Кирил Петков за посещението си в Македония: Идвам с градивен тон, нямам готов документ в джоба

Не нося анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а идвам с градивен тон и готовност за ново начало, което „ще бъде по-динамично, по-практично, освободено от предишните декларативни ангажименти и насочено към конкретните важни въпроси, засягащи ежедневието на гражданите на двете страни. Това казва премиерът Кирил Петков по повод предстоящото си посещение в Скопие в първото си интервю за Македонската информационна агенция, след като оглави българското правителство.

„Идвам с градивен тон и готовност да започнем съвместна работа. Нямам готов документ или нещо подобно, защото всички тези документи нямат смисъл, ако не дадем реална мотивация, че трябва да свършим работата. Предлагам да оставим документите като втора стъпка и да започнем първо с нещо, за което ще запишем в следващия документ. В противен случай опасността е да напишем документ и след това какво? Тук задачата е да направим програма, да направим работните групи, да започнем диалог, да имаме чувство за взаимно доверие, да има добри намерения от двете страни и да си поставим цели, които искаме да постигнем в най-кратки възможни срокове”, подчертава Петков в интервюто.

Българският премиер изразява надежда, че по време на визитата ще се споразумеят за създаването на пет работни групи - по икономиката, културата,  инфраструктурата, европейската интеграция и историята. Сътрудничеството и добросъседството, казва Петков, трябва да се укрепват от групите по интереси в дадена сфера, а не от политиците. Целта на посещението, допълва той, е да се направи програма за заседанията на тези работни групи, които да се срещат веднъж месечно, за да се постигне напредък по всички въпроси.

„Трябва непрекъснато да общуваме, да напредваме. Моите надежди са да се договоря по време на нашето посещение да направим тези пет работни групи. Не искам само политици да идват и да говорят. Когато говоря за икономика, искам да видя всички наши компании, които искат и имат интерес към Република Северна Македония, всички фирми от вашата страна, които имат интерес към България. На тази среща не са нужни политици, на тази среща са нужни хора, които искат да
работят, да правят бизнес заедно, допълва Петков, който отбелязва, че лично той като министър-председател не може да разбере как все още няма директен полет между Скопие и София.

В интервюто за МИА Петков отбелязва, че са необходими не срокове, а реални резултати. 

„Ако кажа определен срок, шест месеца, започваме със същата декларативност. Трябва да видим какви са проблемите, как ще ги решим. Срокът зависи само от готовността на всяка от страните да си подадат ръка и да довършат работата заедно”, казва Петков.

Българският премиер подчертава, че има лесни неща, но има и по-трудни и чувствителни, които трябва да се решават между двете страни. „Смятам, че с приятелски, конструктивен подход може да се решават както лесни, така и трудни проблеми. Но най-важното е да имаме доверие и се надявам, че ще изградим това доверие с нещата, които правим заедно”, казва Петков, който допълва, че с конструктивен диалог всички тези въпроси са разрешими.

В интервюто Петков говори и за разрушителните сили както в Северна Македония, така и в България, които не са склонни да отстъпват и работят срещу
добросъседството.

„Трябва да отстраним всички, които печелят на гърба на нашите народи. Защото има малка група хора, които правят пари чрез корупция за сметка на всички останали. Мисля, че те са част от разрушителните елементи, които са свързани и поставят въпроса дали добросъседството между двете страни е добро или не. Много от същите тези групи са свързани и с вътрешната корупция в страните“, коментира Петков.

„Надявам се, че всъщност имаме толкова много да спечелим заедно от това добросъседство, че дори определени групи хора в двете страни, които смятат, че добросъседството не е добро за тях, политически или по някаква друга причина, ако ги включим в целия контекст, надявам се те да останат слаб глас в общата идея да работим заедно“, казва премиерът.

Говорейки за нулевата корупция като един от основните ангажименти на неговото правителство, той подчертава, че корупцията трябва да бъде изчистена както в България, така и в Република Северна Македония. „И мисля, че ако заедно успеем да кажем: НЕ на корупцията, НЕ на дискриминацията, НЕ на незачитането на човешките права, ДА на добросъседството, ДА на общите връзки, ДА на общата икономика и да ги впишем в тази рамка, диалогът ще бъде много по-бърз и хората, които не са избрали тези позиции, ще ни разберат много по-добре. Ако успеем да го направим заедно, мисля, че ще бъде много по-полезно и за двете страни“, добавя Петков.

Българският премиер изразява надежда, че двете страни ще променят смисъла на термина „балканизация“ и отношението към региона. „Честно казано, е обидно да го кажа, но преди няколко години бях в Харвардския университет, един от професорите по икономика говори за Централна Америка и каза, че в Централна Америка една от страните има елементи на „балканизация“. Питам: „Какво е балканизация?“. Той отговори, че това е икономическият термин за дисхармония, когато две групи близки държави не се координират добре. Бях засрамен. Казвам си „Не е възможно нашият регион, нашите Балкани, нашите държави да бъдат дадени за пример за раздор и думата, която се използва в Харвард, да се отнася за Балканите“. Така че е време да променим какво означава балканизация”, казва Петков.

Премиерът очаква, че в един момент, когато се спомене „балканизация“, ще се говори за промяна на начина, по който някои страни могат да започнат да работят
заедно:

„А ако си го представим като цяло, Балканите са 65 милиона души, това е една Франция. Представете си, ако имаме отворени пазари, ако работим заедно, ако се уважаваме, няма нулева дискриминация, изчистихме корупцията... как биха изглеждали Балканите"

Следете новините ни в GoogleNews