Обсъждат използването на допинг да се криминализира

Последна промяна на 09 април 2015 в 21:26 1347 0

Снимка Министерство на спорта

Националната стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта е основата на един бъдещ дебат за криминализирането на използването на забранени вещества в спорта.

Около това са се обединили участниците в кръглата маса „Спорт без допинг – здрави!”, съобщават от Министерство на младежта и спорта.

Превенция на употребата на допинг в спорта за високи постижения и в спорта през свободното време, както и ограничаване на разпространението на забранени вещества чрез нормативни и регулативни мерки са основните стратегически цели на проекта на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в елитния и масов спорт 2015 – 2025 г.

Идеята беше подкрепена от институции, народни представители, елитни спортисти и медии, а проектът беше представен от министъра на младежта и спорта Красен Кралев.

Той посочи оперативните цели и конкретизира основните мерки, които ще бъдат предприети от страна на правителството в борбата срещу употребата на допинг в спорта.

„България има остра нужда от подобна национална стратегия, чрез която да инициираме и законови промени. Борбата срещу употребата на допинг в спорта е един от основните приоритети на правителството в областта на спорта. За нас е изключително важно акредитирането на Лабораторията за антидопингов контрол от WADA, което ще позволи на България да изследва проби и от международни състезания, както и сертифицирането й за анализиране на хранителни добавки”, коментира Кралев.

Министърът подчерта, че очаква предложенията на всички институции и организации, които имат отношение към борбата с употребата на допинг в спорта, за да бъдат обсъдени от междуведомствената работна група, която работи по стратегията. След това  документът ще бъде представен на Министерския съвет.

Проф. Пламен Моллов – изпълнителен директор на Агенцията по безопасност на храните, изрази подкрепата си към министър Кралев за изготвянето на стратегията и подчерта, че е изключително важно у нас да има оборудвана национална лаборатория, за да се осъществява мощен лабораторен контрол.

„Стратегията е изключително необходима, защото по сайтове и във фитнес центрове се разпространяват продукти, които не са хранителни добавки, а лекарства, сред които има и такива за ветеринарна употреба. При извършване на документален контрол от нашата агенция се установява, че написаното на етикета не винаги отговаря на истинското съдържание”, каза д-р Асена Стоименова – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Министър Кралев призова фитнес инструкторите да направят асоциация и да посочат критериите, по които да бъдат лицензирани фитнес центровете у нас, и какъв ценз да имат фитнес инструкторите.

След приемането на Националната стратегия за борба срещу допинга в елитния и масов спорт ще бъде изготвен План за действие по реализирането й в първите две години. Работата по плана ще се отчита ежегодно от Министерството на младежта и спорта. При прегледа за изпълнение на задачите в края на втората година ще се подготвя и приема план за работа по Националната стратегия за следващия период.

За реализирането на целите, залегнали в документа, ще бъдат осигурявани бюджетни средства в рамките на всяко ведомство, ангажирано с изпълнението на стратегическите задачи за борба срещу допинга в спорта. Министерството на младежта и спорта ще осигурява средства за финансиране на работата за реализиране на подписаните от България международни документи за борба с употребата на допинг в спорта. Предвижда се и участие в международни програми и проекти за ползване на финансови средства от фондовете на Европейския съюз, ЮНЕСКО и други организации.

32 случая на положителни допинг проби на елитни български спортисти са регистрирани в периода 2010 – 2014 г.

Споре спортното министерство причините за това са комплексни – липсата на информация сред спортистите за различните аспекти от употребата на допинг, извършването на спортно-възстановителна работа от недостатъчно добре подготвени лица, достъпът на младите хора до допинг във фитнес центровете, разпространението на хранителни добавки със забранени или с необявени на етикета съставки. Отчитат се също липсата на ясна правно-нормативна и стратегическа уредба за контрол на трафика и разпространението на допинг, както и малкия обхват на антидопинговия контрол. 

Поне в 34 % от хранителните добавки може да има замърсяване, а в други случаи те са 24 %, сочат изследвания, направени от Световната антидопингова агенция, която предвижда, че битката със замърсените вещества ще е основна през следващите години.