Ако допуснем, че КТБ няма отрицателен собствен капитал, тя може да бъде спасена с пари от настоящите акционери или да бъдат привлечени други частни акционери. Третият вариант е да вземете настоящите депозанти и да обърнете част от депозитите им в акции, заяви Константин Проданов от АБВ в ефира на БНТ.

Според него, ако банката бъде тласната към фалит и се стигне до изплащането на гарантираните влогове, далеч не е вярно, че нищо няма да излезе от джоба на данъкоплатеца.

"Фондът за гарантиране номинално се пълни от банките, но за банките това е разход, който те прехвърлят на клиента си. Този фонд се пълни 15 г. с тези 2, 1 млрд. Като го изпразним, трябва да го напълним отново с по-висока вноска, по-високи такси", каза той.

Проданов определи действията на ръководството на БНБ спрямо кризата в КТБ като неадекватни и каза, че "БНБ са били като заек под светлината на прожекторите".

Той смята, че данъчната система на страната ни "е най-антисоциалната в цяла Европа", а плоският данък е регресивен. Според него прогресивният данък е добро решение, но "трябва да бъдат подпомогнати многодетните семейства и да бъдат насърчени и двамата родители в тези семейства да работят".

Положително беше и мнението му за въвеждане на таван за земеделските субсидии на големите производители. 

"80% от субсидиите отиват в 5% от земеделците, които се занимават с малокултурно земеделие. Ако си представите българското икономическо пространство като външна градина, ние поливаме 2-3 най-големи дървета, а всичко останало в момента се суши. Нека да разпръснем парите по еврофондовете. Трябва да се насочат субсидиите не само към малките и средни производители, но трябва да се търсят такъв тип култури, при които има не просто добив и след това износ, както сега сме най-големият износител на слънчоглед, а култури, в които има добив, след това преработка, доставка и продажба, за да се затвори целият цикъл у нас", каза Проданов.

Емил Димитров от "Патриотичния фронт" се съгласи с мнението на Проданов от АБВ, че се налага случаят с КТБ да бъде разгледан от независими международни експерти, защото нашите експерти не са достоверни източници.

Относно замяната на плоския данък Димитров заяви, че има 2 възможности.

"Едната е данък десятък. На всички взимаме по 10%, това дава добър хоризонт, всички еднакво страдат и всички еднакво внасят. Другото е прогресивен – до 100 лв. ти взимам 10, от 1000 нагоре ти взимам по 20, по 30 и т.н. Трябва да включим семейния данък, да видим колко изкарва едно семейство и да му наложим данък, после трябва да включим и необлагаемият минимум какъв ще е", каза той.

Според него би било по-хубаво хората с повече пари да са по-полезни на обществото, като заделят повече средства, но трябва да се внимава да не стане така, че данъците на по-платежоспособните граждани да се вдигат постоянно, като по този начин безработните и социално слабите да се издържат на гърба им.

Димитров изяви желание големите производители да бъдат задължени да засяват поне 10% от земята си с различни зеленчукови култури.

Още по темата

30/09/2014

Политика

Каракачанов: Парите на българите отиват при чешките и австрийските пенсионери

29/09/2014

Политика

Първанов: Енергетиката беше източена с политически назначения

27/09/2014

Политика

Каракачанов: България ще получи 10 депутата "подарък" от Ердоган

22/09/2014

Избори

"Патриотичен фронт": ЦИК не призна върховенството на закона