Ще има ли пари за заплати в университетите под условие? ПП провалиха кворума точно преди гласуването

Доверието към министъра на образованието е изчерпано, предупреди предшественикът му Красимир Вълчев и го определи като ''вманиачен реформатор'' и ''идеолог на шаблонни атестации''

Александра Маркарян Последна промяна на 02 юни 2022 в 14:25 3205 0

Ива Митева

Снимка БТА/Асен Тонев

Ива Митева

Ще бъдат ли дадени на университетите 20 млн. лева за заплати под условие да променят атестирането на преподавателите си под натиска на министъра на образованието Николай Денков се оказа въпрос без отговор за депутатите. Близо четиричасовите дебати в пленарната зала днес не успяха да наклонят везните нито към отговор "да", нито към "не" у представителите на "Продължаваме промяната" и те просто излязоха от залата точно преди гласуването на законопроекта, чиято цел беше висшите училища да получат парите без условие. Напускането на народните представители провали кворума, съответно - гласуването и въпросът остана висящ.

Законопроектът изменя параграф 17 от Закона за държавния бюджет за 2022 г. Негови вносители са Ива Митева (ИТН) и други депутати от ИТН. Внасянето му се наложи, защото той противоречи за Закона за висшето образование. Той дава право на университетите да оценяват преподавателите си по собствени правила и, съответно, не дава право на държавата - в лицето на министър или Министерски съвет да се меси. Депутати твърдят, че параграф 17 е в противоречие и с конституционно гарантираната академична свобода и в тази посока е и жалбата на главния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд.

Ива Митева vs. Денков: Законопроект парира налагането на нови правила за атестация в университетите

Проектът, който бе приет единодушно - с 18 гласа "за", нула "против" и нула "въздържал се" - от бюджетната комисия трябваше да се гласува на първо четене в пленарна зала днес.

Депутатите казаха НЕ на силово налаганата реформа при атестациите на преподавателите

Опитът за редакция именно на Закона за държавния бюджет - макар без това да засяга приходната или разходната му част - се оказа непреодолимо препятствие. Конституцията повелява законопроектът за държавния бюджет да се изготвя и внася от Министерския съвет (чл. 87, ал. 2) и депутати разчетоха в това конституционна забрана да правят каквито и да било поправки, включително редакционни.

Именно с този въпрос започна обсъждането. Парламентарният секретар на БСП Филип Попов поиска точката да отпадне от дневния ред, защото според него е внесена неправомерно. Той призова да се изчака актуализацията на бюджета по инициатива на МС и тогава да се правят и други промени.

"Изумена съм - реагира вносителката Ива Митева, която излезе на трибуната, за да защити проекта. - Не предлагаме никаква промяна в рамката на държавния бюджет! Не променяме сметката разходи-приходи, нито фискалната политика, за да чакаме актуализация, а искаме да поправим грешка, която ние, народните представители, сме допуснали. Защо, ако сте прав, имаме право да правим предложения между първо и второ четене, след като нямаме право да внасяме промени?"

Митева призова колегата си да поиска тълкуване от Конституционния съд на чл. 87, ал. 2, "за да престанат спекулациите" и подчерта, че "отклоняването от духа на Конституцията и законите не е парламентаризъм".

На мнението на Попов обаче се оказаха и други, сред които Крум Зарков (също БСП). "За първи път от 32 г. се внася проект на закон за изменение на държавния бюджет от народни представители. За първи път, защото нямате право да го правите!" - възкликна той.

Предложението на Попов отхвърлено при гласуването с 97 "за", 92 "против" и 12 - "въздържал се" и дебатът започна по същество.

Дебатите

Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански прочете приетото единодушно становище, според което с изменението се отстранява съмнението за противоконституционност и нарушаване принципа на академичната автономия, премахва се несъответствието със Закона за висшето образование и позволява усвояването на 20-те милиона за заплати от университетите. Каримански подчерта, че промяната не засяга правомощието на Министерския съвет да изготвя и внася законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание, а само поправя допусната от законодателя грешка, но не всички му повярваха.

Депутатът от ИТН прочете и писмените становища на министерствата на финансите и на образованието. Първото изразяваше резерви относно твърдението, че не се засягат правителствени правомощия, второто - не и насърчаваше законопроектът да бъде подкрепен.

При липсващ доклад от комисията по образование дискусията продължи с изказване на Ива Митева, която отново защити тезата си, че законопроектът не нарушава конституцията и че и преди е извършвана промяна в Закона за държавния бюджет от парламента - например през 2017 г. в Закона за бюджета на НЗОК, който върви в пакет с останалите закони за бюджета - на ДОО и държавния бюджет. Законът за мерките при извънредно положение също промени Закона за бюджета между първото и второто му четене, изтъкна Митева.

"Когато ние, народните представители, допуснем такава грешка и такива предложения да се приемат в пленарна зала, трябва бързо да изправим тази грешка, а не да чакаме Конституционният съд да обяви текста за противоконституционен. Още повече, че самият министър на образованието призова да се подкрепи този законопроект, обясни, че параграф 17 е грешен и каза, че трябва да се върви напред, но не по този начин.

Параграф 17 е типичен пример как не трябва да се прави законодателство", изтъкна тя.

Заключението ѝ е, че текстът е създал "пълен хаос" и депутатите трябва да излязат от ситуацията с достойнство.

"От "Възраждане" ще подкрепим отпускането на тези средства - взе думата Цончо Ганев. - Да, смятаме, че това, което се прави не е правилно. Да, смятаме, че когато се обсъждаше бюджетът преди няколко месеца, министърът на финансите даде да се разбере, че е против това. В резултат имаме орязване и неспазване на закона. Същият министър беше против отпускането на пари за българските музеи, въпреки това залата ги отпусна и, да, до този момент те не са дадени от същия този министър. Затова трябва да се направи прецедент."

Последваха реплики за това, че парите за музеите вече са отпуснати. Градусът се нажежи, а това явно изостри и обидчивостта на депутатите, защото дори думата "индивид" бе възприета като нелицеприятна и се наложи тълкуването ѝ от трибуната и провокира иронична реплика от Костадин Костадинов, според когото председателстващият заседанието е трявало да направи забележка заради думата "индивид", защото не всички народни представители били такива.

В опит дебатът да бъде върнат към законопроекта депутати поискаха в залата да се явят министрите на финансите Асен Василев и на образованието Николай Денков. За първото настоя Тома Биков (ГЕРБ) с думите: "Отсъствието му, въпреки че законопроектът е внесен от Народното събрание, е неоправдано. Присъствието му е задължително. Той е бламиран от парламента. Трябва да бъде тук, за да каже какво мисли. Защо е загубил подкрепата на мнозинството? Трябва да дойде не от уважение към парламента, а към себе си".

Василев не дойде. Нито Николай Денков, за чието присъствие настоя Красимир Вълчев (ГЕРБ).

"Ако бламираме някого, това е министърът на образованието и науката. Ако текстът на параграф 17 има идеолог, това е той - заяви бившият образователен министър. - Той вчера на комисия по образование каза, че е видял тази разпоредба едва в Държавен вестник. Но на бюджетна комисия ни заявиха, че този текст е предложен от министър Денков. Много се съмнявам вманиаченият реформатор да е господин Гечев (бел. ред. фактическият вносител на поправката в параграф 17, заради която той е в сегашния си вид е проф. Румен Гечев от БСП - бел. ред.). Напротив, той най-добронамерено искаше да се предоставят средствата. Друг вносител е Настимир Ананиев. Много се съмнявам да е идеолог на шаблонните атестации. Днес тук трябва да дойде министърът на образованието. Него бламираме с този законопроект."

На трибуната излезе доц. Атанас Славов (ДБ) - доктор по конституционно право и преподавател в Софийския университет, който изрази следната позиция:

"По същността на предложението: висшите училища трябва да получат увеличение на своите заплати, да се повиши качеството, да има някаква връзка между заплащане и качество и всичко това трябва да стане по съобразен със закона и Конституцията начин. Напълно подкрепям мотивите на вносителите, че параграф 17 не отговаря на законодателството, налице е противоречие с Конституцията и вече има висящо дело в Конституционния съд. Параграф 17 е изключително проблемен, защото през разпоредба на Закона за държавния бюджет се създава режим, който противоречи на режим от Закона за висшето образование.

Трябва ли да бъде отменен? Да, трябва.

По законопроекта: дори да сме съгласни с аргументите по същество на вносителите, рискуваме твърде много да минем отвъд границите на правовата държава, ако го подкрепим. Вероятно това е формален аргумент, но Конституцията казва кой може да е вносител. Съгласен съм с голяма част от аргументите, но при изричен конституционен тест и колизия с него остава твърде малко място за това да тълкуваме този текст. Има сериозен риск да създадем опасен прецедент, който мже да се използва днес по благороден начин, а утре - с не толкова легитимна цел. Затова ДБ няма да подкрепим законопроекта. След 10 дни ще гледаме актуализация на бюджета, там ще настояваме да бъде отменена разпоредбата на параграф 17."

Доц. Славов предупреди в какъв цикъл може да влезе законопроектът, ако бъде приет от НС: президентът налага вето; ветото се преодолява; дело в Конституционния съд.

"Не бива да допускаме да влизаме в такива конституционни процедури, които по-скоро могат да забавят решението на проблема, отколкото да го ускорят. Да изчакаме закона за изменение на бюджета след 10 дни и там да свършим работата, която колегите се опитват да свършат с този законопроект", призова той.

В отговор Ива Митева отново защити тезата си, че законодателната ѝ инициатива не нарушава Конституцията. "Това изменение трябва да се случи. Ясно е, че се нарушават принципите на правовата държава. Ясно е, че имаме нарушение на Конституцията по отношение на чл. 53, ал. 4", изтъкна тя, визирайки конституционния текст за академичната антономия.

"Продължаваме промяната" обаче се солидаризираха със становището на доц. Славов. "Подкрепяме промяната по същество - да отпаднат всякакви условия пред това преподавателите да получат увеличение. Не подкрепяме начина, по който това цели да се случи", каза Петър Куленски.

По-скоро на страната на Митева застана пък Красимир Вълчев и призова да се тълкува духът, а не само буквата на закона.

"Какво стои зад тази разпоредба на Конституцията за законодателната инициатива на МС по отношение на закона за бюджета? Че само Министерският съвет може да направи баланс на всички политики в една обща фискална рамка. Съгласен съм, че това е рискова промяна. Нито аз, нито вие можем да кажем дали е противоконституционна. Това може да каже само Конституционният съд.

Има две алтернативни решения. Първото, че народните представители не могат да предлагат никакви промени в Закона за държавния бюджет. Възниква въпросът защо могат да правят предложения за такива между първо и второ четене, а не могат да внесат законопроект, който не касае приходите и разходите?

Ако приемем това решение за правилно, приоритизираме формата. Едното е допустимо, другото - не.

Другото възможно решение  е, че не могат да се правят промени, които засягат приходите и разходите, защото те са същината на бюджета. Да, може да се изчака (внасянето на актуализацията на бюджета от МС - бел. ред.), но вчера синдикатите излязоха с декларация, че тяхното търпение е изчерпано и ако няма промяна в параграф 17, която да ускори предоставянето на средствата, ще предприемат протестни действия", каза Вълчев и предупреди, че поведението им говори за "изчерпаното доверие към министъра на образованието".

"Предпочитам стриктно придържане към правилата - отвърна му Славов. - Без друго всеки ден ставаме свидетели на решения и аргументи около правилата. Продължавам да считам, че - особено когато има спор и от едната страна имаме сравнително ясен констуционен текст, а от другата - юридически издържани аргументи - ние трябва да предпочетем да застанем на страната на конституционния текст."

"Не можем през един параграф на бюджета да си купуваме бърза реформа - категорична беше Елисавета Белобрадова (ДБ). - Не може той да бъде пръчката, с която ще я подкараме. Дължим на академичната общност широк дебат, без да я заплашваме. Този подход е недопустим, но сме на един месец от актуализацията на бюджета. Нека не създаваме прецеденти, на които ще се позовават години наред. Дължим средствата безусловно. Нека подкрепим най-сигурния начин, през актуализацията на бюджета, и да се извиним за ситуацията."

Дали това мнение надделя, или не при последвалия развой на финала е трудно да се прецени, но след изказвания, които повтаряха едната или другата теза БСП поискаха проверка на кворума, депутатите от ПП демонстративно я напуснаха и до гласуване на законопроекта не се стигна.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови