Регулаторите - най-големият подводен камък за ''сглобката'' около ротацията

До ротацията в кабинета остава малко повече от месец. Управляващите към момента публично заявяват, че все още текат разговорите за министерски кресла между премиера Николай Денков и договорения бъдещ премиер Мария Габриел. Представители от ПП-ДБ твърдят, че на този етап ротационните премиери оценяват изпълнението на управленската програма по министерства, като разговорите с имена ще се водят на по-късен етап, а съставът на бъдещото правителство ще бъде предложен от настоящия и бъдещия министър-председател.

Към момента е сигурна само една смяна – на здравния министър Христо Хинков, който сам обяви, че след ротацията няма да остане в кабинета. В поредица от интервюта съпредседателите на ПП-ДБ заявиха, че рокадите в Министерски съвет трябва да са малко, което противоречи на думите на Борисов. От месеци той твърди, че „7-8 министри трябва да бъдат сменени“.

Въпросите за постовете в Министерски съвет ще бъдат разрешени и дори мнозинството ги определя като „по-лесния за решаване проблем“. Какво обаче следва след ротацията и ще остане ли стабилна „сглобката“, когато ГЕРБ-СДС застане начело?

Попълването на регулаторите

Приоритет номер едно на управляващите е попълването на регулаторите. Именно около тях са и подводните камъни за кабинета.

След критиките около избора на конституционни съдии ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се върнаха на механизма за назначения, който да гарантира прозрачен избор на ръководителите на регулаторите. Какви точно са идеите за този механизъм, до момента не е съвсем ясно, но представители на ПП-ДБ дават заявка, че този път неправителствени организации ще могат да предлагат кадри, с тях ще се обсъждат партийните номинации и ще се даде повече време за обществено обсъждане.

Както в групата на ПП-ДБ, така и в тази на ГЕРБ-СДС, и към момента обаче продължават да се обсъждат номинации, които са ярки политически лица. За излъчването на такива, поне от ПГ на ПП-ДБ, е нужна подкрепата и на малкия коалиционен партньор "Демократична България". Това обаче изглежда малко вероятно, особено след резолюцията на „Да, България“ (част от „Демократична България“) от националния им съвет на 20 януари, в която като приоритет номер 1 се посочва:

"Гарантиране на пълноценното прилагане на новия чл. 91б от Конституцията на Република България по отношение на всички регулатори, които ще бъдат излъчени от Народното събрание чрез добре развита процедура, отворена към гражданското общество, осигуряваща реална проверка за интегритет и прилагане на принципа за неизлъчване на ярки политически лица, така че да бъдат гаранти за прилагане закона и подобряване на средата за икономически растеж."

КЗК ли ще спъне коалицията

С механизъм за прозрачен избор или без, попълването на регулаторите започва. Преди Националния съвет на ПП вчера Кирил Петков обяви, че „с нито ден повече“ не може да се отлага реформирането на КЗК. Той даде заявка, че ще поиска от Борисов да започнат разговорите за избор на ново ръководство. Съпредседателят на ПП-ДБ заговори още и за законодателни промени.

Днес Ивайло Мирчев и Мартин Димитров от ДБ обявиха, че смяната в регулаторите не трябва да се преди реформирането на органите. Депутатите дадоха заявка, че вече са работи по конкретни текстове, като ще започнат преговори останалите парламентарни групи по тях. Двамата не дадоха категоричен отговор дали това ще се случи преди или след ротацията.

По неофициална информация бързането с ключовите регулатори цели попълването им да се случи преди ротацията. Неформално представители от ПП-ДБ заявиха, че КЗК е най-важният регулатор, за който имат апетити както те, така и партньорите им от ГЕРБ-СДС.

Днес председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски заяви, че има време за разговори за попълване на КЗК, тъй като това е дълъг и сложен процес. На свой ред и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че разговори са водени, но няма резултати.  

„На всеки ще намерим място под слънцето“

С тези думи съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов на 18 януари коментира предстоящите назначения. В интервю пред Би Ти Ви на 28 януари той обяви, че не е разбран правилно. Въпреки това обаче места за попълване в регулаторите има много – те са над 90.

Новосъздадената антикорупционна комисия също трябва да бъде попълнена с трима членове. Попълването ѝ се счита за тест за мнозинството. В момента се чака оценка от ЕК за критериите за членовете на номинационния борд и гарантите за политическа независимост на новите членове. Междувременно трябва да бъде внесен законопроектът за отнемане на незаконно придобито имущество, а след това и тази комисия да бъде попълнена.

Освен това предстои избор на председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата, за членове на СЕМ, на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председател и членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисията за защита от дискриминация, КФН, КРС, КЗЛД.

Сред институциите, чието попълване предстои, са още НЗОК и НОИ.

След приемането на новия Закон за съдебната власт, който съдейки от заявките на правосъдния министър Атанас Славов ще е готов до края на февруари, ще се проведат избори за новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Есента предстои избор на новия главен прокурор.

Следете новините ни в GoogleNews