Москва води ожесточена борба, за да не загуби контрола над териториите, завладяни от нея през вековете и в този процес си създаде много врагове.

Сега, когато Русия води поредната си завоевателна война в Украйна, много от тези врагове се присъединиха към украинците на бойното поле, за да се борят с общия си враг - Русия. Мнозина идват от региона, където Русия води последните си войни преди Украйна - Кавказ. Оттук и присъствието на части като Грузинския легион, както и чеченският, кръстен на чеченският военачалник и национален герой, шейх Мансур.

Аслан Очерхаджиев - 43-годишен чеченски ветеран, който иначе живее в Норвегия, разказва пред Kyiv Independent, че е пристигнал в Украйна, за да се включи във войната срещу стария враг, смазал народа му в чеченските войни, и който му отказа независима държава.

„Загубихме независимостта си в резултат на тези войни. Мечта за независимост живееше в мен, така както живееше в много чеченци, които се озоваха в Европа и други страни.“
Очерхаджиев посреща екипа на Kyiv Independent в джамия близо до един от фронтовите градове в Донецка област. Някои от другарите му от батальона „Шейх Мансур“ също са наоколо. Автомобилите им, включително и бронирани, и добре оборудвани, са паркирани отвън. Оръжията, накачулени по тях са с високо качество и добре поддържани.

Висок и широкоплещ, с дълга побеляваща брада, Очерхаджиев има силно ръкостискане, въпреки липсващият среден пръст на дясната му ръка. 

Батальонът, близък по мащабите си до полк, носи името на религиозен и военен лидер, който дълго време се опитва да предотврати руската имперска експанзия в Кавказ по времето на Екатерина Велика в края на 18 век. Шейх Мансур остава в паметта на сънародниците си като човека, обединил Кавказ срещу нарастващото присъствие на руснаците.

Когато Русия изпраща войски след него, той ѝ обявява свещена война. След години на битки, шейх Мансур бива заловен и отведен в Русия, където умира в затвора.
В желанието си за завладяване, Русия воюва с народите на Кавказ повече от 60 години преди да успее да анексира териториите, които ще се превърната в Чечения и Ингушетия и върху които някогашният Съветски съюз ще запази контрола до разпадането му през 1991 г. 

Именно 1991 г. започва и движението за независимост на района под ръководството на Джохар Дудаев - първият президент на самопровъзгласилата се след референдум Чеченска република Ичкерия и единственият съветски генерал от чеченски произход. Името на Дудаев носи друг чеченски батальон, който се бие срещу руснаците в Украйна.

Според различни информации, в Украйна има до около 200 чеченски доброволци, които се бият срещу руснаците. В списъка – според изданието Politico, са ветерани от двете Чеченски войни, но и деца и в внуци на бойците оттогава, емигрирали след 2009 г. в страни от ЕС.
Тъй като юридически са руски граждани, те, за разлика от останалите чуждестранни доброволци в подкрепа на Украйна, не са част от международния батальон и не получават пари или оръжия от Украйна, за да се бият на страната ѝ.

Очерхаджиев се присъединява към чеченския батальон (този с името на шейх Мансур се свързва с ислямисти – бел.р.) след началото на първата Чеченска война през 1994 г. Докато разказва за миналото си – престой в затвора и редица други премеждия, той говори тихо, на ясен и меланхолично звучащ руски език. Става по-активен през втората Чеченска война – между август 1999 и пролетта на 2000 г., когато Владимир Путин стана президент на Русия. Формалният повод за избухване на кръвополитието беше нахлуването на чеченски бойци в съседен Дагестан и последвалите бомбени атентати в Русия, които се смята, че са организирани от руската Федерална служба за охрана (ФСБ), ръководена преди това от Путин. 

Руското правителство обаче обвини чеченците за тях, а последвалата военна реакция спечели на Путин първият ми президентски мандат.
„За съжаление“ - казва Очерхаджиев, визирайки годините си в Чечения, „трябваше да преживея много“. „Много смърт, много осакатени хора. И аз бях ранен.“
Разказва, че е загубил пръста си през 2000 г., докато се опитвал да свали руска броня в дефиле, познато сред чеченците като „Вълчата паст“.
Когато бил в Грозни (столицата на Чечения), бил арестуван, макар и тежко болен.
В затвора, Очерхаджиев бил измъчван и принуждаван да се признае за виновен за тероризъм, в който той отрича да е участвал. Прекарал три години зад решетките, след освобождаването му, последвал втори арест и още пет години затвор.

Очерхаджиев успява да избяга от Чечения няколко години след второто си освобождаване от затвора. Отговорът на Русия са повдигнати нови обвинения с твърдения, че е замесен в убийствата на полицаи и военни. Очерхаджиев отрича.
В крайна сметка стига до Норвегия, където понастоящем живее семейството му, включително петте му сина. Очерхаджиев пристига в Украйна по покана на батальона „Шейх Мансур“ след началото на войната през миналата година. Чеченските ветерани в него обаче се борят с руското нахлуване в Украйна още от 2014 г. след руската анексия на Донбас. Самият батальон също съществува оттогава.
Освен етнически чеченци, в него има представители и на други националности. Повечето са мюсюлмани, но има и хора с различно вероизповедание.

„Не делим хората по религия и националност, това е един от нашите принципи. Много мюсюлмани в звеното спазват обичайните традиции като молитва, но в това няма нищо радикално“, казва Очерхаджиев.

Тъй като батальонът не получава финансова подкрепа от украинското правителство, разчита на доброволци и дарители, сред които украинци и чеченци. Макар звеното да се координира с редовните военни на Украйна, то не приема заповеди от тях и е относително самостоятелно.

Една от причините батальонът да работи добре е, че бойците се познават и работят заедно, като добре смазана машина. В състава му влизат няколко роти и специални тактически оперативни групи. Освен че обучават украинци, формированията участваха в някои от най-горещите точки на войната, като покрайнините на Бахмут.

Бахмут, в Източна Украйна е мястото на най-изтощаващата битка след 24 февруари 2022 г., където врагът са основно наемници на ЧВК „Вагнер“ и въздушнодесантни части. Очерхаджиев описва как свиването на градските райони, контролирани от украинците, позволява на бойците от „Вагнер“ да използват все повече и повече артилерия.
„Въпреки че, Пригожин викаше „Дайте ми амуниции, дайте ми амуниции“, всъщност нямаше глад за амуниции“, казва Очерхаджиев. „
„Проблемът беше, че те използваха шест пъти повече амуниции, отколкото се изисква тактически и стратегически. Те просто заровиха украинците в снаряди. И въпреки това, украинците продължаваха да се защитават.“ 

„Сега нещата са различни“, казва той. „Територията е отворена, те (руснаците- бел.р.) трябва да защитават целият фронт, вкл. фланговете, трябва да защитават Луганска област – да се контролира тази огромна линия ще бъде много силно предизвикателство за Русия.“

Очерхаджиев преповтаря думите на други войници, че артилерийският огън между руснаци и украинци е относително изравнен като количество сняряди, но при това украинците са по-склонни да удрят самостоятелни цели, докато руснаците се опитват да наситят всяко отделно крадратче земя в района.
Единственият враг, с който батальонът „Шейх Мансур“ не се е сблъскал пряко в бой са чеченците, подопечни на поялния на Путин Рамзан Кадиров.
По време на пълномащабното нахлуване те станаха печално известни като далеч по-активни в социалните медии (с прозвището „Тик-ток“ бойци), отколкото на бойното поле.
„Не сме попадали на тях“, казва Очерхаджиев. „Били сме на най-предната линия, на първа или втора линия, докато те стоят назад, на третата или петата“.
„Инстаграмни войници, които понякога се губят, залавят ги.“ 

Бруталността към цивилните и масовото мародерстване, за което се твърди, че е извършвано от бойците на Кадиров обаче, им спечели лоша репутация.
„Не е добре за проукраинските бойци да знаят, че когато много хора по света отворят новините и прочетат думата „чеченци“, вероятно си представят Кадировци или силите на Ахмат, които едновременно се бият или се преструват, че се бият за Русия. Огромна правителствена пропагандна машина на Русия работи, за да създаде този образ на радикалните чеченски злодеи, нападнали Украйна. Да създаде идеята, че Кадировците са някакъв вид независими съюзници на Русия“, посочва Очерхаджиев.
„Всички разбираме, че те са военнослужещи на Русия. Това не са независими хора.”

„Как го виждам ли? Да, неприятно е за нас, но от наша страна сме против това“, продължава той. „Ние сме доброволци, които не получават заплата, нито материална мотивация. Дойдохме тук, изоставяйки един спокоен и добре уреден живот, за да рискуваме живота си и мисля, че това трябва да покаже на света, че когато чеченците са наистина независими, те избират тази страна.

Източник: тук