Както можеше да се очаква, намеренията на правителството да свърши реална работа в борбата с корупцията, се заключават в писането на стратегии, пътни карти и декларирането на добри намерения. В последните три години, въпреки повдигането на темата, двукратното внасяне в парламента на антикорупционен закон и подготвянето на трети такъв, който на практика не се различава особено много от предходните два, химерата "борба с корупцията" продължава да трупа митологеми.

За усилията, които правителството полага в това направление, показателна е работата на Националния съвет по антикорупционни политики. Той е създаден с постановление № 136 от 29 май 2015 г. на Министерския съвет и до момента е заседавал точно три пъти, въпреки че в чл. 5 от цитираното постановление е посочено, че това трябва да се случва "поне веднъж на два месеца" без да се броят извънредните заседания.

Също така Съветът има правото да иска от премиера да възлага на Главния инспекторат проверки. Досега това не е направено нито веднъж, става ясно от отговор от администрацията на МС на запитване на OFFNews. 

За миналата година антикорупционният съвет е заседавал веднъж като е приел пътна карта, с която се предлагат промени в Наказателния кодекс. С тези промени за борба с корупцията в администрацията се предлага да се инкриминира корупционното поведение в... частните фирми. В същото време Съветът е дал срок до 20 август отделните министерства да изпратят утвърдените си антикорупционни планове. Нещо, което беше декларирано още в началото на 2016 г. Тогавашният му председател вицепремиерът Меглена Кунева обяви, че ще бъде взет пример за това от МВР, където вече беше разработен план за проверка на лоялност на служителите. Изглежда, че две години не са били достатъчни на министерствата да обявят набелязаните от тях антикорупционни си мерки.  

За да отчете дейността си за 2017 година, Съветът все още очаква отделните институции да "предоставят информация за изпълнението на съответните мерки от Националната стратегия (Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015-2020)", става ясно още в отговора на правителството, като се отбелязва, че преди това вече има други два отчета.

Любопитен детайл в случая е, че отчетите от 2015 и 2016 г. са качени на страницата на Съвета близо седмица след като от редакцията на OFFNews беше отправено запитване за това има ли направен отчет за текущата 2017 година. Така например отчетът за 2015 г. е публикуван на 28 ноември 2017 г. 

Показателно за "волята" на администрацията да дисциплинира сама себе си е в самите документи, чието качество не позволява да бъдат прочетени (надяваме се след тази статия грешката да бъде поправена).

Така изглежда отчет на Националния съвет за антикорупционни политики, качен на страницата му. 

На единственото за годината заседание изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова е предложила на сайта на антикорупционния съвет да се качва редовно информация с обобщени изводи и резултати, които да бъдат предоставяни на обществеността по достъпен начин. В протокола от заседанието е посочено, че Мария Томова - главен инспектор при МС, е отговорила, че на сайта се качва цялата информация, която е достъпна за гражданите.  

Почеркът е познат и очевидно е унаследен от поредица администрации до момента - високопарни декларации, демонстриране на "политическа воля" и нищоправене. До момента без отговор остават въпросите защо се предлага единен антикорупционен орган, при условие, че прокуратурата има компетенциите да разследва корупционни практики (още повече, че към нея има създадено спецзвено), защо се предлага в него да бъдат влети органи като БОРКОР и комисията за конфликт на интереси (комисията на Златанов с онова тефтерче), които до момента са успели да произведат единствено скандали или не са произвели абсолютно нищо. 

Още по темата

17/10/2017

Темида

Предлагат пет години затвор за търговци, взели или дали подкуп

27/01/2016

Политика

След доклада на ЕК: Властта се забърза да бори корупцията