До Ленкница и назад - проститутки, далавери и ДПС

Как в отдалеченото на хиляди километри от България полско градче Ленкница стана така, че за пръв път има изборна секция и то на евроизбори? Как стана така, че всички, заявили желание да гласуват, изненадващо дадоха гласа си за ДПС? Как градът, известен с проститутките и продажбата на дрехи ментета, не направи нито една грешка при гласуването? Кои са българите там, как живеят с поляците вече две десетилетия, имало ли е реален вот там или всичко е било формално?

OFFNews и bTV отидоха в Ленкница, за да получат отговори на тези въпроси.

География

Ленкница е град, разположен на полско-германската граница. Населението му е около 2500 души, 700 от които български цигани. Реално няма точна бройка на нашенците там, защото те не се регистрират, тъй като няма такова изискване. Най-близкият голям град е Жари, а от полицията там бяха пределно запознати с културата и бита на сънародниците ни в Ленкница.

Ленкница се намира буквално на 20 метра от немското село Бад Мускау, което в Wikipedia е представено като СПА-градче. Като казваме село, то имаме предвид немския стандарт. Бад Мускау бие по архитектура, чистота и ред всеки български голям град.

Това, което разделя Ленкница и Бад Мускау е един мост над река Нийс. Той е портал между два различни свята. От циганския пазар в полския град по моста се минава към германския Бад Мускау и сякаш вече сме на стотици километри от Ленкницаи и Източна Европа, а всъщност са едва няколко метра.

Краят на моста от страната на Германия: 

Краят на моста от страната на Ленкница, Полша:

Мястото Х - пазарът на Ленкница

Нещо средно между пазара на Илиенци и битака в Малашевци - това е най-интересното място в Ленкница, където стотици български цигани продават дрехи-ментета и цигари на цени, в пъти по-ниски от тези, на които са свикнали германците. Всъщност пазарът все още съществува именно заради тях. Разположен на самата граница, германците със самото си влизане дали с кола, или пеш, биват въвличани в някой пазарлък, дори без да искат.

На пазара работят стотици български цигани. Пред нас те разказаха, че продават там вече над 20 години. Децата им също са въвлечени в търговията, а ходенето на училище е оставено на много заден план, но това не е изненада и по нашите географски ширини. За полските власти също не е проблем.

От полицията разбрахме, че от десетките български деца в Ленкница на училище ходят 37. 19 на предучилищна, 17 са в прогимназията, а само едно учи в гимназията на града. 

Цените за един чифт обувки- менте тип "Адибас" и "Пуна" са между 30-50 евро на пазара, което за германеца си е направо подарък. Търговията на цигари също върви с пълна сила, но българите са се съсредоточили върху продажбата на облекла.

Пазарът е разположен на главния път, а по сергиите са разпънати шарените дрехи и бельо, с които продавачите привличат погледа на минувачите.

На същия път се намира и българският ресторант, който не работеше по време на нашето пребиваване в Ленкница. За сметка на това имаше кафене, което беше пълно с нашенци.

Пазарът отваря към 9 сутринта, като последните сергии затварят, когато слънцето падне, за да могат максимално да се възползват от преминаващия поток коли с туристи, дошли на шопинг за евтини дрехи.

Кои са циганите, които изведнъж решиха, че е важно да гласуват?

В Ленкница има няколко големи фамилии дошли в Полша преди повече от 20 години. Те идват от областите на Русе, Варна и Добрич. Софийски цигани не открихме. Успяхме да разговаряме с голяма част от тях и да разберем повече за живота им там.

Почти всеки разговор, в който ги питахме защо не се върнат в България, всички ни отговаряха с идентичното "България не дава хляб" с типичен цигански акцент.

За тях връщането у нас е невъзможен сценарий, тъй като в Ленкница изкарват по 2-3 хиляди евро по техни думи, а в България това няма как да се случи. Дори циганчетата, с които разговаряхме го казаха, като ги питахме дали искат обратно в България. Въпреки това 15-годишното хлапе, с което разговаряхме си слуша чалга на телефона и споделя, че обича да гледа "Планета" и турските сериали по българските програми. 

През годините в Ленкница неколкократно е имало разпри между българските цигани и кореняците поляци в Ленкница, като повечето от скандалите са били на битово ниво. По техните думи - провокирани от няколко водки.

Местен журналист в Жари обаче разказва историята по друг и доста по-подробен начин.

"Полско-българска война в Ленкница!" - с това гръмко заглавие излиза местният вестник "Газета Регионална" на 23 август 2013 година, когато в Ленкница има масови побоища в продължение на няколко дни между циганите и поляците.

Всички започнало на 10 август, а причината на пръв поглед е смехотворна - полякът Гжешек, продавач на пазара в Ленкница, е искал да използва реката под моста като тоалетна. Считайки това място за "свое" циганите са решили, че не искат да го пуснат и му налетели на бой с ритници. На помощ се притекъл Павел, близък приятел на поляка, и циганите избягали.

Нищо обаче не свършило тук. Нашенци тръгнали из града да търсят Гжешек, но за нещастие намерили брат му Бартек, с когото си приличали. Дали от недоглеждане или просто защото искали да отмъстят, че някой им влиза в територията, циганите набили Бартек. Полякът бил с детето си, което също пострадало при нападението, за щастие леко. Всичко това се развило пред полицейското управление на Ленкница.

Пред журналиста Томас Рабенда, описал инцидентите в Ленкница и с когото разговаряхме лично, малкото хлапе само се гушнало в майка си и отронило, че "ненавижда вече българите".

При побоя на Бартек на помощ се притекъл негов приятел, а нашенците пак побягнали. В нощта на същия ден група цигани открили този приятел и му нанесли сериозен побой.

На следващия ден група от около 60 цигани се събрали, за да търсят мъст и нападнали много по-малобройна група поляци, без дори да ги интересуват патрулиращите наблизо полицаи. Според свидетели на мелето е пострадал един служител на реда.

Само намесата на жандармерията е спасила града от дори още по-масова саморазправа.

"Когато не е ясно за какво крещят помежду си, значи е за пари. Разликата в културите е и причината за постоянната вражда между цигани и поляци", коментира пред нас Томаш Рабенда, журналистът написал статията за мелетата в Ленкница миналата година. 

Присъди са издадени само на поляци, а нашите цигани се разминали само с "мъмрене" от кмета и полицията, където им казали, че "било време да се цивилизоват".

Схемата с гласуването

Както у нас, така и в Ленкница, циганските групи са добре организирани и до някаква степен задружни. За да се направи гласуване там, е трябвало да се съберат нужните заявления. Както вече разказахме, в Ленкница са гласували 231 души. Въпреки че подадените заявления са 202.

Заявленията всъщност са били отново 231. Но от ЦИК и ГРАО са отсели 28 от тях заради технически грешки като невалидни номера на лични карти и несъществуващи ЕГН-та. Въпреки това, вярно попълнените заявления са били предостатъчно, за да се отвори избирателна секция.

Разговаряхме с Даниел Данов, който е бил секретар на СИК там и пратеник на външно министерство.

По негови думи гласуването наистина е минало без проблеми, без нарушения и хората не са били докарани насила или поне не са го показали пред СИК.

Въпреки че по думите на Данов не са били докарани на сила, голяма част от циганите, които питахме дали са гласували и къде, дори не знаеха къде са били, за да дадат своя вот.

Получихме три различни отговора на това къде са били изборите в Ленкница.

Според част от българите са били в общината, според други в гимназията (това е верният отговор), а някой дори си спомниха, че са гласували в местната пицария.

Оставаме със съмненията, че пицарията е било мястото, където са събирани лични карти за подаване на заявления, а циганите не са направили разлика между това и самото гласуване.

Голяма част от хората, с които говорихме в Ленкница, трудно се сещаха за думи на български език, а какво ли остава за попълване на официален документ като заявление за гласуване.

Както вече писахме стотици български турци бяха подали заявления за гласуване из цяла Европа. Въпросните заявления бяха за разкриване на нови изборни секции в европейски градове като тази в Ленкница. Видно от списъците повечето от документите са на български турци. Това важи за заявленията от Германия, Австрия, Холандия, Испания, Белгия, Франция, Полша и др., където ДПС води активна кампания още от началото на месеца. Партията има дори фейсбук групи за съответните държави и по публикуваните в тях снимки личи, че депутати от ДПС – като Хюсеин Хафъзов, Тунджай Наимов, Четин Казак, правят посещения сред електората си в чужбина.

Огромна част от заявленията на гастербайтерите са били попълнени с грешки и неверни данни, подобно на тези от Ленкница.

Как така всички са гласували за ДПС, но без да използват преференция, Данов ни обясни с това, че номерът не е труден за запомняне, а преференция не е ползвана защото от дясната страна на бюлетината е нямало номер 29 (ДПС). Вероятно, ако имаше 29 кандидати за ЕП, в Ленкница щяхме да станем свидетели на явлението "Любимец 15".

Дали са гласували по съвест и дали вотът в Ленкница е бил информиран избор, Данов не коментира.

Най-вероятно не е бил особено информиран, защото никой не се сети кой е водач на листата на ДПС, а партията се свързваше само с имената на Ахмед Доган и Лютви Местан.

Главният "виновник" избори в Ленкница да има е председателят на СИК там Сюлейман Сюлейман (на снимката).

Същият този Сюлейман е член на ДПС от 20 години. Да постигне връзка с горепосочените депутати от партията едва ли е било трудно. Да организира циганите от Ленкница да гласуват - също.

В града има много функционери на партията от години. Бившият кмет на българското село Баня г-н Мурад е чичо на Сюлейман. Баща му също е бил ДПС-ар във високата йерархия на партията.

Главната цел на Сюлейман по негови думи като политически лидер на циганите в Ленкница е те да имат място в кметството на полския град.

"Тука искаме място в кметството. Борим се за човешките права, защото тука поляците започнаха да настъпват, да правят някакви Антриги, глупости, едно друго. Най-вече за туй се бориме.", сподели Сюлейман пред нашия екип.

Негова мечта е да имат джамия в града, а ако не в Ленкница то поне в Жари.

По негови думи от кметството и полицията ги натискат вече от години, за да се махнат от Ленкница.

Вдигали се наемите, а от скоро започнала да идва на проверки и икономическа полиция.

Разказаха ни, че ДПС дошла в града, за да направи едно "банкетче" в българския ресторант. Там се е случил и инструктажът за номера и начина на гласуване. 

Почерпката на електората не е нещо ново за ДПС, но интересното, което научихме е, че преди ДПС в Ленкница са пристигнали от "България без цензура". По думите на циганите в Ленкница пратениците на Бареков пристигнали в града, без да се координира с някого от там, а просто така. Имало е и опит за купуване на гласове, но желание от българска страна не е имало. 

"Дори и 1000 евро да ни дадат, няма да си продадем гласа, защото си гласуваме за ДПС-то", ни каза един от продавачите в Ленкница. 

На лов за проститутки

Още две села преди Ленкница на пътя виждаме няколко проститутки. Знаехме от полицията, че служителите на реда не ги закачат, знаехме също, че в Ленкница се води и едно дело за сводничество. Преди години е имало бум на сводници в района, но полицията и разследващите са се справили. 

2-3 км преди Ленкница попадаме на две проститутки, които при вида на камерата ни побягват към близкия мотел, който се намира до пътя. Момичетата се скриха в сградата, а на нас впечатление ни направи автомобил с българска регистрация от Добрич. От мотела излязоха двама души, а по-едрият от тях застава пред вратата и започва да ни разпитва кои сме и какво искаме. След като разбраха, че сме журналисти ни пусна вътре, за да разговаряме с човек на име Алекс.

Негова беше и колата пред мотела, който впоследствие се оказа, че играе неофициалната роля на публичен дом.

Българският език на Алекс беше лош, често бъркаше думите, като за това обяснение даде, че отдавна не се е прибирал в България. В Ленкница е от около 20 години.

Съдържател е на мотела от 18 години, но силно подчерта, че не е собственик. Лежал е в затвора преди, но за кратко.

Оказва се, че единственото дело за сводничество в района се води именно срещу Алекс. От полицията в Жари не ни дадоха подробности, но той твърди, че бил натопен.

Делото вървяло от четири години, но Алекс е на свобода под гаранция от 50 000 евро.

По негови думи украинска проститутка го е натопила, когато от полицията я заплашили да я вкарат зад решетките. По думи на Алекс тя си измислила цяла история, за да се отърве.

По делото свидетелки били и няколко български момичета, които до момента не са "предали" Алекс.

За изборите Алекс разказа, че не е гласувал и нямало смисъл да го прави. Каза ни обаче, че целият вот на ленкничани бил купен. Доказателства и имена не ни да даде.

Отговори

За какво са им били на ДПС тези 231 гласа, които с малко повече напън щяха да си докарат дори от София, отговор няма. 

Няколко неща обаче станаха ясни в Ленкница по време на нашия репортаж: Ако ДПС поиска може да отвори и секция на Северния полюс и да спечели 100%. Особено ако в комисията няма представители на други етноси и партии.

Гласоподавателите в Ленкница не са били много наясно нито какви са тези избори, нито кои са кандидатите, нито са имали особен мерак да гласуват.

Тарторите им обаче са били на друго мнение и каквото са обещали, са изпълнили.

Много от гласоподавателите не са и разбрали къде е изборната секция, но това не пречи да се водят гласували на 100% за ДПС.

Разбра се, че масата от българските цигани си остават каквито са тук дори да са на 1500 км от махалата, дори да живеят от 20 години далеч от там, дори да изкарват заплата в евро. Кръвната група не се променя от географски ширини и дължини.

Фотограф: Сергей Антонов

Още по темата

30/05/2014 Избори

Скоро ДПС може да има и кмет в полския град Ленкница

27/05/2014 Разследване

Ленкница - градът на проститутките, в който ДПС взе 100%

27/05/2014 Избори

100% за ДПС от 231 гласували в малкия полски град Ленкница

Следете новините ни в GoogleNews