Изборите повлякоха крак за налагане на строг държавен контрол над религиите

Последна промяна на 04 април 2017 в 13:47 3375 5

Снимка pixabay.com/sspiehs3

Проектозакон поставя вероизповеданията под строг държавен контрол.

Неговите автори са служебният ръководен екип на Министерството на правосъдието, а промените в закона се предлагат като преходни и заключителни разпоредби към изменения на друг закон - за Закона за българското гражданство. Със същия проект се променят Изборният кодекс и Законът за политическите партии.

Целта на измененията, вероятно с оглед последната предизборна кампания и ролята на ДОСТ в нея, е недопускане на влияние чрез религията върху политиката у нас.

Още в преамбюла се допълва, че правото на всеки на свобода на съвестта и вярата не допуска "използването на религията за политически и партийни цели" и задължение на вероизповеданията е да спазват конституционния ред и "да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България".

Мария Павлова, служебен министър на правосъдието

Проектът изрично забранява намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация. Забранява се всяка дейност на вероизповеданията, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.

Ако това се случи, правото на вероизповедание може да бъде ограничено от главния прокурор, който в срок от 72 часа уведомява за мярката Софийския градски съд (СГС), който пък се произнася "незабавно" по законосъобразността на наложената мярка.

Наред с директно насочените към политическо влияние чрез религията текстове, се налага и ограничение във връзка със служителите на вероизповеданията у нас, които са чужденци.

Чужденци могат да бъдат назначавани или канени у нас от вероизповеданията само "след представяне в дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет на доказателства, че лицата владеят български език съгласно действащото законодателство, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали". 

Сега религиозните общности се регистрират в съда и това е единственото необходимо за правния им статут у нас. Ако законопроектът бъде приет, вече ще се изисква те да се регистрират в СГС по реда Гражданския процесуален кодекс, част шеста - "Охранителни производства" и глава 49-а - "Общи правила", като няма да могат да бъдат представлявани от чужди граждани и задължително за да получат регистрация, ще минават през дирекция "Вероизповедания". Съдът ще е длъжен да изиска експертно становище от дирекцията във връзка с регистрацията. По сегашния закон той "може да изиска" такова.

След регистрацията СГС ще трябва да уведоми дирекцията в 14-дневен срок.

Проектозаконът забранява получаването на анонимни дарения на стойност над 1000 лева, както и даренията от партии. Спира се и финансирането от включените в Списъка на тези, чиито средства трябва да бъдат замразени заради ограничителни мерки за борбата с тероризма.

Пари от чужбина да могат да се получават само ако има международен договор, по който България е страна, предвижда още законопроектът.

Религиозните организации да са длъжни да водят регистър на получените дарения над 1000 лева, в който вписват данните на дарителя, размера и целта на дарението, изисква още проектът. Те ще трябва да предоставят информацията от регистъра на дирекцията всяга година до 30 март, както и да й дават информация в 3-дневен срок от поискване.

Проектът изисква още вероизповеданията да представят на дирекцията ежегодно до 30 април годишен финансов отчет.

Ако някое от регистрираните вероизповедания реши да открие висше духовно училище, няма да е необходимо само разрешение на Министерския съвет, както е сега, то ще трябва да представи устройствения правилник, учебните планове и програми за обучение. Висшите духовни училища ще трябва да водят регистър на приетите студенти и издадените дипломи.

Проектозаконът налага и десетократно по-високи санкции при нарушения. При физическите лица максималното наказание за деяние, което не е престъпление, се увеличава от 300 на 3000 лева. А за юридическите най-голямата санкция скача от 5000 на 50 хил. лева.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1026

4

Vasil Iliev

04.04 2017 в 15:45

Много правилно. Така трябва! Знаем много добре на какво учи и какво ни докарва точно една определена, всеизвестна религия.

1745

3

sawall

04.04 2017 в 15:45

Закноът звучи добре, но може би Офнюз трябва да кажат какво пише относно налагането на тези забрани и регулации? Защото примерно най-лесното е да си създам светска фондация, която да си получава парите от Саудитска Арабия или Ватикана или където там след това тя да дари парите на църквата от вътре в България. Това законно ли ще бъде? Как ще се установяват нарушители?

Или примерно, да си пререгистрирам вероизповеданието под малко по-различно име всеки път, когато ми го забранят. Или да каня вярващите у нас, за да им проповядвам, сякаш някои може да ми забрани да имам гости всяка неделя сутрин или петък вечер, примерно.

558

1

Black Wolf

04.04 2017 в 14:14

Поредното малоумие.