В бюджета за следващата година са заложени със 120 млн. лева повече за наука в сравнение с тази година, но тези пари няма да се раздават поравно, а учените ще трябва да ги заработят. 

Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов, който даде пресконференция по повод парите за наука за догодина след протеста на учените от БАН, които поискаха по-високи заплати и повече пари за наука в бюджета за 2018 г. 

От тези 120 млн. лв. около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за бюджета на БАН, като това дава възможност за около 5% нарастване на възнагражденията там, ако се възприеме подходът „на калпак“. Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са около 6 млн. лв., Фонд „Научни изследвания“ е 16,5 млн. лв., за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска дейност са отделени 60,8 млн. лв., за членски внос и участие в нетърговски организации има 10 млн. лв., 7 млн. лв. са за плащане на абонамента за поддържане на база данни с научни публикации, 20 млн. лв. са за дейности по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни изследвания, 44,7 млн. лв. са за самата Стратегията за научни изследвания. 405,8 млн. лв. са общо разходите в консолидираната фискална програма за 2018 г. за наука по класификацията по линия на Евростат за публичните разходи, изреди Горанов.

Тези 120 млн. лв. повече разходи в бюджета за 2018 г. не включват допълнителните разходи в размер на над 350 млн. лв., които са по оперативната програма за наука и ще бъдат инвестирани за научна инфраструктура, уточни той. 

Парите обаче няма да се разпределят "на калпак". Именно в това била и разликата с очакванията на учените, тъй като повечето пари за наука не са разпределени по институции и те ще трябва да се конкурират за тях. 

"Неразбирането между подхода на правителството и очаквания на учените се свежда до виждането, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на отделни проекти, като максимално се отчита връзката между отделните научни изследвания и потребностите на икономиката и на държавата като цяло. Докато разбирането на научната общност е този ресурс да се разпредели предварително по отделните бюджети", каза финансовият министър.

Ако парите се разпределят "на калпак", ще се намали конкурентното начало между различните институции и ще се накърни връзката между качеството на научния продукт и потребностите на държавата, обясни той. 

По думите му това ще даде възможност на добрите институти да постигнат по-добри резултати. 

Според него е неприемливо да се говори за заплати в научните звена, тъй като базовият стандарт за функциониране е осигурен, оттам нататък тези учени, които покриват определени научни достижения, ще имат достъп до един значителен ресурс за наука. "учените от БАН произвеждат около 50% от научния продукт и ако допуснем, че те успеят да завоюват половината от ръста на предвидените допълнителни разходи за наука, то бюджетът им може да се увеличи с десетки милиони лева", подчерта министърът. 

Още по темата

01/11/2017

Общество

Учени от БАН излязоха на протест

09/10/2017

Политика

Агенция ще управлява оперативната програма за наука и образование