"Възраждане" искат Кодекса на труда да се измени така, че и частният бизнес да пази работните места на депутатите за минимум 4 години - колкото е мандатът на Народното събрание. 

Днес депутатите разгледаха общо четири законопроекта за промени в Кодекса на труда - два законопроекта внесени от "Възраждане" и по един от ГЕРБ и Министерски съвет. 

Интригуващ е единият законопроект на "Възраждане", предлагащ уеднаквяване на правото на неплатен отпуск на работещите в публичния и частния сектор при избирането им за народни представители. Общо взето това значи, че искат работниците или служителите в частни фирми, избрани за депутати, да имат право на неплатен отпуск за мандата, а когато той свърши, да се връщат обратно.

В момента според Правилника за организацията и дейността на НС - правото на неплатен отпуск за депутатите, се ползва само от държавни служители. След излизането от политиката те се връщат на същата длъжност. Според мотивите на "Възраждане" сегашната практика е: "дискриминация към частните работници или служители, които се колебаели дали да изберат политиката, или професията си".

Промените предвиждат депутатът след края на мандата или ако бъде предсрочно освободен, да заеме предишната си длъжност в срок до 15 дни. Ако обаче той бъде съкратен, докато е бил в политиката, работодателят е длъжен да го назначи на равнoстойна длъжност. Всъщност тези текстове на практика ще задължат частните фирми да пазят работното място на всеки депутат за минимум 4 години, колкото е мандатът на НС. Депутатите нямат ограничение колко пъти да бъдат избирани.

Правилникът гласи, че народните представители не могат да получават друго трудово възнаграждение, но пък са разрешени граждански, консултантски и адвокатски услуги. Ако са университетски преподаватели или научни работници в БАН, могат да останат на работа и докато са депутати.

По време на дебатите депутатът от "Възраждане" Георги Георгиев обяви, че в партията му с голямо учудване са установили, когато са станили народни представители, че проблемът с работните места на депутатите в частния бизнес не е уреден в законодателството.

"Оказа се дискриминационен момент. В КТ въобще не е споменато какво се случва с народните представители, когато бъдат избрани за такива и се дава само възможност на тези, работещи в държавни или общински предприятия, да си запазят мястото. Тези в частния сектор ще може да ползват неплатен отпуск, само с милостта на работодателя си - това е абсурдно!", заяви Георгиев.

По думите му предложението на "Възраждане" ще уеднакви правомощията на народните представители.

Какво предлагат другите три законопроекта? 

С втория си законопроект от "Възраждане" предлагат работничките или служителките с едно или повече деца до 18-годишна възраст да имат право допълнително за всяко дете на един работен ден, но не повече от четири работни дни, платен годишен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск не може да се компенсира с парично възнаграждение. Предвижда се още отпускът, вместо от майката, да може да се ползва от бащата или от настойника/попечителя.

От МС предлагат да се регламентира индивидуално право на бащата на отпуск в размер на два месеца за отглеждане на дете до навършване на осемгодишна възраст, в случай че не е ползвал прехвърлен отпуска от майката. В мотивите на законопроекта на МС се посочва, че работникът или служителят получават право да поискат изменение на трудовото правоотношение с цел съвместяване на личния и професионалния живот, както и да получат обоснован писмен отговор от работодателя, когато той не е съгласен. МС предлага необходимите средства за изплащане на обезщетение при ползване на отпуск за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата да бъдат за сметка на предвидените разходи за краткосрочни обезщетения със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

ГЕРБ предлагат 24 май, който сега е официален празник, да стане национален.

24 май или 3 март да е национален празник? 

Депутатът от ГЕРБ Петър Николов от ГЕРБ заяви, че не очаква по тяхното предложение за 24 май да стане национален празник да се намери политически консенсус, но че трябва общественото внимание да се насочи към този въпрос. "На нашия национален празник веем руското знаме, а не българското. Кирил Петков беше замерян със снежни топки на 3 март. Този празник ни разделя - харесва ли ви, или не", каза той. Георги Георгиев му отвърна, че само националните предатели се срамуват от 3 март и че именно те биват замервани със снежни топки на Шипка.  

Иван Петков от БСП се включи в дискусията като обяви на висок тон, че именно на руснаците дължим свободата си и че, ако не бяха те, сега всички щяха да са "турски салтанат". "Ако не бяха руските опълченци, сега нямаше да има нищо!", обяви той. Петър Николов му отговори, че явно наистина има дефицити в образованието, защото няма "руски опълченци". 

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви, че политическата реторика взима превес в дискусията и че е "мерзко и недостойно" да се злепоставят българските празници. "Не може да коментираме кой е по-по-най от тях. Всеки има своята значимост и място в българската национална памет", каза той и добави, че ако нямаше 3 март, нямаше да има 24 май.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов каза, че "много харесва 24 май, но подкрепя 3 март". "Има твърде много голямо залитане в посока Русия на този празник, но не можем да се откажем от този момент в нашата история", каза той и добави, че може би на България ѝ трябват няколко национални празника. Според Христо Иванов предложението на ГЕРБ граничи със злоупотреба. 

В крайна сметка депутатите не гласуваха по нито един от четирите законопроекта, заради липса на кворум, тъй като от 12 часа се проведе извънредна антикорупционна комисия, на която бе изслушан главният прокурор Иван Гешев. Гласуването по законопроектите за промени в Кодекса на труда остават за друг ден.