавайки японските морски съдове да навлизат в „райони, където не се водят военни действия“.

Новият проектозакон няма веднага да стане закон. Мерките ще бъдат разгледани от горната камара на парламента, където се очаква промените да бъдат отхвърлени. След 60 дни мерките ще се върнат автоматично в долната камара, където коалицията на Абе има стабилно мнозинство. На теория решението тогава може да бъде атакувано във върховния съд като нарушение на Параграф 9, въпреки че исторически погледнато съдът обикновено отсъжда в полза на парламента.

Това обяснява „какво“. Въпросът „защо“ остава доста по-труден за разбиране.

Абе твърди, че проектозаконът е в отговор на заплахите за държавата, сред които е и Китай. Той също така споменава убийството на двама японски заложници от „Ислямска държава“, намеквайки, че армията можеше да ги спаси. И докато подобни възгледи са по вкуса на ултранационалистите, които финансираха партията на премиера, критиците на Абе смятат доводите му за глупости. Америка гарантира защитата на Япония, без страната да е трън (поне не японски трън) в очите на съседните ѝ държави. А дори и Япония да притежаваше специалните сили, нужни, за да се справят със заложническа ситуация от такъв тип, подобни действия се вместват напълно в ограниченията на Параграф 9.

Премиерът твърди, че новият проектозакон ще позволи на Япония да помогне в защитата на САЩ, нещо, което критиците му чувстват, че ще доведе до оплетено положение на агресия на Щатите спрямо Китай или дори в Близкия изток. Оставяме аргументите на Абе за защита на Япония настрана, реален фактор, който тегли страната към по-агресивна политика под знамето на „колективната защита“, са САЩ, смята Ван Бюрен. 

Истинското „защо“ обаче най-вероятно се таи дълбоко в Абе. Дълго време той поддържа свръхконсервативна гледна точка спрямо Втората световна война. Например преди време министър-председателят заяви, че японските политически и военни лидери, обвинени във военни престъпления, „не са военни престъпници спрямо закона на Япония“. Американските окупатори са арестували дядото на Абе – Киши, като военнопрестъпник заради ролята му във войната. Някои казват, че Киши, който помогна на Абе да се издигне в политиката, е прехвърлил върху внука си собствената си мечта за повторното въздигане на Япония като военна сила и отхвърляне на следвоенната конституция.

Сегашният премиер е политик, който се оказа достатъчно силен, за да работи по собствените си идеи, оставяйки настрана това, което много биха сметнали като най-доброто за националната сигурност. Абе очевидно е готов да се бори, да рискува работата си и да разгневи народа си – всичко в служба на собствената си идеология.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.07 2015 в 11:32

Балкански пак бълнуваш. Ако има упрек към американците, това е че са били прекалено толерастки към Япония.
Всеки друг след това което се е случило на техните военопленници в лагерите, би предприел голяма чистка, не някакъв смешен процес. И Токио и Киото са били пожалени за да не се унижава врага, който най-обичал да унижава другите. Но все пак джапанките си платили за гявълъка,недостатъчно, но заслужено.
За избитите военопленници и роби-корейци в Сахалин 1945 г. пък никой не е бил съден.
Но и пацифизмът е глупост в днешно време, докато съществуват фанатиците от Да`аш и куклите на психопата Ким, да се говори за някакъв пацифизъм е смешно.
Дори швейцарците не се залъгват с някакъв си пацифизъм.

21.07 2015 в 23:01

Хахаха, притрябвали са на ВЕЛИКАЯ РУСЬ некви си Сахалин и КУРили, как да не. За който не знае, о-в Дамански отдавна вече е върнат на Китай.

ФАЩ да му мислят, Мексико като си поискат Тексас, Калифорния и Юта, заграбени от пиндосите навремето.

Пък и който си мисли, че японците обичат ФАЩ, не живее на тази планета.

21.07 2015 в 20:19

Да му мисли Хуйло,

Утре ще рекат Сахалин наш и Курилите наши.

21.07 2015 в 20:01

Японците са единствената ВЕЛИКА СИЛА без собствена голяма и силна армия, притежаваща ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ.

Фактически това ги поставя в зависимо и унизително положение спрямо ФАЩ и другите т. нар. "велики сили", защо им се ОТНЕМА ПРАВОТО НА САМОЗАЩИТА СРЕЩУ ВЪНШНА АГРЕСИЯ.

Време е гордият японски НАРОД да вземе съдбата в собствените си ръце и да се отърве от всякаква зависимост от ФАЩ и западняците. Япония геополитически е ЕСТЕСТВЕН СЪЮЗНИК на Китай, Виетнам и Северна Корея против западния ИМПЕРИАЛИЗЪМ и НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ.

С ВАС СМЕ, ДРУГАРИ!

https://www.youtube.com/watch?v=lyfhs42mdyA