Депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров отправиха питане до министър-председателя Борисов за назначенията във висши държавни органи чрез публична процедура и конкурс.

"Българското законодателство делегира правомощия по редица висши назначения както на Министерски съвет (напр. Държавната комисия по сигурност на информацията), така и еднолично на Министър-председателя (напр. Председателя на Патентно ведомство). Същевременно, през последните години за редица други институции, извършващи сходни назначения, бяха въведени изисквания за провеждане на публични процедури, изслушвания и конкурси, с оглед гарантиране защитата на обществения интерес и недопускане на злополучни назначения като това на бившия шеф на ДАНС през 2013г. през мандата „Орешарски“ - обръщат се депутатите от Реформаторския блок към премиера.

Техният конкретен въпрос към Борисов е: "Считате ли, че подобна политика на публичност и прозрачност би могла да бъде реализирана и по отношение на назначенията, извършвани по предложение на МС и еднолично от Министър-председателя, чрез приемане на процедурни правила за публични номинации, изслушване и последващо назначение на най-подходящия кандидат?"

Питането на депутатите от Гражданския блок на РБ идва на фона на подозренията, на които медиите дадоха публичност, че за председател на Патентното ведомство ще бъде назначен дългогодишният шеф на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Петко Николов.

Николов е шеф на КЗК от 2003 г., подкрепен с гласовете на НДСВ, а през 2009 г. депутатите на ГЕРБ гласуваха да остане на поста. През юли обаче парламентът прие поправки, според които членовете на КЗК няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на мандата им. Така на практика мандатът на Николов като председател на КЗК изтича окончателно през октомври.

Поправките в Закона за защита на конкуренцията бяха предложени от Мартин Димитров и Петър Славов.

Ефективното прилагане на закона зависи от ефективността на Комисията за защита на конкуренцията. Какви са фактите в момента? Всяко едно решение на КЗК тази година е отменено. Това са 16 от 16 решения. 40% от обществените поръчки, които са обжалвани от КЗК, са били отменени. Сегашната комисия е държана под необходимата ефективност дълги години и основна роля за това имат левите политически формации, коментира на 9 юли Мартин Димитров.

Славов и Димитров внесоха и жалба до Административния съд срещу мълчаливия отказ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да оповести възнагражденията, които членовете ѝ получават.

В своята жалба депутатите посочват, че би следвало КЗК да оповести тези данни, както е посочено в Закона за достъп до обществена информация.

На 17 юли Димитров и Славов са направили искане за предоставяне на обществена информация от КЗК по следните въпроси:

1. Каква е методиката за определяне на възнагражденията на служителите, директорите на дирекции и членовете на Комисията и тя отчита ли реално извършената работа, респективно – постигнатите (непостигнатите) резултати;

2. Какъв е размерът на изплатеното възнаграждение през първото и второто полугодие на 2014 г. и до 30.06.2015 г. на членовете на комисията, в това число основна заплата и допълнителни възнаграждения.

В законния срок от 2 седмици Комисията за защита на конкуренцията не отговаря на искането на депутатите.

„Считаме, че мълчаливият отказ на КЗК да ни предостави обществената информация по горепосочените въпроси е незаконосъобразен и следва да бъде отменен“, посочват в своята жалба реформаторите.

Още по темата

13/09/2015

Политика

"Ако КЗК не знае как да докаже картел на пазара с горивата, да пита"

10/09/2015

Анализи и Коментари

Защо заплатата в КЗК е такава тайна

09/09/2015

Политика

Членовете на КЗК отказаха да оповестят заплатите си, отиват на съд