Свидетели сме на поредния случай на прехвърчане на искри около темата за сексуалното образование на територията на средните училища в България, този път в град Перник. Не се наемам да коментирам конкретната ситуация, както и нейното последващо развитие, защото смятам, че инициирането на един активен диалог между намесените страни би бил много по-полезен и благодатен, отколкото коментара на един или друг специалист. Бих искал да се спра обаче върху житейско-психологическите измерения на предюношеското педагогическо общуване по въпросите на сексуалността.

Когато едно знание, образно казано, е съобразено в максимална степен с календарната и умствената възраст на група от ученици и когато това знание се представя на същите адекватно, дебело подчертавам – адекватно, що се отнася до формат, форма на обучение, класически и интерактивни методи в процеса на обучение и прочее, то тогава безусловно и винаги наблюдаваме положителни резултати на полето на детската психика – в емоционален, социален, поведенчески и когнитивен план.

Натрупването на, условно казано, енциклопедични понятия в широк спектър, съобразени с умствената сфера на децата и юношите, винаги влияе благотворно в посока разбирането на благоприятните и неблагоприятните условия на средата.
В този ред на мисли, учениците със знания по безопасност на движението по пътищата са по-малко склонни да извършват нарушения в контекста на безопасността на движението по пътищата.

Учениците с овладени базисни знания в областта на бедствията, авариите и катастрофите със сигурност са много по-подготвени и биха реагирали по-бързо и акуратно в такива кризисни ситуации, в сравнение с учениците, които не са обучавани в тази насока.

Учениците с адекватни знания по сексуално образование, овладени в предюношески етап на психо-социално развитие, са по-малко склонни да грешат на полето на сексуалността въобще, в сравнение с такива, които нямат такава подготовка.
Безусловно.

А грешките – поправими или непоправими такива в този аспект, които (искаме или не) се случват твърде често в ранна юношеска възраст, говорят сами по себе си недвусмислено за инфантилното непознаване на специфичните особености на сексуалността в широкия смисъл на думата, за липсата на елементарни познания за закономерностите при „птичките и пчеличките“.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.