Как и дали сглобката ще стане коалиция? Отговор на този въпрос все още няма, но топката вече е в "Продължаваме промяната - Демократична България".

ГЕРБ реши: Опитват да превърнат сглобката с ПП-ДБ в коалиция

Преди минути приключи Националното съвещание на ГЕРБ, което с голямо мнозинство подкрепи проекта за коалиционно споразумение с ПП-ДБ и даде мандат на Борисов и преговорната група, състояща се от Рая Назарян, Мария Габриел и Теменужка Петкова, за "последен опит" за стабилно управление. Въпреки че ръководството на партията отрече да нарече документа "ултиматум", то той звучи така, особено след редицата критики към партньорите във властта, заявката за участие на ДПС при попълването на регулаторите и декларираната на няколко пъти готовност за нови избори.

Към момента официален отговор от ПП-ДБ няма. Очаква се по-късно днес те да получат проекта за споразумение. След по-малко от 24 часа, утре, премиерът Николай Денков ще подаде оставка. В петък - 8 март, се очакват преговори между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ на които се очаква да се вземе решение както за ротацията, така и по предложеното коалиционно споразумение. Също в петък се очаква да стане ясно дали предстоят поредните предсрочни избори.

Какво обаче е записано в коалиционното споразумение на ГЕРБ?

Плаващи мнозинства само с ДПС

Както беше ясно ГЕРБ предлага на ПП-ДБ общо управление до края на мандата на 49-ото Народно събрание. Предложеният документ се състои от 11 страници, в които отсъства категоричното споменаване на ДПС. 

Въпреки това в частта за регулаторите и подразделение "плаващи мнозинства" е записано, 25 от кандидатите за регулаторите се избират с квалифицирано мнозинство от 160 гласа, каквито ГЕРБ и ПП-ДБ нямат. Заради това от партията на Борисов предлагат в споразумението да се запише:

"Това мнозинство предполага търсене и получаване на подкрепа от останалите политически формации, с ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности, тъй като от една страна ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат общо, недостатъчните 132 гласа, а от друга страна – по-голямото мнозинство води до по-голяма безспорност на кандидатурите. Обратното, по-малките мнозинства, предполагат падащо мнозинство и пропорционално падаща подкрепа и по-малка легитимност на избраните кандидати."

От написаното става ясно, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ няма да могат да влизат в мнозинства с "Възраждане", БСП и ИТН.

От ГЕРБ настояват ротация да има, но само ако се поеме ангажимент за пълен 4-годишен мандат. Ако това условие е изпълнено, то след декември тази година, когато евентуално би изтекъл мандатът на Мария Габриел, срокът на ротация се увеличава на 15 месеца. За този период от партията на Борисов искат и изготвянето на нова законодателна програма, за целите на която се изготвя и механизъм за съгласуване на управленски решения.

В документа, като "висш приоритет", е изведена съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт и Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Относно службите в документа е заложено, че предстои темата да се обсъжда, като това ще става в рамките на Съвета по сигурност към Министерски съвет. Заложено е още номинациите за нови ръководители да не са представители на политическите партии:

"Политическата неутралност е задължителен елемент от функциите и дейността на службите за сигурност. Разпределение на квотен принцип в службите за сигурност, на база политическо представителство е недопустимо. Намеса в кадровата политика и работата на службите представлява заплаха за националната сигурност."

Министерски съвет: Същата структура, оценки на всеки три месеца

От ГЕРБ предлагат да се запази досегашната структура на МС - 1 премиер и 1 вицепремиер. Предлага се обаче на всеки 3 месеца на сайта на МС да се публикува отчет на свършеното от всяко министерство веднъж на 3 месеца. След което, ако резултатите не са изпълнили управленската програма, министърът ще се сменя. Партията на Борисов иска още, ако една от страните има министър, то другата - зам.-министър и ръководители на агенциите.

Регулаторите

От ГЕРБ искат правилата за попълване на регулаторите да бъдат записани в съответните закони, а не в Правилника на НС. Също в съответните закони следва да бъде записано, че граждански организации могат да номинират кандидати за регулаторите. От ГЕРБ искат още разписани ясни обективни критерии за преценка на почтеността на кандидатите.

Важно е да се отбележи, че ГЕРБ припознават предложението на ПП-ДБ в техния меморандум за "вето" върху кандидатите, но искат НС, неясно с какви мнозинства, да разработи правила за избор, които да гарантират публичност, прозрачност, откритост и обоснованост /изслушване в съответната ресорна комисия или нарочно създадена комисия по избор на регулаторните и/или контролни органи.

Кои са непопълнените регулатори

НС предстои да избере с обикновено мнозинство:

● Съдии в Конституционния съд – 1 – ресорна комисия: Комисията по Конституционни въпроси (Конституция на Република България и Закон за Конституционния съд);
● Омбудсман – 1 – ресорна комисия: Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (Закон за омбудсмана);
● Сметна палата – 4 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за сметната палата);
● Фискален съвет – 5 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми);
● Комисия по финансов надзор (КФН) – 5 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за КФН);
● Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 5 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за независимия финансов одит) ;
● Комисия за защита на конкуренцията – 7 – ресорна комисия: Комисия по икономическа политика и иновации (Закон за защита на конкуренцията);
● Агенцията за публичните предприятия и контрол – 7 – ресорна комисия: Комисията по икономическа политика и иновации (Закон за приватизация и следприватизационен контрол);
● Комисия за енергийно и водно регулиране – 5 – ресорна комисия: Комисия по енергетика (Закон за енергетиката);
● Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – 2 – ресорна комисия: Комисията по здравеопазване (Закона за здравното осигуряване);
● Национален осигурителен институт (НОИ) – 2 – ресорна комисия: Комисията по труда, социалната и демографската политика (Кодекс за социалното осигуряване);
● Комисия за защита от дискриминация (КЗД) – 5 – ресорна комисия: Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (Закон за защита от дискриминация);
● Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) – 5 – ресорна комисия: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (Закон за защита на личните данни);
● Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) – 9 – ресорна комисия: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия);
● Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) – 5 – ресорна комисия: Комисията за контрол над службите за сигурност (Закон за специалните разузнавателни средства);
● Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) – 5 – ресорна комисия: Комисията по превенция и противодействие на корупцията (Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество);
● Съвет за електронни медии (СЕМ) – 3 – ресорна комисия: Комисията по култура и медии (Закон за радиото и телевизията);
● Българска телеграфна агенция (БТА) – 1 – ресорна комисия: Комисията по култура и медии (Закона за Българската телеграфна агенция);
● Икономически и социален съвет (ИСС) – 1 – ресорна комисия: Комисията по труда, социалната и демографската политика (Закон за Икономически и социален съвет);
● Национален съвет за българите, живеещи извън Република България (НСБЖИРБ) – 7 – ресорна комисия: Комисията по политиките за българите извън страната (Закон за българите, живеещи извън Република България).

С квалифицирано мнозинство:

● Комисия за противодействие на корупцията (КПК) – 3 – ясно разписани правила, които следват закона и препоръките на ЕК. Същите са изготвени и в процес на одобрение от ЕК. Ресорна комисия: Комисията по превенция и противодействие на корупцията (Закон за противодействие на корупцията);
● Висш съдебен съвет (ВСС) – 5 – ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт);
● Висш прокурорски съвет (ВПС) – 6 – ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт);
● Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – 11 – ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт).

Механизъм за взимане на решения

Като приложение към коалиционното споразумение от ГЕРБ са изготвили и Механизъм за вземане на решения.

Решения, свързани с оперативни въпроси, ще се взимат от председателя на постоянната ресорна комисия  и съответния министър. Когато министърът е от ГЕРБ-СДС той обсъжда възникналите въпроси по съответната секторна политика с председателя на ресорната парламентарна комисия, чийто председател или заместник-председател е от ПП-ДБ. Когато министърът е от коалицията ПП-ДБ, той обсъжда възникналите въпроси по съответната секторна политика с председателя или заместник-председателя на ресорната постоянна комисия, който е от ГЕРБ-СДС. 

Всяка законодателна инициатива, решение или друг акт на Министерски съвет се съгласува предварително от страна на ресорния министър с председателя, респективно заместник-председателя на съответната постоянна комисия в 49-ото Народно събрание. В случай, че има разногласия между тях, не се дава ход на съответния законопроект, решение или друг акт на Министерски съвет. В този случай, въпросът се поставя на вниманието на лидерите на коалициите или оправомощени от тях лица за решаване чрез преговори и консултации.

Решения, свързани с кадровото обезпечаване в регулаторните и/или контролни органи, се взимат от НС, като ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС дават гаранции за прозрачен и публичен процес. В механизма е заложено, че ръководителите на съответните органи се избират от Народно събрание, а техните заместници се избират от Народно събрание по предложение на съответните избрани ръководители. Това важи за БНБ и КФН.

За всеки един от регулаторните и/или контролни органи двете коалиции излъчват по трима представители от парламентарна група, по свой избор, които анализират и обсъждат предложените кандидатури за съответния регулаторен и/или контролен орган, както и преценяват съответствието им с изискванията на приложимото законодателство.

В случай, че има разногласия между тях, не се дава ход на процедурата по избор и въпросът се поставя на вниманието на лидерите на коалициите или оправомощени от тях лица за решаване на политическо ниво чрез преговори и консултации.
Страните по Коалиционното споразумение имат право на вето върху предложенията за назначения на съответните кандидати. В случай на наложено вето, двете страни полагат необходимите усилия за неговото преодоляване или постигане на консенсус чрез преговори и консултации.

Решения, свързани с позициите в Министерски съвет, се взимат на база принципа за "равно споделената отговорност". Важи и правилото за поделяне на министри срещу зам.-министри и директори на агенции.  Определянето на поименния състав на правителството, свързан с предложенията за съответното министерство, се обсъждат и одобряват на ниво лидери на двете коалиции и съответно лицата, заемащи позицията министър-председател и заместник министър-председател.

Страните по Коалиционното споразумение имат право на вето върху предложенията за назначения на съответните кандидати. В случай на наложено вето, двете страни полагат необходимите усилия за неговото преодоляване или постигане на консенсус чрез преговори и консултации.

При неизпълнение или незадоволително изпълнение на Управленската програма, всеки един от министрите в кабинета може да бъде сменен по предложение на коалицията, която го е номинирала.

Решения, свързани с кадровото обезпечаване във Второстепенните разпоредители с бюджет и други структури към съответното министерство: Съгласно Споразумението, двете коалиции имат право да предложат кандидатури, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност във второстепенните разпоредители с бюджет и други структури.

За всеки един от второстепенните разпоредители с бюджет и други структури към съответното министерство, двете коалиции излъчват по трима представители от парламентарна група по свой избор, които анализират и обсъждат предложените кандидатури и преценяват съответствието им с изискванията на приложимото законодателство.
В случай, че има разногласия между тях, не се дава ход на процедурата по избор и въпросът се поставя на вниманието на лидерите на Коалиционните партньори или оправомощени от тях лица за решаване на политическо ниво чрез преговори и консултации.

Страните по Коалиционното споразумение имат право на вето върху предложенията за назначения на съответните кандидати. В случай на наложено вето, двете страни полагат необходимите усилия за неговото преодоляване или постигане на консенсус чрез преговори и консултации.