Всяка трета българка е жертва на домашно насилие. Всяка десета е търсила закрила, 62% от убитите жени са загинали в дома си, при условия на домашно насилие.

За тези факти няма единна държавна статистика. Вместо това броим жертвите по черните хроники в медиите. В началото на лятото Надежда Йорданова - тогава правосъден министър в кабинета "Петков", изготви промени в Закона за защита от домашното насилие, които решават голяма част от институционалните проблеми. Законопроектът ѝ обаче стигна само до обществено обсъждане.

Вчера служебният министър на правосъдието Крум Зарков каза пред OFFNews, че работата по текстовете продължава. Той съобщи, че текстовете са пуснати за междуведомствено обсъждане, сроковете са изтекли и се очаква забавяне заради негативно становище от Министерство на финансите. По думите му от МФ смятат, че с промените имало твърде много разходи, които няма как да бъдат покрити от Бюджета.

Заради това днес Надежда Йорданова и група народни представители от "Демократична България" внасят текстовете в Народното събрание. Йорданова потвърди пред OFFNews, че негативното становище на текста и в Министерски съвет е дошло от служебния финансов министър Росица Велкова.

Основните промени

Основен принцип в законопроекта на ДБ е, че домашно насилие може да се извършва чрез действие или бездействие. Така се въвежда задължение за близките на малтретирано лице да уведомят компетентните органи за актовете на насилие. 

Улеснява се достъпът до правосъдие като се предвижда в срок до 24 часа държавните, общинските органи, лечебните заведения, юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие да препратят молба, по искане на пострадалия, за образуване на производство по издаване на заповед за защита до съответния районен съд. Към момента компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по местоживеене на пострадали. Проектът предлага това да е всеки районен съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, районният съд по мястото на извършване на насилието или друг адрес, на който пострадалият пребивава.

Разширява се кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита, като към извършителите се добавят: лица, на които са възложени грижи за детето или лица, на които детето е поверено; лица, които са роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен, лицето, което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.

Предвижда се още създаването на Национален съвет, като постоянно действащ колективен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и борба с домашното насилие.

Предлага се и създаване на национална информационна система и национален регистър за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа. Достъп до данните в системата ще имат МВР, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт.

Специализираните услуги ще се предоставят безвъзмездно на пострадалите от домашно насилие независимо дали те са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя. Сред тях са национална телефонна линия с единен хармонизиран телефонен номер за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, консултативен център и защитено жилище.

Увеличават се мерките за защита, които могат да се налагат от компетентните органи:

• забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация;
• забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда;
• задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
• насочване на пострадалите лица за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
• помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.