15 неправителствени огранизации и близо толкова авторитетни университетски преподаватели излязоха с позиция срещу готвеното от управляващите драстично намаляване на партийните субдисии от 11 на 1 лев. Според становището промяна в законодателството относно начина на отпускане, разходване и контрол на субсидиите е нужен, за да се избегнат настоящите нередности, но в същото време липсата на субсидии е опасна за политическия плуралиъм. Той ще бъде ощетен и в краткосрочен, и в дългосрочен план и ще се отрази още на престоящите наесен местни избори, пишат авторите на позицията.
Сред подписалите я са "Прозрачност без граници", Програма "Достъп до информация", Институтът за пазарна икономика, проф. Евгений Дайнов, доц. Милена Стефанова от СУ и др. Те призовават за задълбочен анализ и оценка на въздействието преди реформата да бъде гласувана.
Публикуваме пълния текст на позицията:
ПОЗИЦИЯ
относно промените в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 г., с които едновременно се намалява размерът на държавната субсидия, което на практика означава нейното отменяне, и се приемат норми за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат съществен риск за политическата дейност в България!
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните кампании са сериозни, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния процес, така и на начина, по който функционират олитическите партии и основните институции в държавата.
До настоящия момент не бе проведена сериозна и задълбочена дискусия, с участието на всички заинтересувани политически субекти, гражданското общество и експертната общност, които да намерят решения на множеството проблеми, произтичащи от модела на партийно финансиране в страната. Такава дискусия бе и продължава да е необходима, за да постави в центъра на вниманието съществени проблеми, каквито са:
• липсата на ясни и предвидими критерии за определяне размера на субсидията (актуалният размер се определя не в основния закон, регламентиращ дейността на партиите, а в закона за държавния бюджет, който всяка година се приема по инициатива на изпълнителната власт);
• твърде високият размер на държавната субсидия, който създава огромна неравнопоставеност между партиите, които получават субсидия и останалите;
• липсата на обвързаност между размера на държавната субсидия и реалната финансова подкрепа на партиите от техните членове и от дарителите на малки, но редовни дарения, които осигуряват устойчивост на партийните структури и дават основания за вътрешно-партиен контрол;
• изразходването на държавната субсидия за несвойствени партийни дейности, като например за благотворителност;
• задържането на субсидията в банкови депозити;
• липсата на правомощия на Сметната палата да извършва проверка за съответствие между реално получените и реално изразходваните пари в предизборните кампании (въпреки постигнатия напредък и досега контролът на Сметната палата остава преди всичко контрол по документи);
• липса на безплатен и равнопоставен достъп до обществените медии за всички регистрирани участници в изборите. Смисълът от държавното съфинансиране на политическите партии се състои в това да получават подкрепа, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в сътрудничество и в интерес на избирателите; да осъществяват
предизборни кампании, за да представят своите идеи за управление на страната; и не на последно място, за да възпрепятстват попадането им в още по-голяма зависимост от икономическите интереси на бизнеса.
Държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя основни политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа, и да служи като бариера срещу корупцията. Вместо да защитават тези принципи, промените създават нови рискове за политическата система и за демократичния процес в страната:
1) В краткосрочен план, в контекста на предстоящите местни избори, те ще лишат основни политически партии от легитимен ресурс за предизборните им кампании и ще възпрепятстват достигането на техните послания и идеи за управление до потенциалните гласоподаватели. Партиите ще бъдат тласнати към търсене на финансови средства от бизнеса, което е забранено от настоящия Закон за политическите партии.
2) В дългосрочен план практическото отсъствие на държавна субсидия, заедно с ограничения кръг от източници за финансиране, ще доведе политическите партии до невъзможност да функционират адекватно. Това на свой ред ще се отрази
както на плурализма в изборния процес, така и на начина, по който функционират представителните институции. Цената – политическа и икономическа, ще бъде платена от всички и най-вече от българските граждани. Сегашният подход за извършване на законови промени в тази важна сфера на политическия живот е безотговорен и неприемлив, като за съжаление до настоящия момент негови характеристики са:
• търсенето на елементарни решения с популистки оттенък на проблем, който е базисен за демокрацията в страната и изисква висока степен на консенсус между всички заинтересувани политически субекти, експертната общност и гражданското общество;
• липсата на оценка на политическите последствия от приемането на двата законопроекта както в краткосрочен план (предвид предстоящите местни избори през есента на 2019 г.), така и в дългосрочен план (по отношение на цялата партийна система на страната);
• приемането на законови промени в разрез с основни правни принципи, като (а) липса на задължителни атрибути, каквито са оценка на въздействието и проведени обществени консултации; (б) обратна сила на нормите; и (в) създаването на правна несигурност у партиите относно основни правила, по които се извършва тяхното финансиране. Наличието или отсъствието на правна предвидимост, която дава възможност на субектите на правото да съобразят поведението си и то да бъде правомерно, е мерило за наличието или отсъствието на правова държава;
• липсата на задълбочена дискусия относно дефицитите в системата за политическо финансиране и относно създаването на адекватен модел, който гарантира стабилно и прозрачно функциониране на партиите, и свеждането на разговора до елементарни сметки за 1, 5 или 10 лева.
Призоваваме политическите лидери и народните представители да бъдат на висотата на заеманите позиции, като подходят отговорно към темата за политическото финансиране и с мисъл за последствията, които произтичат от законодателната работа на парламента.
София
18 юни 2019 година
Организации и експерти, подкрепили позицията относно промените в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии
1. Асоциация „Прозрачност без граници”
2. Българска асоциация за политически науки
3. Център за либерални стратегии
4. Институт за регионални и международни изследвания
5. Фондация „Програма Достъп до информация“
6. Институт за пазарна икономика
7. Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София
8. Фонд за превенция на престъпността – ИГА
9. Сдружение „Форум Балканика” – Благоевград
10. Сдружение „Развитие на личността и човешките общности” – Плевен
11. Свободен младежки център – Видин
12. Сдружение „Клуб на нестопанските организации“ – Търговище
13. Гражданско сдружение „Алтернатива 55” – Стара Загора
14. Институт за регионално развитие и квалификация – Шумен
15. Европейски информационен център – Велико Търново
16. Проф. д-р Анна Кръстева
17. Проф. дфн Георги Карасимеонов
18. Гл. ас. д-р Даниела Пастармаджиева, ПУ „Паисий Хилендарски“
19. Проф. д-р Димитър Вацов, НБУ
20. Доц. д-р Добрин Канев, НБУ
21. Проф. Евгений Дайнов, НБУ
22. Гл. ас. д-р Милен Любенов, СУ „Св. Климент Охридски“
23. Доц. д.п.н. Милена Стефанова, СУ „Св. Климент Охридски”
24. Доц. Петър Чолаков, ИИОЗ, БАН
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста