По стъпките на ГЕРБ: Коалицията се отказа от втора съдебна инстанция при спорни екооценки

Въпреки че свободният достъп до правосъдие е основен приоритет на управляващите, коалицията, и по-конкретно "Демократична България", се раздели по отношение на връщането на достъп до втора съдебна инстанция при спорни оценки за въздействието върху околната среда. 

На дебата в парламента присъства министърът на околната среда и водите и вицепремиер Борислав Сандов.

През 2017 г. Народното събрание одобри отпадането на втората съдебна инстанция при обжалване оценките за въздействието на околната среда на големи инвестиционни проекти от национален интерес, с мотив да не се бави реализирането на големи инфраструктурни обекти.

Проектът за изменения в Закона за околната среда е внесен на 3 декември 2021 г. от тогавашния състав на Министерски съвет, начело със служебния премиер Стефан Янев. Въпреки че беше обявен за приоритетен от кабинета "Петков", гласуването му на второ четене влиза в пленарната зала едва сега - шест месеца по-късно.

Първият знак за различия по темата бе, когато "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България" направиха опит да изтеглят законопроекта на 24 февруари, след като той бе приет на първо четене в края на януари. 

Изненадата дойде, когато между първо и второ четене, управляващата коалиция се отказа да връща втората съдебна инстанция, въпреки че прозрачното правосъдие е сред приоритетите, заложени в коалиционното споразумение. На 7 април, в Комисията по околна среда и водите, бе решено да се запази положението, въведено от предишното парламентарно мнозинство на ГЕРБ и Обединени патриоти през 2017 г., а именно да няма втора съдебна инстанция при спорни екооценки.

Все пак коалицията успя да постигне компромис и да приеме втората съдебна инстанция да влезе в сила от 1 юли 2024 г., - предложение на съпредседателя на "Зелено движение" Владислав Панев. За разлика от него, Зорница Стратиева от "Зелено движение", подкрепи предложението на МС втората съдебна инстанция да влезе в сила с обнародването на промените в закона в Държавен вестник. 

В крайна сметка, въпреки споровете, предложението на Панев бе прието - от 139 гласували народни представители, "за" бяха 114, "против" 11, а 14 депутати гласуваха "въздържал се". 

Според източник на OFFNews това е било компромисно решение заради "части от коалицията", които са против втората съдебна инстанция и така депутатите са приели "това, което може да мине".

Според министъра на околната среда Борислав Сандов не трябва да има забавяне по тези важни за България проекти, но трябва да се вземат предвид различните гледни точки. Той е на мнение, че оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) трябва да се прави на най-ранен етап, така че ако трябва да мине през нормалната съдебна практика, то това да се случи на най-ранен етап - още при проектирането. 

_{Снимка: БТА/Асен Тонев}

"По отношение на втората инстанция чувам, че колегите дават две балансиращи предложения - едното е тази промяна да не стане веднага, а в малко отложен период, за да няма тази рязка промяна, а именно през 2024 г. Втората поправка, която се предлага редакционно, е да се вмени през закона времето за тази процедура, а именно шест месеца (бел. ред. - предложено от Мирослава Петрова от ПП). Мисля, че това са две балансиращи идеи. Все пак даваме време за това и за самата процедура, за да няма излишни забавяния", заяви Сандов. 

Експерти и еколози от инициативата "Зелени закони", част от организацията с нестопанска цел "Сдружение за изследователски практики", предупреждават, че "ангажиментите на България към гражданите за съдебна реформа са поставени под въпрос и ограничаването на достъпа до правосъдие в тези случаи е нарушение на духа на Орхуската конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда".

Според Александър Дунчев от ПП, бивш директор на Изпълнителната агенция по горите, е изключително важно втората съдебна инстанция да бъде върната при обжалване на правителствени проекти.

_{Снимка: БТА/Асен Тонев}

Той е на мнение, че рисковете от липсата на възможност за обжалване на значими проекти на втора инстанция са огромни и това би могло да доведе не само до огромен риск за злоупотреби и нарушаване на обществения интерес. Дунчев очаква, че има риск от скандали и уронване престижа на България на международно ниво, както и до риск от спиране на еврофондове при доказана неефективност на българското правосъдие.

Разногласия и в БСП

Депутатът от БСП Крум Зарков категорично подкрепи връщането на втората инстанция. По думите му коалицията е тръгнала смело в тази посока, но впоследствие се е разколебала. Той припомни, че в коалиционното споразумение по отношение на екологията има две ключови точки – да се затворят наказателните процедури, строг контрол върху законодателството в тази област.

"Втората инстанция не е фетиш, не е проверяване на същите факти. В нея се гледа дали правото се прилага по един и същи ред за всички. Критерият за истински политик е, когато като управляващ защитаваш същите позиции, които си защитавал като опозиция!", заяви той.

В контраст с изказването на Зарков, съпартиецът му Емил Георгиев обяви, че втората съдебна инстанция при екооценки на спорни инвестиционни проекти дава възможност на мними природозащитни организации да злоупотребяват с правото и по този начин да пречат на развитието на инфраструктурата. 

Какво предвиждат промените в закона?

В крайна сметка депутатите приеха нормативна уредба по отговорността на държавата за отстраняване на минали екологични щети, при приватизация - през 1991, 1997, 1998, 1999 и 2002 г. България има пет години да изпълни програмите за отстраняване на миналите екологични щети.

В мотивите на проекта се посочва, че законът цели усъвършенстване на разпоредби в националното законодателство по опазване на околната среда за постигане на по-високо ниво на хармонизация с европейското законодателство в областта на емисиите от промишлеността, оценката на въздействието върху околната среда на някои публични и частни проекти, контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.

В него е заложено да бъдат изпълнени препоръки на ЕС относно три вида нарушения:

- нарушение на позволените емисии от промишлеността;
- нарушение относно оценката на въздействието върху околната среда на някои публични и частни проекти върху околната среда;
- неизпълнение на задълженията ни на разпоредби относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.

Новоприетият закон дава срок от пет години (до 31 декември 2025 г.) на отговорността на държавата за отстраняване на нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия, или бездействия, при приватизация.

С него се отстраняват пропуски и се подобряват предвидените функции на отделните администрации в състава на Министерството на околната среда и водите, свързани с провеждането на политиките по предотвратяване на големи аварии и по комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.

Следете новините ни в GoogleNews