Анджелина Джоли написа статия в памет на Хатиджа Мехмедович и срещата си с нея

OFFNews Последна промяна на 24 юли 2018 в 12:28 3799 0

Анджелина Джоли е актьор, режисьор и пратеник на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН. OFFNews публикува пълния текст на статията ѝ за CNN във връзка със смъртта на Хатиджа Мехмедович - оцеляла от геноцида в Сребреница, председател на сдружението Майки от Сребреница и борец за човешки права. Заглавието е на редакцията. 

Днес (б.р. - на 23 юли) излезе новината, че Хатиджа Мехмедович, която преживя войната в Босна и председателстваше сдружението Майки от Сребреница, е починала в болница в Сараево.

Срещнах Хатиджа преди четири години, когато посетих мемориала в Сребреница, където жертвите на геноцида, най-жестокото клане на европейска почва след Холокоста, са погребани. Спомням си добре. Седяща в кръг с останалите лишени и овдовели майки на Сребреница, тихо и с висша степен на достойнство, тя разказа своята история.

Тя изрисува картината на живота си преди войната със своя съпруг Абдула и техните двама сина Азмир и Алмир на 21- и 18-годишна възраст. Тя описа ужасяващите дни през юли 1995 г., когато насилствено са били разделени от нея и изпратени към смъртта си, заедно с още най-малко 8 000 други невинни мъже и момчета. Освен съпруга и децата си, Хатиджа губи своя баща, двамата си братя и далечни роднини.

Тези, които проведоха геноцида, стигнаха до крайности, за да скрият или унищожат телата на жертвите. 15 години Хатиджа търсеше останките на своето семейство. Тя е сред първите оцелели, които се връщат в Сребреница. Връща се сама, сблъсквайки се със заплахи, в атмосфера на постоянни опити за отричане на геноцида.

Тя ми разказа, че когато най-накрая открили останките на съпруга ѝ и двамата ѝ сина, всичко, което получила от детето си Алмир, за да го погребе, са две кости от крака му. Вместо да вехне от съкрушителната болка от момента, тя ми сподели, че била късметлийка. Много майки все още не са получили дори тази малка утеха.

По много начини Хатиджа Мехмедович ми напомняше на други босненски майки, оцелели от войната, които съм срещала. Заради начина, по който комбинираше силата и устойчивостта с толерантността, хуманизма и отказа да отстъпи пред омразата.

Но Хатиджа беше също невероятна. 23 години тя беше неуморен търсач на истината и справедливостта. Тя никога не претендираше за някакъв по-специален статут, но говореше от името на всички Майки от Сребреница. Тя не правеше разлика между жертвите, а приемаше всички тях като достойни за признание. Дори когато нейното здраве я предаваше, тя работеше да организира хуманитарни конвои за храна и лекарства за бежанците в Сирия. Тя си отиде без време - едва на 65-годишна възраст. Нейната смърт без съмнение беше забързана от всичко, което е преживяла.

Свидетелство за дълбочината на босненските рани е това, че Хатиджа не преживя да види края на борбата за справедливост и защита на оцелелите от Сребреница. Другите трябва да поемат теглото, което тя носеше през толкова много години. Но нейният пример ще продължи да живее в спомените на всички, които я познаваха, и в историите, които всички ние трябва да разкажем, докато сме живи, за да може споменът на Сребреница никога да не избледнее.

Въпреки че нейната смърт ме изпълва с тъга и разкаяние за всички жертви на войната в Босна и Херцеговина, сигурна съм, че не съм сама в спомена за Хатиджа с благодарност и страхопочитание.

Има времена, в които да размишляваме върху многото уроци на геноцида в Сребреница и докъде може да доведе насилствената омраза към група от хора. Но сега, когато Хатиджа е оставена да почива от опечалената ѝ държава, се усеща като момент, в който да разсъждаваш за силата на един единствен живот.

Хатиджа Мехмедович живя един почтен живот. Тя никога не позволи някой да я уплаши или поквари чувството ѝ за истина и честност. Ние може никога да не видим справедливост в нашия живот, но няма да сгрешим, ако последваме нейния пример.