Правната комисия в НС обсъди 6 законопроекта за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Първите три, предложени от ПП" Атака" бяха отхвърлени от членовете на правната комисия с мотива, че съдържат "противоконституционни текстове". Да бъдат променени текстовете, с които да бъде въведен образователен ценз за имащите право на глас от правната комисия определиха като нарушаващ основния закон.

Със спорно гласуване и много отсъстващи дали права на свои съпартийци да гласуват вместо тях на първо четене комисията по правни въпроси в НС одобри само 3 законопроекта: на АБВ, РБ и ГЕРБ.

Оказва, че това е практика при гласуване на законопроекти в парламентарните комисии. Отсъстващите да дават устно нареждане на свои съпартийци как да гласуват при отдeлните точки. Така председателят на комисията Данаил Кирилов, който е юрист добави в първото гласуване за законопроектите на "Атака" три гласа "въздържал се" на членове на комисията от ГЕРБ, които не присъстват.

Лично лидерът на партията Волен Сидеров представи пред комисията идеите си за промени в закона за пряко участие на гражданите в управлението. Като най-важната, заложена в тях е да отпадне изискването допитване по въпроси, уредени в сключени от България международни договори, да може да се произвежда само преди тяхната ратификация.

В мотивите си Сидеров посочи, че не може законът да въвежда повече ограничения от Конституцията, тъй като цялата власт произтича от суверена. т.е народа. Според националистите колкото по-малко ограничения има в специалния закон за референдумите, толкова решенията, взети след допитване, ще са устойчиви във времето.

"В момента този закон е неработещ и е направен така, че да няма допитване до народа", отсече Сидеров.

Лидерът на националистите поиска още да се промени и необходимият брой подписи, с които НС да вземе решение за референдум -от 500 хил. те да станат 50 хил. От "Атака" настояха и за увеличаване на срока за събирането, както и да отпадне изискването в подписката за референдум да се пише ЕГН.

Изненадващо законопроектите на "Атака" намериха подкрепа единствено от ПФ, които също поискаха да се намали броя на 50 хил.

Искане за намаляването на праговете за иницииране и валидността на референдумите се оказа и част от законопроекта на депутати от РБ.

Предложението на реформаторите е при събрани 300 000 подписа за провеждане на национално допитване Народното събрание да е длъжно да свика референдума. Сега задължението на парламента настъпва при събрани 500 000 подписа. Според тях праговете за иницииране на произнасяне на Народното събрание или местен парламент по провеждане на национален или местен референдум са неоправдано високи и следва да се намалят.
В законопроекта на АБВ също е заложен текст за промяна, свързан с прага за валидност за допитването до гражданите по въпроси на държавното управление и местната власт. Изискуемата подписка да се подложи на референдум по дадена тема да се намали от 200 000 на 150 000 събрани подписа.

От ГЕРб искат само една промяна. В своя законопроект за промяна в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е заложено националното допитване да се провежда заедно с местните избори.

От ДПС подкрепиха категорично единствено законопроекта на ГЕРБ в който липсва текст за промяна на праговете при иницииране на тема за допитване, а последната дума има парламента.

Със спорно гласуване и много отсъстващи дали права на свои съпартийци да гласуват вместо тяях на първо четене правната комисия одобри само 3 законопроекта: на АБВ, РБ и ГЕРБ.

Още по темата

02/04/2015

Политика

АБВ иска по-нисък праг за валидност на референдумите

20/03/2015

Политика

РБ предлага референдум за преместване на паметника на Съветската армия